2.Mose 8 | Библия, ревизирано издание Segond 21

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
2.Mose 8 | Библия, ревизирано издание
1 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужат. 2 Но ако откажеш да ги пуснеш, Аз ще поразя цялата ти страна с жаби. 3 Нил ще загъмжи от жаби, които, след като излязат, ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на служителите ти, върху народа ти, в пещите ти и по нощвите ти. 4 По тебе, по всички хора от народа ти и по всичките ти служители ще наскачат жабите. 5 И така, ГОСПОД каза на Моисей: Кажи на Аарон: Протегни ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата и направи така, че да наскачат жаби по Египетската земя. 6 И Аарон протегна ръката си към египетските води и жабите излязоха и покриха Египетската земя. 7 Но и влъхвите направиха същото с магиите си и направиха така, че да наскачат жаби по Египетската земя. 8 Тогава фараонът повика Моисей и Аарон и каза: Помолете се на ГОСПОДА да махне жабите от мен и от народа ми; и ще пусна народа ви, за да принесе жертви на ГОСПОДА. 9 А Моисей каза на фараона: Определи ми времето, когато да се помоля за тебе, за служителите ти и за народа ти, за да бъдат изтребени жабите от теб и от къщите ти и да останат само в Нил. 10 Фараонът отговори: Утре. А той му заяви: Ще бъде, според както си казал, за да познаеш, че няма никой, подобен на ГОСПОДА, нашия Бог. 11 Жабите ще се махнат от теб, от къщите ти, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат. 12 Тогава Моисей и Аарон излязоха от двореца на фараона; и Моисей се помоли на ГОСПОДА относно жабите, които беше пратил върху фараона. 13 И ГОСПОД направи според думите на Моисей; жабите измряха в къщите, в дворовете и в нивите. 14 И ги събираха на купове; и земята се усмърдя. 15 А фараонът, като видя, че имаше облекчение за него, закорави сърцето си и не ги послуша, както ГОСПОД беше предсказал. 16 След това ГОСПОД каза на Моисей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на мушици в цялата Египетска земя. 17 И направиха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и се явиха по хората и по животните; цялата земна пръст се превърна на мушици по цялата Египетска земя. 18 И влъхвите се помъчиха да извършат същото с магиите си, за да произведат мушици, но не можаха; а мушиците бяха по хората и по животните. 19 Тогава влъхвите казаха на фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както ГОСПОД беше предсказал. 20 После ГОСПОД каза на Моисей: Стани утре рано и застани пред фараона (ето, той излиза, за да отиде при водата на Нил), и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. 21 Защото, ако не пуснеш народа Ми, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху служителите ти, върху народа ти и в къщите ти; така че къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи. 22 Но в онзи ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живее народът Ми, така че там да няма рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм ГОСПОД в тази земя. 23 Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ; утре ще стане това знамение. 24 И ГОСПОД направи така; гъсти рояци мухи навлязоха във фараоновия дворец и в къщите на служителите му, и в цялата Египетска земя; земята бе поразена от рояците мухи. 25 Тогава фараонът повика Моисей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тази земя. 26 Но Моисей каза: Не е правилно да направим така, защото ние ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, онова, от което египтяните се гнусят; и ако жертваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни? 27 Ще отидем в пустинята на разстояние колкото тридневен път и ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, така, както Той би ни казал. 28 Тогава фараонът каза: Ще ви пусна да пожертвате на ГОСПОДА, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се на Бога за мене. 29 Моисей каза: Щом те напусна, ще се помоля на ГОСПОДА да се махнат утре рояците мухи от двореца на фараона, от служителите му и от народа му; но нека фараонът не продължава да лъже и да не пуска народа ни да пожертва на ГОСПОДА. 30 И така, Моисей излезе от двореца на фараона и се помоли на ГОСПОДА. 31 И ГОСПОД направи така, както Моисей се молеше; Той премахна рояците мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една. 32 Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Segond 21
1 L'Eternel dit à Moïse: «Dis à Aaron: ‘Tends la main, avec ton bâton, sur les rivières, les ruisseaux et les étangs, et fais-en monter les grenouilles sur l'Egypte.’» 2 Aaron tendit sa main sur les cours d'eau de l'Egypte et les grenouilles en sortirent et recouvrirent l'Egypte. 3 Cependant les magiciens en firent autant par leurs sortilèges: ils firent monter les grenouilles sur l'Egypte. 4 Le pharaon appela Moïse et Aaron et dit: «Priez l'Eternel afin qu'il éloigne les grenouilles de moi et de mon peuple, et je laisserai le peuple partir pour offrir des sacrifices à l'Eternel.» 5 Moïse dit au pharaon: «A toi l'honneur de me fixer le moment où je dois prier pour toi, pour tes serviteurs et pour ton peuple afin que l'Eternel éloigne les grenouilles de toi et de tes maisons. Il n'en restera que dans le fleuve.» 6 Il répondit: «Demain.» Moïse dit: «Cela se passera comme cela afin que tu saches qu'il n'y a personne qui soit pareil à l'Eternel, notre Dieu. 7 Les grenouilles s'éloigneront de toi et de tes maisons, de tes serviteurs et de ton peuple. Il n'en restera que dans le fleuve.» 8 Moïse et Aaron sortirent de chez le pharaon. Puis Moïse cria à l'Eternel à cause des grenouilles dont il avait frappé le pharaon. 9 L'Eternel fit ce que demandait Moïse et les grenouilles moururent dans les maisons, les cours intérieures et les champs. 10 On en fit des tas et des tas, et le pays fut infecté. 11 Voyant qu'il y avait du répit, le pharaon rendit son cœur plus insensible encore et n'écouta pas Moïse et Aaron. Cela se passa comme l'Eternel l'avait dit.

