1И видях, когато Агнецът отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела и виж!2И видях бял кон; а яздещият на него имаше лък; и му бе даден венец и той излезе като победител, за да победи.3Когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Ела и виж!4И излезе друг кон, огненочервен; а на яздещия на него бе дадено да вдигне мира от земята, така че човеците да се избиват един друг; и му бе даден голям меч.5И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Ела и виж! И видях, и ето, черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си.6Тогава чух нещо като глас изсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс* пшеница за динарий и три хиникса ечемик за динарий; а елея и виното не повреждай.7И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Ела и виж!8И видях, и ето, пепелявосив* кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше след него; и им бе дадена власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.9А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.10И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?11И на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха; и им бе казано да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.12И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв;13небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини;14небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.15И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;16и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца!17Защото е дошъл великият ден на Неговия* гняв; и кой може да устои?
Segond 21
Ouverture des six premiers sceaux
1Je vis alors l'Agneau ouvrir un des sept sceaux et j'entendis l'un des quatre êtres vivants dire d'une voix de tonnerre: «Viens.»2Je regardai et je vis apparaître un cheval blanc. Celui qui le montait avait un arc; une couronne lui fut donnée et il partit en vainqueur et pour remporter la victoire.3Quand il ouvrit le deuxième sceau, j'entendis le deuxième être vivant dire: «Viens.»4Et un autre cheval, rouge feu, apparut. Celui qui le montait reçut le pouvoir d'enlever la paix de la terre afin que les hommes s'entretuent, et une grande épée lui fut donnée.5Quand l'Agneau ouvrit le troisième sceau, j'entendis le troisième être vivant dire: «Viens.» Je regardai et je vis apparaître un cheval noir. Celui qui le montait tenait une balance à la main.6Et j'entendis [comme] une voix dire, au milieu des quatre êtres vivants: «Une mesure de blé pour une pièce d'argent et trois mesures d'orge pour une pièce d'argent*, mais ne touche pas à l'huile et au vin.»7Quand il ouvrit le quatrième sceau, j'entendis le quatrième être vivant dire: «Viens.»8Je regardai et je vis un cheval verdâtre. Celui qui le montait avait pour nom «la Mort», et le séjour des morts l'accompagnait. Ils reçurent le pouvoir, sur le quart de la terre, de faire mourir les hommes par l'épée, par la famine, par la peste et par les bêtes sauvages de la terre.9Quand il ouvrit le cinquième sceau, je vis sous l'autel l'âme de ceux qui avaient été mis à mort à cause de la parole de Dieu et à cause du témoignage qu'ils avaient rendu.10Ils crièrent d'une voix forte: «Jusqu'à quand, Maître saint et véritable, tarderas-tu à faire justice et à venger notre sang sur les habitants de la terre?»11Une robe blanche fut donnée à chacun d'eux et ils reçurent l'ordre de rester en repos un petit moment encore, jusqu'à ce que le nombre de leurs compagnons de service et de leurs frères et sœurs qui devaient être mis à mort comme eux soit au complet.12Je regardai quand l'Agneau ouvrit le sixième sceau, et il y eut un grand tremblement de terre. Le soleil devint noir comme un sac de crin, la lune entière devint comme du sang,13et les étoiles du ciel tombèrent sur la terre, comme les figues vertes d'un figuier secoué par un vent violent.14Le ciel se retira comme un livre qu'on enroule et toutes les montagnes et les îles furent écartées de leur place.15Les rois de la terre, les grands, les chefs militaires, les riches, les puissants, tous les esclaves et les hommes libres se cachèrent dans les cavernes et dans les rochers des montagnes.16Et ils disaient aux montagneset aux rochers: «Tombez sur nous* et cachez-nous loin de celui qui est assis sur le trône et loin de la colère de l'Agneau.17En effet, le grand jour de sa colère est venu, et qui peut résister?»
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.