Psalm 141 | Библия, ревизирано издание Lutherbibel 2017

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 141 | Библия, ревизирано издание

Молитва на верния в скръбен ден

(По слав. 140.)

1 Давидов псалм. ГОСПОДИ, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; послушай гласа ми, когато викам към Тебе. 2 Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян; повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва. 3 ГОСПОДИ, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми. 4 Да не наклониш сърцето ми към каквото и да е лошо нещо, за да върша нечестиви дела с хора, които беззаконстват; и не ме оставай да ям от вкусните им ястия. 5 Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека не се откаже от него; защото още и сред злобата им аз ще се моля. 6 Когато началниците им бъдат хвърлени по скалите, те ще чуят думите ми, защото са сладки. 7 Костите ни са разпръснати при устието на гроба, както когато някой оре и цепи земята. 8 Понеже очите ми са обърнати към Тебе, ЙЕХОВА Господи, понеже на Теб уповавам, не съсипвай живота ми. 9 Опази ме от клопката, която ми поставиха, и от примките на беззаконниците. 10 Нека паднат нечестивите в собствените си мрежи, докато аз премина невредим.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Lutherbibel 2017

Bitte um Bewahrung

1 Ein Psalm Davids. HERR, ich rufe zu dir, eile zu mir; vernimm meine Stimme, wenn ich dich anrufe. 2 Mein Gebet möge vor dir gelten als ein Räucheropfer, das Aufheben meiner Hände als ein Abendopfer. 3 HERR, behüte meinen Mund und bewahre meine Lippen! 4 Neige mein Herz nicht zum Bösen, / dass ich nicht in Frevel lebe gemeinsam mit Übeltätern; dass ich nicht esse von ihren leckeren Speisen. 5 Der Gerechte schlage mich freundlich und weise mich zurecht; das wird mir wohltun wie Balsam auf dem Haupte. Mein Haupt wird sich dagegen nicht wehren. Doch ich bete stets, dass jene mir nicht Schaden tun. 6 Ihre Führer sollen hinabgestürzt werden auf einen Felsen; dann wird man meine Worte hören, dass sie lieblich sind. 7 Unsere Gebeine sind zerstreut bis zur Pforte des Todes, wie wenn einer das Land pflügt und zerwühlt. 8 Ja, auf dich, HERR, mein Herr, sehen meine Augen; ich traue auf dich, gib mich nicht in den Tod dahin. 9 Bewahre mich vor der Schlinge, die sie mir gelegt haben, und vor der Falle der Übeltäter. 10 Die Frevler sollen miteinander in ihr eigenes Netz fallen; ich aber werde vorübergehen.