Пророческа утеха за Израил – възвръщане от плен и възстановяване
1В същото време, казва ГОСПОД, ще бъда Бог на всички Израелеви родове и те ще Ми бъдат народ.2Така казва ГОСПОД: Народът, който оцеля от меча, ще намери благоволение в пустинята; ще отида да го направя – да! – Израил, да почива.3ГОСПОД ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към тебе.4Пак ще те съградя и ще бъдеш съградена, девице Израилева; пак ще се украсиш с тъпанчетата си и ще излизаш в хората на онези, които се веселят.5Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; онези, които ги насадят, те ще ядат плода им.6Защото ще дойде ден, когато стражарите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион при ГОСПОДА, нашия Бог.7Защото така казва ГОСПОД: Пейте с радост за Яков и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, ГОСПОДИ, народа Си, останалите от Израил.8Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на света, и заедно с тях слепият и куцият, бременната заедно с раждащата ще се върнат тук с голямо множество.9С плач ще дойдат и като се молят, ще ги доведа; ще ги доведа до водни реки през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил и Ефрем е Моят първороден.10Слушайте, народи, словото ГОСПОДНЕ и известете в далечните острови, като кажете: Който разпръсна Израил, Той ще го събере и ще го опази, както овчарят стадата си.11Защото ГОСПОД е изкупил Яков, изкупил го е от ръката на по-силния от него.12И те ще дойдат и ще пеят върху височината на Сион, и ще се стекат към благата ГОСПОДНИ – към житото, виното и дървеното масло и към рожбите на овцете и на говедата; душата им ще бъде като напоявана градина и те няма да изнемощеят вече.13Тогава ще се зарадва девицата в хорото и юношите и старите заедно; защото Аз ще превърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя след скръбта им.14Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; и народът Ми ще се насити с Моите блага, казва ГОСПОД.15Така казва ГОСПОД: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за децата си, защото ги няма.16Така казва ГОСПОД: Въздържай гласа си от плач и очите си – от сълзи, защото делото ти бе възнаградено, казва ГОСПОД, и те ще се върнат от земята на неприятеля.17Има надежда за късните ти дни, казва ГОСПОД, и децата ти ще се върнат в своите предели.18Наистина чух Ефрем да си оплаква участта, като казва: Наказал си ме и бях наказан като теле, неучено на хомот; върни ме и ще бъда върнат, защото Ти си ГОСПОД, мой Бог.19Наистина, откакто бях върнат, се разкаях, и откакто бях научен, се ударих по бедрото. Засрамих се, да! Дори се смутих, понеже носих укора на младостта си.20Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня; затова сърцето Ми се смущава за него и Аз наистина ще му покажа милост, казва ГОСПОД.21Изправи си пътни показалци, направи си колове за упътване, насочи сърцето си към пътя – към пътя, през който си ходила; върни се, девице Израилева, върни се към тези твои градове.22Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице? Защото ГОСПОД направи нещо ново на земята – жена ще обгради с грижи и любов мъж.23Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Отново ще употребяват този говор в Юдовата земя и в градовете и, когато ги върна от плен – ГОСПОД да те благослови, жилище на правда, свят хълм!24И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, земеделците и чергарите със стада.25Защото наситих изнурената душа и напълних всяка изтерзана душа.26След това се събудих и размислих*; и от видението сънят ми стана сладък.27Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще насея Израилевия дом и Юдовия дом с човешко и с животинско семе;28и както бдях над тях, за да изкоренявам, да събарям, да съсипвам, да погубвам и да наскърбявам, така ще бъда над тях, за да градя и да насаждам, казва ГОСПОД.29В онези дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде и зъбите на децата оскоминеха;30а всеки ще умира за своето си беззаконие; всеки човек, който би изял кисело грозде, неговите зъби ще оскоминеят.