Fléau n° 3: les moustiques

12 L'Eternel dit à Moïse: «Dis à Aaron: ‘Tends ton bâton et frappe la poussière de la terre.’ Elle se changera en moustiques dans toute l'Egypte.» 13 C'est ce qu'ils firent. Aaron tendit la main avec son bâton et frappa la poussière de la terre. Elle fut changée en moustiques sur les hommes et sur les animaux. Toute la poussière de la terre fut changée en moustiques, dans toute l'Egypte. 14 Les magiciens employèrent leurs sortilèges pour produire les moustiques, mais ils n'y parvinrent pas. Les moustiques étaient sur les hommes et sur les animaux. 15 Les magiciens dirent au pharaon: «C'est le doigt de Dieu!» Le cœur du pharaon s'endurcit et il n'écouta pas Moïse et Aaron. Cela se passa comme l'Eternel l'avait dit.

Fléau n° 4: les mouches venimeuses

16 L'Eternel dit à Moïse: «Lève-toi de bon matin et présente-toi devant le pharaon; il sortira pour aller près de l'eau. Tu lui annonceras: ‘Voici ce que dit l'Eternel: Laisse partir mon peuple afin qu'il me serve. 17 Si tu ne laisses pas partir mon peuple, j'enverrai les mouches venimeuses contre toi, contre tes serviteurs, ton peuple et tes maisons. Les maisons des Egyptiens seront remplies de mouches et le sol en sera couvert. 18 Cependant, ce jour-là, je traiterai de manière différente la région de Gosen où habite mon peuple: il n'y aura pas de mouches là-bas afin que tu saches que moi, l'Eternel, je suis présent dans cette région*. 19 Je placerai une séparation entre mon peuple et le tien. Ce signe sera pour demain.’» 20 C'est ce que fit l'Eternel. Une grande quantité de mouches venimeuses vint dans la maison du pharaon et de ses serviteurs, et toute l'Egypte fut dévastée par les mouches. 21 Le pharaon appela Moïse et Aaron et dit: «Allez-y, offrez des sacrifices à votre Dieu dans le pays.» 22 Moïse répondit: «Il n'est pas convenable d'agir ainsi. En effet, nous offririons à l'Eternel, notre Dieu, des sacrifices qui font horreur aux Egyptiens. Et si nous offrons sous les yeux des Egyptiens des sacrifices qui leur font horreur, ne nous lanceront-ils pas des pierres? 23 Nous ferons trois journées de marche dans le désert et alors nous offrirons des sacrifices à l'Eternel, notre Dieu, conformément à ce qu'il nous dira.» 24 Le pharaon dit: «Je vous laisserai partir pour offrir des sacrifices à l'Eternel, votre Dieu, dans le désert. Seulement, vous ne vous éloignerez pas en y allant. Priez pour moi!» 25 Moïse répondit: «Dès que je serai sorti de chez toi, je prierai l'Eternel. Demain, les mouches s'éloigneront du pharaon, de ses serviteurs et de son peuple. Mais que le pharaon ne nous trompe plus en refusant de laisser le peuple partir pour offrir des sacrifices à l'Eternel!» 26 Moïse sortit de chez le pharaon et pria l'Eternel. 27 L'Eternel fit ce que demandait Moïse et les mouches s'éloignèrent du pharaon, de ses serviteurs et de son peuple. Il n'en resta pas une. 28 Cependant, cette fois encore, le pharaon rendit son cœur insensible et ne laissa pas partir le peuple.