Johannes 12 | Библия, ревизирано издание

Помазването на Исус Христос във Витания

1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото. 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата*, вземаше от това, което пускаха в нея. 7 Тогава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 8 Сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас. 9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, 11 защото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус.

Тържественото влизане в Йерусалим

12 На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим, 13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израилевият Цар! 14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано: 15 „Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле.“ 16 Учениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него. 17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо. 18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение. 19 Затова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него.

Елините искат да видят Исус Христос

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци. 21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус. 22 Филип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус. 23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота* си, ще го изгуби; а който мрази живота* си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

Исус Христос говори за Своята смърт

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час. 28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя. 29 Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори. 30 Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. 31 Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. 32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре. 34 Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син? 35 Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. 36 Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях. 37 Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; 38 за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?“ 39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал: 40 „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“ 41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. 42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога. 44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил. 45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. 46 Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен, 47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 49 Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. 50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Segond 21

Marie verse du parfum sur les pieds de Jésus

1 Six jours avant la Pâque, Jésus arriva à Béthanie où était Lazare qu'il avait ressuscité. 2 Là, on lui offrit un repas; Marthe servait et Lazare était parmi ceux qui se trouvaient à table avec lui. 3 Marie prit un demi-litre d'un parfum de nard pur très cher, en versa sur les pieds de Jésus et lui essuya les pieds avec ses cheveux; la maison fut remplie de l'odeur du parfum. 4 Un de ses disciples, Judas l'Iscariot, [fils de Simon,] celui qui allait le trahir, dit: 5 «Pourquoi n'a-t-on pas vendu ce parfum 300 pièces d'argent pour les donner aux pauvres?» 6 Il disait cela non parce qu'il se souciait des pauvres, mais parce que c'était un voleur et, comme il tenait la bourse, il prenait ce qu'on y mettait. 7 Jésus dit alors: «Laisse-la! Elle a gardé ce parfum pour le jour de mon ensevelissement. 8 En effet, vous avez toujours les pauvres avec vous, tandis que moi, vous ne m'aurez pas toujours.» 9 Une foule de Juifs apprirent que Jésus était à Béthanie; ils y vinrent, non seulement à cause de lui, mais aussi pour voir Lazare qu'il avait ressuscité. 10 Les chefs des prêtres décidèrent de faire mourir aussi Lazare 11 parce que beaucoup de Juifs les quittaient et croyaient en Jésus à cause de lui.

