Psalm 31 | Библия, ревизирано издание Lutherbibel 2017

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 31 | Библия, ревизирано издание

Молитва на скърбящия праведник

(По слав. 30.)

1 За първия певец. Давидов псалм. На Тебе, ГОСПОДИ, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си. 2 Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш. 3 Защото Ти си моя канара и крепост; затова заради името Си ръководи ме и ме направлявай. 4 Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост. 5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, ГОСПОДИ, Боже на истината. 6 Мразя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на ГОСПОДА. 7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми 8 и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко. 9 Смили се над мене, ГОСПОДИ, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество. 10 Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха. 11 На всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене. 12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд; 13 защото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми. 14 Но аз на Теб уповавах, ГОСПОДИ; казах: Ти си Бог мой. 15 В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят. 16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си. 17 ГОСПОДИ, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята. 18 Нека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително. 19 Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал* пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе! 20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици. 21 Благословен да е ГОСПОД, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град. 22 А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе. 23 Възлюбете ГОСПОДА, всички Негови светии; ГОСПОД пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво. 24 Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на ГОСПОДА.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Lutherbibel 2017

In Gottes Händen geborgen

1 Ein Psalm Davids, vorzusingen. 2 HERR, auf dich traue ich, / lass mich nimmermehr zuschanden werden, errette mich durch deine Gerechtigkeit! 3 Neige deine Ohren zu mir, hilf mir eilends! Sei mir ein starker Fels und eine Burg, dass du mir helfest! 4 Denn du bist mein Fels und meine Burg, und um deines Namens willen wollest du mich leiten und führen. 5 Du wollest mich aus dem Netze ziehen, / das sie mir heimlich stellten; denn du bist meine Stärke. 6 In deine Hände befehle ich meinen Geist; du hast mich erlöst, HERR, du treuer Gott. 7 Ich hasse, die sich halten an nichtige Götzen; ich aber vertraue auf den HERRN. 8 Ich freue mich und bin fröhlich über deine Güte, dass du mein Elend ansiehst und kennst die Not meiner Seele 9 und übergibst mich nicht in die Hände des Feindes; du stellst meine Füße auf weiten Raum. 10 HERR, sei mir gnädig, denn mir ist angst! Mein Auge ist trübe geworden vor Gram, matt meine Seele und mein Leib. 11 Denn mein Leben ist hingeschwunden in Kummer und meine Jahre in Seufzen. Meine Kraft ist verfallen durch meine Missetat, und meine Gebeine sind verschmachtet. 12 Allen meinen Bedrängern bin ich ein Spott geworden, eine Last meinen Nachbarn und ein Schrecken meinen Freunden. Die mich sehen auf der Gasse, fliehen vor mir. 13 Ich bin vergessen im Herzen wie ein Toter; ich bin geworden wie ein zerbrochenes Gefäß. 14 Denn ich höre, wie viele mich verleumden: Schrecken ist um und um! Sie halten Rat miteinander über mich und trachten danach, mir das Leben zu nehmen. 15 Ich aber, HERR, hoffe auf dich und spreche: Du bist mein Gott! 16 Meine Zeit steht in deinen Händen. Errette mich von der Hand meiner Feinde und von denen, die mich verfolgen. 17 Lass leuchten dein Antlitz über deinem Knecht; hilf mir durch deine Güte! 18 HERR, lass mich nicht zuschanden werden; denn ich rufe dich an. Die Frevler sollen zuschanden werden und verstummen im Totenreich. 19 Verstummen sollen die Lügenmäuler, die da reden wider den Gerechten frech, stolz und höhnisch. 20 Wie groß ist deine Güte, HERR, die du bewahrt hast denen, die dich fürchten, und erweisest vor den Menschen denen, die auf dich trauen! 21 Du birgst sie im Schutz deines Angesichts vor den Rotten der Leute, du verbirgst sie in der Hütte vor den zänkischen Zungen. 22 Gelobt sei der HERR; denn er hat seine wunderbare Güte mir erwiesen in einer festen Stadt. 23 Ich sprach wohl in meinem Zagen: Ich bin von deinen Augen verstoßen. Doch du hörtest die Stimme meines Flehens, als ich zu dir schrie. 24 Liebet den HERRN, alle seine Heiligen! Die Gläubigen behütet der HERR und vergilt reichlich dem, der Hochmut übt. 25 Seid getrost und unverzagt alle, die ihr des HERRN harret!