Apostelgeschichte 15 | Библия, ревизирано издание

Спорът в Антиохия

1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите. 2 И така, като се получиха немалко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат по този въпрос в Йерусалим при апостолите и презвитерите. 3 И те, изпратени от църквата, минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщението на езичниците и доставяха голяма радост на всички братя. 4 А като стигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях. 5 Но някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

Апостолският събор в Йерусалим

6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос. 7 И след много разисквания Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, така че езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват. 8 И сърцеведецът Бог им засвидетелства Своята милост, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас; 9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. 10 Ако е тъй, сега защо изпитвате Бога, за да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим? 11 Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те. 12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците. 13 И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене. 14 Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име. 15 Това е в съгласие и с думите на пророците, както е писано: 16 „След това ще се върна. И пак ще издигна падналата Давидова скиния, и ще съградя наново развалините, и ще я изправя; 17 за да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми, 18 казва Господ, Който прави това да е известно отвека.“ 19 Затова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога, 20 а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв. 21 Защото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите.

Решенията на събора

22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята. 23 И им писаха по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си и са разстроили душите ви като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, без да са приели заповед от нас, 25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел, 26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос. 27 И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща. 28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща: 29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте! 30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всички вярващи, дадоха им посланието. 31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше. 32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха. 33 И след като престояха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили. 34 Но Сила намери за добре да остане още там. 35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.

Начало на второто пътешествие

36 А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята. 37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк; 38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото. 39 И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър, 40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат. 41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

Segond 21

La question des non-Juifs et de la loi

1 Quelques hommes venus de Judée enseignaient les frères en disant: «Si vous n'êtes pas circoncis selon la coutume de Moïse, vous ne pouvez pas être sauvés.» 2 Paul et Barnabas eurent un vif débat et une vive discussion avec eux. Les frères décidèrent alors que Paul, Barnabas et quelques-uns d'entre eux monteraient à Jérusalem vers les apôtres et les anciens pour traiter cette question. 3 Envoyés donc par l'Eglise, ils traversèrent la Phénicie et la Samarie en racontant la conversion des non-Juifs, et ils causèrent une grande joie à tous les frères et sœurs. 4 Arrivés à Jérusalem, ils furent accueillis par l'Eglise, les apôtres et les anciens, et ils rapportèrent tout ce que Dieu avait fait avec eux. 5 Alors quelques croyants issus du parti des pharisiens se levèrent en disant qu'il fallait circoncire les non-Juifs et leur ordonner de respecter la loi de Moïse. 6 Les apôtres et les anciens se réunirent pour examiner cette question. 7 Il y eut une longue discussion. Pierre se leva alors et leur dit: «Mes frères, vous savez que, dès les premiers jours, Dieu a fait un choix parmi nous: il a décidé que les non-Juifs entendraient par ma bouche la parole de l'Evangile et croiraient. 8 Et Dieu, qui connaît les cœurs, leur a rendu témoignage en leur donnant le Saint-Esprit comme à nous. 9 Il n'a fait aucune différence entre eux et nous, puisqu'il a purifié leur cœur par la foi. 10 Maintenant donc, pourquoi provoquer Dieu en imposant aux disciples des exigences que ni nos ancêtres ni nous n'avons été capables de remplir? 11 Nous croyons au contraire que c'est par la grâce du Seigneur Jésus que nous sommes sauvés, tout comme eux.» 12 Toute l'assemblée garda le silence et l'on écouta Barnabas et Paul raconter tous les signes miraculeux et les prodiges que Dieu avait accomplis par leur intermédiaire au milieu des non-Juifs. 13 Lorsqu'ils eurent fini de parler, Jacques prit la parole et dit: «Mes frères, écoutez-moi! 14 Simon a raconté comment dès le début Dieu est intervenu pour choisir parmi les nations un peuple qui porte son nom. 15 Cela s'accorde avec les paroles des prophètes, puisqu'il est écrit: 16 Après cela, je reviendrai, je relèverai de sa chute la tente de David, je réparerai ses ruines et je la redresserai; 17 alors le reste des hommes cherchera le Seigneur, ainsi que toutes les nations appelées de mon nom, dit le Seigneur qui fait [tout] cela* 18 et de qui cela est connu de toute éternité. 19 »C'est pourquoi, je pense qu'on ne doit pas créer de difficultés aux non-Juifs qui se tournent vers Dieu, 20 mais qu'il faut leur écrire d'éviter les souillures des idoles, l'immoralité sexuelle, les animaux étouffés et le sang. 21 En effet, depuis bien des générations, dans chaque ville des hommes prêchent la loi de Moïse, puisqu'on la lit chaque sabbat dans les synagogues.» 22 Alors il parut bon aux apôtres et aux anciens, ainsi qu'à toute l'Eglise, de choisir parmi eux Jude, appelé Barsabas, et Silas, des hommes estimés parmi les frères, et de les envoyer à Antioche avec Paul et Barnabas. 23 Ils les chargèrent du message que voici: «Les apôtres, les anciens et les frères aux frères et sœurs d'origine non juive qui sont à Antioche, en Syrie et en Cilicie, salut! 24 Nous avons appris que des hommes partis de chez nous, mais sans aucun ordre de notre part, vous ont troublés par leurs discours et vous ont ébranlés [en vous disant de vous faire circoncire et de respecter la loi]. 25 C'est pourquoi nous avons décidé, d'un commun accord, de choisir des délégués et de vous les envoyer avec nos bien-aimés Barnabas et Paul, 26 ces hommes qui ont livré leur vie pour le nom de notre Seigneur Jésus-Christ. 27 Nous avons donc envoyé Jude et Silas qui vous annonceront de vive voix les mêmes choses. 28 En effet, il a paru bon au Saint-Esprit et à nous de ne pas vous imposer d'autre charge que ce qui est nécessaire: 29 vous abstenir des viandes sacrifiées aux idoles, du sang, des animaux étouffés et de l'immoralité sexuelle. Vous agirez bien en évitant tout cela. Adieu.» 30 Ils prirent donc congé de l'Eglise et allèrent à Antioche, où ils réunirent l'assemblée et lui remirent la lettre. 31 On en fit la lecture et tous se réjouirent de l'encouragement qu'elle leur apportait. 32 Jude et Silas, qui étaient eux-mêmes prophètes, encouragèrent les frères et les fortifièrent en leur parlant longuement. 33 Au bout de quelque temps, ceux-ci les laissèrent retourner en paix vers ceux qui les avaient envoyés. 34 [Toutefois Silas trouva bon de rester.] 35 Paul et Barnabas restèrent à Antioche; ils enseignaient et annonçaient avec beaucoup d'autres la bonne nouvelle de la parole du Seigneur.

De nouvelles équipes

36 Quelques jours plus tard, Paul dit à Barnabas: «Retournons visiter nos frères et sœurs dans toutes les villes où nous avons annoncé la parole du Seigneur, pour voir comment ils vont.» 37 Barnabas voulait emmener aussi Jean, surnommé Marc, 38 mais Paul estimait qu'il ne fallait pas prendre avec eux celui qui les avait quittés depuis la Pamphylie et ne les avait pas accompagnés dans leur tâche. 39 Ce désaccord fut assez vif pour qu'ils se séparent l'un de l'autre. Barnabas prit Marc avec lui et embarqua pour l'île de Chypre. 40 Paul choisit Silas et partit, confié par les frères à la grâce du Seigneur. 41 Il traversa la Syrie et la Cilicie en fortifiant les Eglises.

Apostelgeschichte 15 | Библия, ревизирано издание Segond 21