1Слушайте словото, което ГОСПОД говори на вас, доме Израелев!2Така казва ГОСПОД: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях.3Защото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората – нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва;4украсяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати;5те стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро.6Няма подобен на Тебе, ГОСПОДИ! Велик си и велико е името Ти в сила.7Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.8Но всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво.9Сребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато – от Офир*, изделие на художник и на златарски ръце – синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора.10Но ГОСПОД е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.11(Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята – да! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)12Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.13Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си.14Всеки човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание.15Суета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат.16Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; ГОСПОД на Силите е името Му.17Събери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта.18Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото.19Горко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя.20Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми.21Понеже овчарите обезумяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати.22Слушай! Шум! Ето, иде и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали.23ГОСПОДИ, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.24ГОСПОДИ, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш.25Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му.
Segond 21
L'Eternel et les idoles
1«Ecoutez la parole que l'Eternel vous adresse, communauté d'Israël!2Voici ce que dit l'Eternel: N'imitez pas la conduite des nations, ne vous laissez pas effrayer par les signes du ciel parce que les nations sont effrayées par eux.3En effet, les coutumes des peuples sont vides de sens. C'est du bois qu'on coupe dans la forêt: la main de l'ouvrier le travaille avec la hache,4on l'embellit avec de l'argent et de l'or, on le fixe avec des clous et des marteaux pour qu'il ne bouge pas.5Ces dieux ressemblent à un poteau massif: ils ne parlent pas. Il faut bien qu'on les porte, puisqu'ils ne peuvent pas marcher! N'ayez pas peur d'eux, car ils ne peuvent faire aucun mal; ils sont même incapables de faire du bien.6»Personne n'est semblable à toi, Eternel! Tu es grand, et ta puissance contribue à la grandeur de ta réputation.7Qui pourrait ne pas te craindre, roi des nations?* Oui, c'est à toi que la crainte est due, car parmi tous les sages des nations et dans tous leurs royaumes, personne n'est semblable à toi.8Tous, sans exception, sont idiots et stupides. L'instruction des idoles, ce n'est que du bois!9On fait venir des lames d'argent de Tarsis, et de l'or d'Uphaz. L'ouvrier et la main de l'orfèvre les travaillent. Les habits de ces dieux sont de pourpre violette et rouge, tous sont l'œuvre d'habiles artisans.10Mais c'est l'Eternel qui est le vrai Dieu. Lui, il est un Dieu vivant, et il est roi pour l'éternité. La terre tremble devant sa colère, et les nations ne supportent pas sa fureur.11»Vous leur tiendrez ce langage: ‘Les dieux qui n'ont pas fait le ciel et la terre disparaîtront de la terre et de dessous le ciel.12C'est lui qui a fait la terre par sa puissance. Il a fondé le monde par sa sagesse, il a déployé le ciel par son intelligence.13A sa voix, l'eau gronde dans le ciel. Il fait monter les nuages des extrémités de la terre, il déclenche les éclairs et la pluie, il tire le vent de ses trésors.14Tout homme est dépassé, même les plus savants. Tout orfèvre est honteux de sa sculpture sacrée, car son idole n'est que mensonge: le souffle de la vie n'habite pas dans les idoles.15Elles sont sans consistance, ridicules. Quand ce sera le moment d'intervenir contre elles, elles disparaîtront.
L'approche de la punition
16Celui qui est le bien de Jacob n'est pas comme elles, car c'est lui qui a tout façonné. Israël est la tribu qui lui appartient. L'Eternel, le maître de l'univers, voilà quel est son nom.’17»Ramasse tes affaires qui traînent par terre, toi qui te trouves en état de siège,18car voici ce que dit l'Eternel: ‘Cette fois-ci je vais expédier au loin les habitants du pays. Je vais provoquer leur détresse pour qu'on les capture.’»19«Malheur à moi! Je suis brisée! Ma plaie est douloureuse! Et moi qui disais: ‘C'est une calamité, mais je la supporterai’!20Ma tente est dévastée, tous mes cordages sont coupés. Mes fils m'ont quittée, ils ne sont plus là. Je n'ai personne qui dresse de nouveau ma tente, qui relève mes abris en toile.»21C'est que les bergers ont été stupides: ils n'ont pas cherché l'Eternel. Voilà pourquoi ils n'ont pas agi intelligemment, voilà pourquoi tous leurs troupeaux sont dispersés.22C'est le bruit d'une rumeur, elle arrive, c'est un grand tremblement qui vient du pays du nord pour réduire les villes de Juda en un désert, en un repaire de chacals.23Je sais, Eternel, que l'être humain n'a pas autorité sur la voie qu'il suit. Ce n'est pas à l'homme qui marche de diriger ses pas.24Corrige-moi, Eternel, mais dans une juste mesure et non dans ta colère! Sinon, tu m'affaiblirais trop.25Déverse ta fureur sur les nations qui ne te connaissent pas, sur les peuples qui ne font pas appel à toi! En effet, ils dévorent Jacob, ils le dévorent, ils l'exterminent et dévastent son domaine.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.