Новият завет
31Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;32не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва ГОСПОД.33Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва ГОСПОД: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ;34и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте ГОСПОДА; защото те всички ще Ме познават – от най-малкия до най-големия между тях, казва ГОСПОД; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.35Така казва ГОСПОД, Който дава слънцето за светлина денем и нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето така, че вълните му бучат, ГОСПОД на Силите е името Му.36Ако изчезнат тези наредби отпред Мене, казва ГОСПОД, тогава и Израилевото потомство ще престане да бъде довека народ пред Мене.37Така казва ГОСПОД: Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за всичко, което са сторили, казва ГОСПОД.38Ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато градът ще се съгради на ГОСПОДА – от кулата Ананеил до портата на ъгъла;39и връв за измерване още ще се тегли по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат;40и цялата долина на труповете и на пепелта, и на всички ниви по потока Кедрон, до ъгъла на конската порта към изток, ще бъдат святи на ГОСПОДА; градът няма вече да се изкорени, нито да се съсипе довека.
Segond 21
1A ce moment-là, déclare l'Eternel, je serai le Dieu de toutes les familles d'Israël, et eux, ils seront mon peuple.2Voici ce que dit l'Eternel: Il a trouvé grâce dans le désert, le peuple des rescapés de l'épée. Israël marche vers son lieu de repos.3De loin, l'Eternel s'est montré à moi: «Je t'aime d'un amour éternel, c'est pourquoi je te conserve ma bonté.»4Je te rétablirai encore et tu seras rétablie, jeune fille d'Israël! Tu resplendiras encore avec tes tambourins et tu te mêleras aux danses de ceux qui manifestent leur joie.5Tu planteras encore des vignes sur les montagnes de Samarie. Les planteurs accompliront leur tâche et profiteront de la récolte.6En effet, il y aura un jour où les gardes crieront dans la région montagneuse d'Ephraïm: «Levez-vous, montons à Sion vers l'Eternel, notre Dieu!»7car voici ce que dit l'Eternel: Poussez des cris de joie à propos de Jacob, éclatez d'allégresse avec la plus importante des nations! Faites retentir votre voix, chantez des louanges et dites: «Eternel, délivre ton peuple, ce qui reste d'Israël!»8Je vais les ramener du pays du nord, je les rassemblerai des extrémités de la terre. Parmi eux figureront l'aveugle et le boiteux, la femme enceinte et celle qui accouche. Ensemble ils forment une grande assemblée, ils reviennent ici.9Ils reviennent en pleurant, mais je les conduis au milieu de leurs supplications. Je les conduis vers des torrents d'eau par un chemin tout droit où ils ne trébucheront pas. En effet, je suis un père pour Israël et Ephraïm est mon premier-né.10Nations, écoutez la parole de l'Eternel et annoncez-la dans les îles lointaines! Dites: «Celui qui a dispersé Israël le rassemblera et le gardera comme un berger garde son troupeau.»11En effet, l'Eternel a libéré Jacob, il l'a racheté à celui qui était plus fort que lui.12Ils viendront et pousseront des cris de joie sur les hauteurs de Sion. Ils accourront vers les biens de l'Eternel: le blé, le vin nouveau, l'huile, le petit et le gros bétail. Leur vie sera pareille à un jardin arrosé et ils ne dépériront plus.13Alors les jeunes filles se réjouiront en dansant, les jeunes hommes et les vieillards se réjouiront ensemble. Je changerai leur deuil en joie et je les consolerai, je les rendrai joyeux après leurs chagrins.14Je gaverai les prêtres de graisse et mon peuple sera rassasié grâce à mes biens, déclare l'Eternel.15Voici ce que dit l'Eternel: On a entendu des cris à Rama, des lamentations et des pleurs amers: c'est Rachel qui pleure ses enfants et n'a pas voulu être consolée à propos de ses enfants, parce qu'ils ne sont plus là.