Jona 2 | Библия, ревизирано издание Segond 21

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Jona 2 | Библия, ревизирано издание

Молитвата на Йона

1 Тогава Йона се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, от вътрешността на рибата, като каза: 2 В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ме послуша; от вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми. 3 Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, и потоци ме обиколиха; всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен. 4 И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти; но отново ще погледна към святия Твой храм. 5 Водите ме обкръжиха дори до душа, бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми. 6 Слязох до дъното на планините; земните лостове ме затвориха завинаги; но пак Ти, ГОСПОДИ, Боже мой, си избавил живота ми от рова. 7 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за ГОСПОДА и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм. 8 Онези, които уповават на лъжливите суети, изоставят милостта, спазвана за тях. 9 Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от ГОСПОДА. 10 И ГОСПОД заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Segond 21

Jonas dans le poisson

1 L'Eternel fit venir un grand poisson pour avaler Jonas, et Jonas fut trois jours et trois nuits dans le ventre du poisson*. 2 Du ventre du poisson, Jonas pria l'Eternel, son Dieu, 3 en disant: «Dans ma détresse j'ai fait appel à l'Eternel, et il m'a répondu. Du milieu du séjour des morts j'ai appelé au secours, et tu as entendu ma voix. 4 Tu m'as jeté dans l'abîme, dans les profondeurs de la mer, et les courants m'ont environné; toutes tes vagues et tous tes flots sont passés sur moi. 5 Je disais: ‘Je suis chassé loin de ton regard’, mais je verrai encore ton saint temple. 6 »L'eau m'a couvert jusqu'à m'enlever la vie. L'abîme m'a enveloppé, les algues s'enroulaient autour de ma tête. 7 Je suis descendu jusqu'aux racines des montagnes. Les verrous de la terre m'enfermaient pour toujours, mais tu m'as fait remonter vivant du gouffre, Eternel, mon Dieu! 8 »Quand mon âme était abattue en moi, je me suis souvenu de l'Eternel, et ma prière est parvenue jusqu'à toi, dans ton saint temple. 9 Ceux qui s'attachent à des idoles sans consistance éloignent d'eux la bonté. 10 Quant à moi, je t'offrirai des sacrifices avec un cri de reconnaissance, j'accomplirai les vœux que j'ai faits. Le salut vient de l'Eternel.» 11 L'Eternel parla au poisson, et le poisson vomit Jonas sur la terre.