1Между това Саул каза на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид.2Но Сауловият син Йонатан се радваше на успеха на Давид и му казваше: Баща ми Саул търси начин да те убие. Пази се до утре, стой на тайно място и се крий.3Аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за теб. Ако разбера нещо, ще ти известя.4И Йонатан говори добре за Давид на баща си Саул, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давид, понеже той не е съгрешил пред теб и делата му са били много полезни за тебе.5Той изложи живота си на опасност и уби филистимеца Голиат, и ГОСПОД извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя това и се зарадва. Защо сега искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина?6И Саул послуша Йонатановите думи и се закле в живота на ГОСПОДА: Давид няма да бъде убит.7Тогава Йонатан извика Давид и му каза за всичко това. И Йонатан доведе Давид при Саул; и той стоеше в присъствието му, както преди.8След това пак избухна война. Давид излезе и се би с филистимците, и ги унищожи с голямо клане, и те бягаха пред него.9А злият дух от ГОСПОДА отново дойде върху Саул, докато седеше в къщата си с копието си в ръка. А Давид свиреше.10И Саул поиска да прикове Давид с копието до стената; но той избяга от Сауловото присъствие и Саул заби копието си в стената. А Давид побегна и се избави през онази нощ.11Тогава Саул изпрати хора в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта. А Михала, жената на Давид, му каза за това: Ако не бягаш за живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит.12И Михала спусна Давид през прозореца; така той избяга и се избави.13Тогава Михала взе един домашен идол и го сложи на леглото; постави под главата му възглавница от козина и го покри с дреха.14И когато Саул прати хора, за да хванат Давид, тя каза: Болен е.15Но Саул пак прати слугите си, за да видят Давид, като им заповяда: Донесете ми го с леглото, за да го убия.16А когато те влязоха, видяха, че домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.17Тогава Саул каза на Михала: Защо ме излъга така и остави врага ми да се отърве? А Михала отговори на Саул: Давид ми каза: Пусни ме, иначе ще те убия!18Така Давид избяга и се отърва; и дойде при Самуил в Рама и му разказа всичко, което му беше сторил Саул. Тогава Давид и Самуил отидоха и се преместиха в Нават.19След това известиха на Саул, че Давид е в Нават в Рама.20И Саул прати хора да хванат Давид; но като видяха групата на пророците, че пророкуваха със Самуил, който началстваше над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници и пророкуваха и те.21След като това беше съобщено на Саул, той прати още хора; но и те пророкуваха. И пак, за трети път, Саул прати хора; но и те пророкуваха.22Тогава самият той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Те са в Нават в Рама.23И Саул тръгна към Нават в Рама; и Божият Дух дойде и на него и като вървеше по пътя, пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама.24Съблече и той дрехите си и пророкуваше и той пред Самуил, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата онази нощ, затова казват: И Саул ли е между пророците?
Segond 21
1Saül parla à son fils Jonathan et à tous ses serviteurs de faire mourir David. Mais Jonathan, fils de Saül, avait une grande affection pour David.2Il l'en informa en lui disant: «Mon père Saül cherche à te faire mourir. Tiens-toi donc sur tes gardes demain matin, reste à l'écart et cache-toi.3Quant à moi, je sortirai et je me tiendrai aux côtés de mon père dans le champ où tu te trouveras. Je lui parlerai de toi. Je verrai alors ce qu'il dira et je te le rapporterai.»4Jonathan parla en bien de David à son père Saül. Il dit: «Que le roi ne commette pas de péché envers son serviteur David, car il n'en a pas commis envers toi. Au contraire, il a agi pour ton bien:5il a risqué sa vie, il a tué le Philistin, et l'Eternel a accompli une grande délivrance pour tout Israël. Tu as vu cela et tu t'en es réjoui. Pourquoi pécherais-tu contre le sang innocent et ferais-tu mourir David sans raison?»6Saül écouta Jonathan et jura: «L'Eternel est vivant! David ne mourra pas.»7Jonathan appela David et lui rapporta toutes ces paroles, puis il le conduisit chez Saül, et David fut à son service comme auparavant.8La guerre continuait. David marcha contre les Philistins et se battit contre eux. Il leur infligea une grande défaite et ils prirent la fuite devant lui.9Alors le mauvais esprit envoyé par l'Eternel fut sur Saül. Celui-ci était assis dans sa maison, sa lance à la main.10David jouait. Saül voulut le clouer avec sa lance contre la paroi, mais David l'évita et la lance s'enfonça dans la paroi. David prit la fuite et s'échappa pendant la nuit.11Saül envoya des hommes à la maison de David pour le surveiller et le faire mourir au matin. Mais Mical, la femme de David, l'en informa en lui disant: «Si tu ne te sauves pas cette nuit, demain tu es un homme mort.»12Elle le fit descendre par la fenêtre, et David s'en alla et prit la fuite. C'est ainsi qu'il s'échappa.13Ensuite Mical prit le théraphim* et le plaça dans le lit. Elle mit une peau de chèvre à la tête du lit et elle enveloppa le théraphim d'une couverture.14Lorsque Saül envoya des hommes arrêter David, elle dit: «Il est malade.»15Saül les renvoya pour qu'ils le voient en disant: «Apportez-le-moi dans son lit, afin que je le fasse mourir.»16Ces envoyés revinrent et constatèrent que c'était le théraphim qui était dans le lit, avec une peau de chèvre à l'endroit de la tête.17Saül dit à Mical: «Pourquoi m'as-tu ainsi trompé et as-tu laissé partir mon ennemi? Voilà qu'il s'est échappé!» Mical répondit à Saül: «Il m'a dit: ‘Laisse-moi partir ou je te tue!’»18C'est ainsi que David prit la fuite et put s'échapper. Il se rendit vers Samuel à Rama et lui raconta tout ce que Saül lui avait fait. Puis il alla avec Samuel habiter à Najoth.19On le rapporta à Saül en disant: «David se trouve à Najoth, près de Rama.»20Saül envoya des hommes arrêter David. Ils virent une assemblée de prophètes en train de prophétiser, avec Samuel à leur tête. L'Esprit de Dieu reposa sur les envoyés de Saül et ils se mirent eux aussi à prophétiser.21On le rapporta à Saül, qui envoya d'autres hommes, et eux aussi se mirent à prophétiser. Il en envoya encore, pour la troisième fois, et ils se mirent également à prophétiser.22Alors Saül se rendit lui-même à Rama. Arrivé à la grande citerne qui se trouve à Sécou, il demanda: «Où sont Samuel et David?» On lui répondit: «Ils sont à Najoth, près de Rama.»23Il prit alors la direction de Najoth, près de Rama. L'Esprit de Dieu reposa aussi sur lui et Saül continua son chemin en prophétisant jusqu'à son arrivée à Najoth, près de Rama.24Il retira ses vêtements et prophétisa aussi devant Samuel. Il se jeta nu par terre et resta ainsi tout ce jour-là et toute la nuit. Voilà pourquoi l'on dit: «Saül est-il aussi parmi les prophètes?»
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.