Entrée triomphale de Jésus à Jérusalem

12 Le lendemain, une foule nombreuse de personnes venues à la fête apprirent que Jésus se rendait à Jérusalem. 13 Elles prirent des branches de palmiers et allèrent à sa rencontre en criant: «Hosanna! Béni soit celui qui vient au nom du Seigneur*, le roi d'Israël!» 14 Jésus trouva un ânon et s'assit dessus, conformément à ce qui est écrit: 15 N'aie pas peur, fille de Sion! Voici ton roi qui vient, assis sur le petit d'une ânesse.* 16 Sur le moment, ses disciples ne comprirent pas ce qui se passait, mais, lorsque Jésus fut dans sa gloire, ils se souvinrent que ces choses étaient écrites à son sujet et qu'on les avait faites pour lui. 17 Tous ceux qui étaient avec Jésus quand il avait appelé Lazare à sortir du tombeau et l'avait ressuscité lui rendaient témoignage. 18 C'est aussi la raison pour laquelle la foule vint à sa rencontre: parce qu'elle avait appris qu'il avait fait ce signe miraculeux. 19 Les pharisiens se dirent donc les uns aux autres: «Vous voyez que vous ne gagnez rien; voici que tout le monde se met à le suivre.» 20 Il y avait des non-Juifs parmi ceux qui étaient montés pour adorer pendant la fête. 21 Ils s'adressèrent à Philippe, qui était de Bethsaïda en Galilée, et lui demandèrent: «Seigneur, nous voudrions voir Jésus.» 22 Philippe alla le dire à André, puis André et Philippe le dirent à Jésus. 23 Jésus leur répondit: «L'heure où le Fils de l'homme va être élevé dans sa gloire est venue. 24 En vérité, en vérité, je vous le dis, si le grain de blé tombé en terre ne meurt pas, il reste seul; mais s'il meurt, il porte beaucoup de fruit. 25 Celui qui aime sa vie la perdra et celui qui déteste sa vie dans ce monde la conservera pour la vie éternelle. 26 Si quelqu'un me sert, qu'il me suive, et là où je suis, là aussi sera mon serviteur. Si quelqu'un me sert, le Père l'honorera. 27 Maintenant mon âme est troublée. Et que dirai-je? Père, délivre-moi* de cette heure? Mais c'est pour cela que je suis venu jusqu'à cette heure. 28 Père, révèle la gloire de ton nom!» Une voix vint alors du ciel: «J'ai révélé sa gloire et je la révélerai encore.» 29 La foule qui était là, et qui avait entendu, disait que c'était le tonnerre. D'autres disaient: «Un ange lui a parlé.» 30 Jésus reprit la parole: «Ce n'est pas à cause de moi que cette voix s'est fait entendre, c'est à cause de vous. 31 C'est maintenant qu'a lieu le jugement de ce monde; c'est maintenant que le prince de ce monde va être jeté dehors. 32 Et moi, quand j'aurai été élevé de la terre, j'attirerai tous les hommes à moi.» 33 - Par ces paroles, il indiquait de quelle mort il allait mourir. - 34 La foule lui répondit: «Nous avons appris par la loi que le Messie vivra éternellement. Comment donc peux-tu dire: ‘Il faut que le Fils de l'homme soit élevé’? Qui est ce Fils de l'homme?» 35 Jésus leur dit: «La lumière est encore pour un peu de temps parmi vous. Marchez pendant que vous avez la lumière afin que les ténèbres ne vous surprennent pas, car celui qui marche dans les ténèbres ne sait pas où il va. 36 Pendant que vous avez la lumière, croyez en elle afin de devenir des enfants de lumière.» Après avoir dit cela, Jésus s'en alla et se cacha loin d'eux. 37 Malgré tous les signes miraculeux qu'il avait faits devant eux, ils ne croyaient pas en lui. 38 Ainsi s'accomplit la parole annoncée par le prophète Esaïe: Seigneur, qui a cru à notre prédication? Et à qui le bras du Seigneur a-t-il été révélé?* 39 Esaïe a dit encore pourquoi ils ne pouvaient pas croire: 40 Il a aveuglé leurs yeux et il a endurci leur cœur pour qu'ils ne voient pas de leurs yeux, qu'ils ne comprennent pas dans leur cœur, qu'ils ne se convertissent pas et que je ne les guérisse pas.* 41 Esaïe dit cela lorsqu'il vit sa gloire et qu'il parla de lui. 42 Cependant, même parmi les chefs, beaucoup crurent en lui; mais, à cause des pharisiens, ils ne le déclaraient pas, de crainte d'être exclus de la synagogue. 43 En effet, ils aimèrent la gloire des hommes plus que la gloire de Dieu. 44 Quant à Jésus, il s'écria: «Celui qui croit en moi ne croit pas seulement en moi, mais en celui qui m'a envoyé, 45 et celui qui me voit voit celui qui m'a envoyé. 46 Moi, la lumière, je suis venu dans le monde afin que quiconque croit en moi ne reste pas dans les ténèbres. 47 Si quelqu'un entend mes paroles mais n'y croit pas, ce n'est pas moi qui le juge, car je suis venu non pour juger le monde, mais pour le sauver. 48 Celui qui me rejette et qui n'accepte pas mes paroles a son juge: la parole que j'ai annoncée, c'est elle qui le jugera, le dernier jour. 49 En effet, je n'ai pas parlé de ma propre initiative, mais le Père, qui m'a envoyé, m'a prescrit lui-même ce que je dois dire et annoncer, 50 et je sais que son commandement est la vie éternelle. C'est pourquoi ce que j'annonce, je l'annonce comme le Père me l'a dit.»

Johannes 12 | Библия, ревизирано издание Segond 21