1За първия певец Едутун*. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.2Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.3Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:4Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.5Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;6наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.8Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.9Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.10Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)12Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.13Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.
Segond 21
La fragilité de l'homme
1Au chef de chœur, à Jeduthun. Psaume de David.2Je disais: «Je veillerai sur ma conduite de peur de pécher en paroles; je mettrai un frein à mes lèvres tant que le méchant sera devant moi.»3Je suis resté muet, dans le silence, je me suis tu, quoique malheureux, et ma douleur était vive.4Mon cœur brûlait au fond de moi, mes pensées étaient comme un feu brûlant, et la parole est venue sur ma langue:5«Eternel, fais-moi connaître quand finira ma vie, quel est le nombre de mes jours, afin que je sache combien je suis peu de chose.6Voici, tu as donné à mes jours la largeur de la main, et ma vie est comme un rien devant toi.» Oui, même vigoureux, l'homme n'est qu'un souffle. – Pause.7Oui, l'homme va et vient comme une ombre: il s'agite, mais c'est pour du vent; il amasse des richesses, et il ignore qui les recevra.8Maintenant, Seigneur, que puis-je espérer? C'est en toi qu'est mon espérance.9Délivre-moi de toutes mes transgressions! Ne m'expose pas aux insultes du fou!10Je reste muet, je n'ouvre pas la bouche, car c'est toi qui agis.11Détourne tes coups de moi! Je m'épuise sous les attaques de ta main.12Tu corriges l'homme en le punissant de sa faute, tu détruis comme la teigne ce qu'il a de plus cher. Oui, tout homme n'est qu'un souffle. – Pause.13Ecoute ma prière, Eternel, et prête l'oreille à mes cris! Ne sois pas insensible à mes larmes, car je suis un étranger chez toi, un résident temporaire, comme tous mes ancêtres.14Détourne ton regard de moi et laisse-moi respirer, avant que je m'en aille et que je disparaisse!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.