*16Voici ce que dit l'Eternel: Retiens tes pleurs ainsi que les larmes de tes yeux, car il y aura une compensation pour ta peine, déclare l'Eternel. Ils reviendront du pays de l'ennemi.17Il y a de l'espoir pour ton avenir, déclare l'Eternel: tes enfants reviendront dans leur territoire.18J'entends clairement Ephraïm se lamenter: «Tu m'as corrigé et je me suis laissé corriger, pareil à un jeune taureau qui n'a pas encore été dressé. Fais-moi revenir et je reviendrai, car tu es l'Eternel, mon Dieu.19Revenu à de meilleures intentions, je regrette mon attitude. Après avoir pris conscience de mon état, je me frappe la cuisse. Je suis honteux, rempli d'humiliation, car je dois porter le déshonneur de ma jeunesse.»20Ephraïm est-il donc pour moi un fils chéri, un enfant qui fait mon plaisir, pour que chaque fois que je parle contre lui son souvenir reste si fort en moi? C'est que je suis profondément bouleversé quand il est question de lui, je ressens beaucoup de compassion pour lui, déclare l'Eternel.21Dresse-toi des poteaux indicateurs, place des points de repère, prête attention à la route, au chemin que tu as suivi! Reviens, jeune fille d'Israël, reviens dans ces villes qui t'appartiennent!22Jusqu'à quand resteras-tu dans l'errance, fille rebelle? En effet, l'Eternel crée une chose nouvelle sur la terre: la femme tourne autour de l'homme.23Voici ce que dit l'Eternel, le maître de l'univers, le Dieu d'Israël: Quand j'aurai ramené leurs déportés, on dira encore ces paroles dans le pays de Juda et dans ses villes: «Que l'Eternel te bénisse, domaine de la justice, sainte montagne!»24Là s'installeront ensemble les habitants de Juda et de toutes ses villes, les cultivateurs et les nomades.25En effet, je désaltère celui qui est fatigué et je rassasie tous ceux qui dépérissent.26Là-dessus je me suis réveillé et j'ai ouvert les yeux. Mon sommeil m'avait fait du bien.27Voici que les jours viennent, déclare l'Eternel, où j'accorderai à la communauté d'Israël et à celle de Juda une foule d'hommes et de bêtes.28De même que j'ai veillé sur eux pour arracher, démolir, ruiner, détruire et faire du mal, de même je veillerai sur eux pour construire et pour planter, déclare l'Eternel.29Durant ces jours-là, on ne dira plus: «Ce sont les pères qui ont mangé des raisins verts, mais ce sont les enfants qui ont eu mal aux dents.»30Chacun mourra en raison de sa faute. Quand un homme mangera des raisins verts, il aura lui-même mal aux dents.31Voici que les jours viennent, déclare l'Eternel, où je conclurai avec la communauté d'Israël et la communauté de Juda une alliance nouvelle.32Elle ne sera pas comme l'alliance que j'ai conclue avec leurs ancêtres le jour où je les ai pris par la main pour les faire sortir d'Egypte. Eux, ils ont violé mon alliance, alors que moi, j'étais leur maître, déclare l'Eternel.33Mais voici l'alliance que je ferai avec la communauté d'Israël après ces jours-là, déclare l'Eternel: je mettrai ma loi à l'intérieur d'eux, je l'écrirai dans leur cœur, je serai leur Dieu et ils seront mon peuple.34Personne n'enseignera plus son prochain ni son frère en disant: «Vous devez connaître l'Eternel!» car tous me connaîtront, depuis le plus petit jusqu'au plus grand d'entre eux, déclare l'Eternel. En effet, je pardonnerai leur faute et je ne me souviendrai plus de leur péché.*35Voici ce que dit l'Eternel, celui qui a donné le soleil comme lumière du jour, qui a donné comme règle à la lune et aux étoiles d'être des lumières dans la nuit, qui agite la mer et fait gronder ses vagues, lui dont le nom est l'Eternel, le maître de l'univers:36Il faudrait que ces lois s'interrompent devant moi, déclare l'Eternel, pour que la descendance d'Israël cesse aussi pour toujours d'exister en tant que nation devant moi.37Voici ce que dit l'Eternel: Il faudrait que le ciel, là-haut, puisse être mesuré, que les fondations de la terre, là-dessous, puissent être explorées, pour que moi je rejette toute la descendance d'Israël à cause de tout ce qu'ils ont fait, déclare l'Eternel.38Les jours viennent, déclare l'Eternel, où la ville sera reconstruite pour l'Eternel, depuis la tour de Hananeel jusqu'à la porte de l'angle.39En face d'elle, on tendra encore le ruban à mesurer jusqu'à la colline de Gareb, puis il tournera du côté de Goath.40Toute la vallée où sont déversés les cadavres et les cendres, toutes les cultures qui s'étendent jusqu'au torrent du Cédron, jusqu'à l'angle de la porte des chevaux à l'est, tout sera consacré à l'Eternel et ne sera plus jamais ni dévasté ni détruit.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.