Jona 2 | Библия, ревизирано издание Lutherbibel 2017

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Jona 2 | Библия, ревизирано издание

Молитвата на Йона

1 Тогава Йона се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, от вътрешността на рибата, като каза: 2 В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ме послуша; от вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми. 3 Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, и потоци ме обиколиха; всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен. 4 И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти; но отново ще погледна към святия Твой храм. 5 Водите ме обкръжиха дори до душа, бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми. 6 Слязох до дъното на планините; земните лостове ме затвориха завинаги; но пак Ти, ГОСПОДИ, Боже мой, си избавил живота ми от рова. 7 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за ГОСПОДА и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм. 8 Онези, които уповават на лъжливите суети, изоставят милостта, спазвана за тях. 9 Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от ГОСПОДА. 10 И ГОСПОД заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Lutherbibel 2017

Jonas Gebet

1 Aber der HERR ließ einen großen Fisch kommen, Jona zu verschlingen. Und Jona war im Leibe des Fisches drei Tage und drei Nächte. 2 Und Jona betete zu dem HERRN, seinem Gott, im Leibe des Fisches 3 und sprach: Ich rief zu dem HERRN in meiner Angst, und er antwortete mir. Ich schrie aus dem Rachen des Todes, und du hörtest meine Stimme. 4 Du warfst mich in die Tiefe, mitten ins Meer, dass die Fluten mich umgaben. Alle deine Wogen und Wellen gingen über mich, 5 dass ich dachte, ich wäre von deinen Augen verstoßen, ich würde deinen heiligen Tempel nicht mehr sehen. 6 Wasser umgaben mich bis an die Kehle, die Tiefe umringte mich, Schilf bedeckte mein Haupt. 7 Ich sank hinunter zu der Berge Gründen, der Erde Riegel schlossen sich hinter mir ewiglich. Aber du hast mein Leben aus dem Verderben geführt, HERR, mein Gott! 8 Als meine Seele in mir verzagte, gedachte ich an den HERRN, und mein Gebet kam zu dir in deinen heiligen Tempel. 9 Die sich halten an das Nichtige, verlassen ihre Gnade. 10 Ich aber will mit Dank dir Opfer bringen. Meine Gelübde will ich erfüllen. Hilfe ist bei dem HERRN. 11 Und der HERR sprach zu dem Fisch, und der spie Jona aus ans Land.