1Ето, ГОСПОД изпразва земята и я запустява, изменя вида и и разпръсва жителите и.2И ще стане както на народа, така и на свещеника; както на слугата, така и на господаря му; както на слугинята, така и на господарката и; както на купувача, така и на продавача; както на този, който дава назаем, така и на този, които взема назаем; както на вземащия с лихва, така и на онзи, който му дава с лихва.3Съвсем ще се изпразни земята и съвършено ще се оголи; защото ГОСПОД е изговорил това слово.4Земята жалее и повяхва; светът изнемощява и повяхва; високопоставените между хората на земята са изнемощели.5Земята също е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха наредбите, нарушиха вечния завет.6Затова клетва погълна земята и онези, които живеят на нея, бяха намерени за виновни; затова жителите на земята изгоряха и малцина останаха.7Новото вино жалее, лозето изнемощява, всички, които имаха весело сърце, въздишат.8Веселието на тъпанчетата престава; шумът на ликуващите се свършва; престава веселието на арфата.9Няма да пият вино с песни; спиртното питие ще бъде горчиво за тези, които го пият.10Суетният град бе съборен; всяка къща бе затворена така, че да не влезе никой.11По улиците има вик за виното; всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.12В града остана пустош и портата е разбита и съборена.13Защото сред земята, между племената, ще бъде подобно на плода, паднал при отърсването на маслина, подобно на пабиръка, когато се свърши гроздоберът.14Те ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, за величието ГОСПОДНЕ ще възкликнат от морето.15Затова прославете ГОСПОДА в източните страни, прославете името на ГОСПОДА, Израилевия Бог, по крайбрежията.16От края на земята чухме да пеят слава на праведния; но аз казах: Чезна! Чезна! Горко ми! Коварните коварстваха. Да! Коварните страшно коварстваха.17Страх, яма и примка са върху теб, о, земни жителю.18Който бяга от гласа на страха, ще падне в ямата; и който излиза от ямата, ще се улови в примката; защото прозорците отгоре са отворени и основите на земята треперят.19Земята се съкруши съвсем, земята се разложи съвсем, земята се разтърси силно.20Земята ще залита като някой пиян и ще се разтресе като колиба от пръти; беззаконието и ще натегне върху нея; и ще падне и няма вече да стане.21И в онзи ден ГОСПОД ще накаже във височината войнството на високопоставените, а на земята – земните царе.22И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в тъмницата. Ще бъдат затворени в тъмницата и след дълго време ще бъдат наказани.23Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; защото ГОСПОД на Силите ще царува на Сионския хълм и в Йерусалим, и пред старейшините Си със слава.
Segond 21
Jugement universel
1Voici que l'Eternel saccage la terre et y sème la dévastation; il bouleverse sa surface et disperse ses habitants.2Un même sort frappe le prêtre et le membre du peuple, le maître et l'esclave, la maîtresse et la servante, le vendeur et l'acheteur, le prêteur et l'emprunteur, le créancier et le débiteur.3La terre est entièrement saccagée, livrée au pillage. Oui, l'Eternel l'a décrété.4La terre est en deuil, elle est épuisée. Le monde, épuisé, dépérit. Les grands des peuples de la terre dépérissent.5La terre avait été souillée par ses habitants parce qu'ils enfreignaient les lois, modifiaient les prescriptions, violaient l'alliance éternelle.6Voilà pourquoi la malédiction dévaste la terre et ses habitants doivent supporter les conséquences de leurs crimes. Voilà pourquoi les habitants de la terre sont punis et il ne reste qu'un petit nombre d'hommes.7Le vin nouveau est en deuil, la vigne dépérit. Tous ceux qui avaient le cœur joyeux gémissent.8La joie des tambourins a cessé, le tapage des amusements a pris fin, la musique jubilatoire de la harpe a cessé.9On ne boit plus de vin en chantant, les liqueurs fortes paraissent amères aux buveurs.10La ville du chaos n'est plus que décombres. Toutes les maisons sont fermées, on n'y entre plus.11On crie dans les rues parce que le vin manque. Toute réjouissance a disparu, l'allégresse est bannie du pays.12Il ne reste dans la ville que des ruines et les portes sont abattues, démolies.13Sur la terre, au milieu des peuples, c'est comme lorsqu'on secoue l'olivier, comme lorsqu'on grappille des raisins après la vendange.14Les survivants se mettent à pousser des cris de joie; de l'ouest, ils célèbrent la majesté de l'Eternel.15Donnez donc gloire à l'Eternel dans les endroits où brille la lumière, au nom de l'Eternel, du Dieu d'Israël, dans les îles de la mer!16Du bout de la terre nous entendons chanter: «Gloire au juste!» mais moi, je dis: «Je suis perdu! Je suis perdu! Malheur à moi!» Les traîtres trahissent, les traîtres s'acharnent à trahir.17La terreur, le trou et le piège te menacent, habitant de la terre!18Celui qui prendra la fuite devant les cris de terreur tombera dans le trou et celui qui remontera du trou sera pris dans le piège,* car les écluses d'en haut sont ouvertes et les fondations de la terre sont ébranlées.19La terre est déchirée, la terre se brise, la terre tremble.20La terre tremble comme un homme ivre, elle branle comme une cabane. Sa révolte pèse sur elle, elle s'écroule et ne se relève plus.21Ce jour-là, l'Eternel interviendra dans le ciel contre les puissances célestes et sur la terre contre les rois de la terre.22Ils seront rassemblés dans une prison, enfermés dans des cachots et, après un grand nombre de jours, ils devront rendre des comptes.23La lune sera couverte de honte, et le soleil de confusion, car l'Eternel, le maître de l'univers, régnera sur le mont Sion et à Jérusalem, resplendissant de gloire devant ses anciens.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.