Psalm 104 | Библия, ревизирано издание

Възхвала на Създателя

1 (По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – 2 Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; 3 Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; 4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; 5 Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. 6 Покрил си я с морето* като с дреха; водите застанаха над планините. 7 От Твоето смъмряне те побягнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. 8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. 9 Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. 10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините. 11 Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си; 12 при тях небесните птици живеят и пеят между клоните. 13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; 14 правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, 15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. 16 Великолепните* дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, 17 където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела; 18 високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци. 19 Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. 20 Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. 21 Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. 22 Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. 23 Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. 24 Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. 25 Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи. 26 Там плават корабите; там е и чудовището*, което си създал да играе в него. 27 Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. 28 Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага, 29 скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. 30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. 31 Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, 32 Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. 33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. 34 Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА. 35 Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя.

Lutherbibel 2017

Lob des Schöpfers

1 Lobe den HERRN, meine Seele! HERR, mein Gott, du bist sehr groß; in Hoheit und Pracht bist du gekleidet. 2 Licht ist dein Kleid, das du anhast. Du breitest den Himmel aus wie ein Zelt; 3 du baust deine Gemächer über den Wassern. Du fährst auf den Wolken wie auf einem Wagen und kommst daher auf den Fittichen des Windes, 4 der du machst Winde zu deinen Boten und Feuerflammen zu deinen Dienern; 5 der du das Erdreich gegründet hast auf festen Boden, dass es nicht wankt immer und ewiglich. 6 Die Flut der Tiefe deckte es wie ein Kleid, und die Wasser standen über den Bergen, 7 aber vor deinem Schelten flohen sie, vor deinem Donner fuhren sie dahin. 8 Sie stiegen hoch empor auf die Berge und sanken herunter in die Täler zum Ort, den du ihnen gegründet hast. 9 Du hast eine Grenze gesetzt, darüber kommen sie nicht und dürfen nicht wieder das Erdreich bedecken. 10 Du lässest Brunnen quellen in den Tälern, dass sie zwischen den Bergen dahinfließen, 11 dass alle Tiere des Feldes trinken und die Wildesel ihren Durst löschen. 12 Darüber sitzen die Vögel des Himmels und singen in den Zweigen. 13 Du tränkst die Berge von oben her, du machst das Land voll Früchte, die du schaffest.* 14 Du lässest Gras wachsen für das Vieh und Saat zu Nutz den Menschen, dass du Brot aus der Erde hervorbringst, 15 dass der Wein erfreue des Menschen Herz und sein Antlitz glänze vom Öl und das Brot des Menschen Herz stärke. 16 Die Bäume des HERRN stehen voll Saft, die Zedern des Libanon, die er gepflanzt hat. 17 Dort nisten die Vögel, und die Störche wohnen in den Wipfeln. 18 Die hohen Berge geben dem Steinbock Zuflucht und die Felsklüfte dem Klippdachs. 19 Du hast den Mond gemacht, das Jahr danach zu teilen; die Sonne weiß ihren Niedergang. 20 Du machst Finsternis, dass es Nacht wird; da regen sich alle Tiere des Waldes, 21 die jungen Löwen, die da brüllen nach Raub und ihre Speise fordern von Gott. 22 Wenn aber die Sonne aufgeht, heben sie sich davon und legen sich in ihre Höhlen. 23 Dann geht der Mensch hinaus an seine Arbeit und an sein Werk bis an den Abend. 24 HERR, wie sind deine Werke so groß und viel! Du hast sie alle weise geordnet, und die Erde ist voll deiner Güter. 25 Da ist das Meer, das so groß und weit ist, da wimmelt’s ohne Zahl, große und kleine Tiere. 26 Dort ziehen Schiffe dahin; da ist der Leviatan, den du gemacht hast, damit zu spielen. 27 Es wartet alles auf dich, dass du ihnen Speise gebest zu seiner Zeit. 28 Wenn du ihnen gibst, so sammeln sie; wenn du deine Hand auftust, so werden sie mit Gutem gesättigt. 29 Verbirgst du dein Angesicht, so erschrecken sie; nimmst du weg ihren Odem, so vergehen sie und werden wieder Staub. 30 Du sendest aus deinen Odem, so werden sie geschaffen, und du machst neu das Antlitz der Erde. 31 Die Herrlichkeit des HERRN bleibe ewiglich, der HERR freue sich seiner Werke! 32 Er schaut die Erde an, so bebt sie; er rührt die Berge an, so rauchen sie. 33 Ich will dem HERRN singen mein Leben lang und meinen Gott loben, solange ich bin. 34 Mein Reden möge ihm wohlgefallen. Ich freue mich des HERRN. 35 Die Sünder sollen ein Ende nehmen auf Erden / und die Gottlosen nicht mehr sein. Lobe den HERRN, meine Seele! Halleluja!

Psalm 104 | Библия, ревизирано издание Lutherbibel 2017

Възхвала на Създателя

Lob des Schöpfers