1Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон:2Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен.3Пази заръките на ГОСПОДА, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш;4за да утвърди ГОСПОД думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.5Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израилевите войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му.6Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.7Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом.8Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА: Няма да те убия с меч.9Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.10Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.11А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим.
Начало на царуването на Соломон
12Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо.13Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир.14После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.15Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от ГОСПОДА му дойде.16Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.17Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага.18А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.19И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и и се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му.20Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят и отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.21И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.22Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син.23Тогава цар Соломон се закле в ГОСПОДА: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си.24Сега се заклевам в живота на ГОСПОДА, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен.25И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.26А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа ЙЕХОВА пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми.27Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил в Сило за Илиевия дом.28А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на жертвеника.29И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.30И така, Ванайя отиде в ГОСПОДНИЯ шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.31А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял.32ГОСПОД ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник.33Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от ГОСПОДА довека.34Тогава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.35Вместо него царят постави свещеник Садок.36Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде;37защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава.38Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.39След три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет.40Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.41Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?43Защо не опази ГОСПОДНЯТА клетва и заповедта, която ти дадох?44Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова ГОСПОД ще възвърне злото ти на твоята глава;45а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред ГОСПОДА до века.46Тогава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.
Segond 21
Derniers instants et mort de David
1David approchait du moment de sa mort et il donna les instructions suivantes à son fils Salomon:2«Je m'en vais par le chemin commun à toute la terre. Fortifie-toi et sois un homme!3Respecte les ordres de l'Eternel, ton Dieu, marche dans ses voies et garde ses prescriptions, ses commandements, ses règles et ses instructions, en te conformant à ce qui est écrit dans la loi de Moïse. Ainsi tu réussiras dans tout ce que tu feras et partout où tu te tourneras,4et l'Eternel accomplira cette parole qu'il a prononcée à propos de moi: ‘ Si tes descendants veillent sur leur conduite pour marcher avec fidélité devant moi, de tout leur cœur et de toute leur âme, tu ne manqueras jamais d'un successeur sur le trône d'Israël.’*5»Tu sais ce que m'a fait Joab, le fils de Tseruja, ce qu'il a fait à deux chefs de l'armée d'Israël, à Abner, le fils de Ner, et à Amasa, le fils de Jéther: il les a tués. Il a versé pendant la paix le sang de la guerre, et il l'a mis sur la ceinture qu'il portait à la taille et sur les chaussures qu'il portait aux pieds.6Tu agiras conformément à ta sagesse et tu ne laisseras pas ses cheveux blancs descendre en paix au séjour des morts.7»Quant aux fils de Barzillaï, le Galaadite, tu les traiteras avec bonté et ils feront partie de ceux qui mangent à ta table. En effet, ils ont agi de la même manière envers moi en venant à ma rencontre lorsque je fuyais devant ton frère Absalom.8»Voici, il y a près de toi Shimeï, le fils de Guéra, le Benjaminite, de Bachurim. Il a prononcé de violentes malédictions contre moi le jour où je me suis rendu à Mahanaïm. Mais il est descendu à ma rencontre vers le Jourdain et je lui ai juré par l'Eternel que je ne le ferais pas mourir par l'épée.9Mais désormais, ne le laisse pas impuni, car tu es un homme sage et tu sais comment tu dois le traiter pour faire descendre dans le sang ses cheveux blancs au séjour des morts.»10David se coucha avec ses ancêtres et il fut enterré dans la ville de David.11Le règne de David sur Israël dura 40 ans. Il régna 7 ans à Hébron, et 33 ans à Jérusalem.12Salomon s'assit sur le trône de son père David, et sa royauté fut solidement établie.
Premières décisions du roi Salomon
13Adonija, le fils de Haggith, alla trouver Bath-Shéba, la mère de Salomon. Elle lui demanda: «Es-tu venu avec des intentions de paix?» Il répondit: «Oui.»14Puis il ajouta: «J'ai un mot à te dire.» Elle lui dit: «Parle!»15Et il dit: «Tu sais que la royauté aurait dû m'appartenir et que tout Israël portait les regards sur moi pour me faire régner. Mais la royauté s'est détournée de moi et elle est revenue à mon frère, parce que l'Eternel la lui a donnée.16Maintenant, j'ai une demande à te faire. Ne me repousse pas!» Elle lui répondit: «Parle!»17Et il dit: «Je t'en prie, dis au roi Salomon de me donner pour femme Abishag, la Sunamite, car il ne te repoussera pas.»18Bath-Shéba dit: «Bien! Je parlerai au roi en ta faveur.»19Bath-Shéba alla donc trouver le roi Salomon pour lui parler en faveur d'Adonija. Le roi se leva pour aller à sa rencontre et se prosterna devant elle, puis il s'assit sur son trône. Le roi fit placer un trône pour sa mère et elle s'assit à sa droite.20Elle dit alors: «J'ai une petite demande à te faire. Ne me repousse pas!» Le roi lui dit: «Fais ta demande, ma mère, car je ne te repousserai pas.»21Elle dit: «Qu'Abishag, la Sunamite, soit donnée pour femme à ton frère Adonija!»22Le roi Salomon répondit à sa mère: «Pourquoi demandes-tu Abishag, la Sunamite, pour Adonija? Demande donc la royauté pour lui, puisqu'il est mon frère aîné! Demande-la pour lui, pour le prêtre Abiathar et pour Joab, le fils de Tseruja!»23Alors le roi Salomon prêta ce serment par l'Eternel: «Que Dieu me traite avec la plus grande sévérité, si ce n'est pas au prix de sa vie qu'Adonija a prononcé cette parole!24Maintenant, l'Eternel est vivant, lui qui m'a solidement établi et m'a fait asseoir sur le trône de mon père David et qui m'a donné une maison, conformément à sa promesse! Aujourd'hui Adonija mourra.»25Puis le roi Salomon fit frapper Adonija par l'intermédiaire de Benaja, le fils de Jehojada, et il mourut.26Le roi dit ensuite au prêtre Abiathar: «Va-t'en à Anathoth dans tes terres. En effet, tu mérites la mort, mais je ne te ferai pas mourir aujourd'hui, parce que tu as porté l'arche du Seigneur, de l'Eternel, devant mon père David et parce que tu as pris part à toutes ses souffrances.»27Salomon démit Abiathar de ses fonctions de prêtre de l'Eternel, et ainsi s'accomplit la parole que l'Eternel avait prononcée contre la famille d'Eli à Silo.28La nouvelle en parvint à Joab, et il se réfugia dans la tente de l'Eternel et s'accrocha aux cornes de l'autel. En effet, il avait suivi le parti d'Adonija, alors qu'il n'avait pas suivi celui d'Absalom.29On annonça au roi Salomon que Joab s'était réfugié dans la tente de l'Eternel et qu'il se trouvait à côté de l'autel. Salomon envoya Benaja, le fils de Jehojada, en lui disant: «Va le frapper!»30Benaja arriva à la tente de l'Eternel et dit à Joab: «Sors! C'est le roi qui l'ordonne.» Mais il répondit: «Non! Je veux mourir ici.» Benaja rapporta cette parole au roi en disant: «Voilà ce qu'a dit Joab, voilà ce qu'il m'a répondu.»31Le roi dit à Benaja: «Fais comme il l'a dit, frappe-le et enterre-le. Tu écarteras ainsi de moi et de ma famille le sang que Joab a versé sans raison.32L'Eternel fera retomber son sang sur sa tête, parce qu'il a frappé deux hommes plus justes et meilleurs que lui et les a tués par l'épée, sans que mon père David le sache. Je veux parler d'Abner, le fils de Ner, qui était le chef de l'armée d'Israël et d'Amasa, le fils de Jéther, qui était le chef de l'armée de Juda.33Leur sang retombera pour toujours sur la tête de Joab et de sa descendance. En revanche, l'Eternel accordera pour toujours la paix à David, à sa descendance, à sa famille et à son trône.»34Benaja, le fils de Jehojada, monta à la tente de l'Eternel et frappa Joab à mort. Il fut enterré chez lui, dans le désert.35Le roi mit Benaja, le fils de Jehojada, à la tête de l'armée à la place de Joab et il établit le prêtre Tsadok à la place d'Abiathar.36Le roi fit appeler Shimeï et lui dit: «Construis-toi une maison à Jérusalem. Tu y habiteras et tu n'en sortiras pas pour aller ici ou là.37Sache bien que tu mourras le jour où tu sortiras de la ville et passeras le torrent du Cédron. Tu seras toi-même responsable de ta mort.»38Shimeï répondit au roi: «C'est bien! Moi, ton serviteur, je ferai ce que dit mon seigneur le roi.» Et Shimeï habita longtemps à Jérusalem.39Au bout de 3 ans, deux de ses esclaves s'enfuirent chez Akish, fils de Maaca et roi de Gath. On annonça à Shimeï: «Tes esclaves sont à Gath.»40Shimeï se leva, sella son âne et se rendit à Gath chez Akish pour aller chercher ses esclaves. Shimeï partit donc et il ramena ses esclaves de Gath.41On informa Salomon que Shimeï était allé de Jérusalem à Gath et qu'il était de retour.42Le roi fit appeler Shimeï et lui dit: «Je t'avais fait prêter serment par l'Eternel et je t'avais fait cette déclaration formelle: ‘Sache bien que tu mourras le jour où tu sortiras de la ville pour aller ici ou là.’ Tu m'avais répondu: ‘C'est bien! J'ai compris’, n'est-ce pas?43Pourquoi donc n'as-tu pas respecté le serment prêté au nom de l'Eternel et l'ordre que je t'avais donné?»44Puis le roi dit à Shimeï: «Tu sais bien, dans ton cœur, tout le mal que tu as fait à mon père David. L'Eternel fait retomber ta méchanceté sur ta tête.45Quant au roi Salomon, il sera béni et le trône de David sera affermi pour toujours devant l'Eternel.»46Le roi donna ses instructions à Benaja, le fils de Jehojada. Il sortit et frappa Shimeï à mort. La royauté fut ainsi affermie entre les mains de Salomon.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.