Jesaja 38 | Библия, ревизирано издание

Бог изцелява цар Езекия

1 По това време Езекия се разболя до смърт. Пророк Исая, Амосовият син, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. 2 Тогава Езекия се обърна към стената и се помоли на ГОСПОДА: 3 Моля Ти се, ГОСПОДИ, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което беше угодно пред Теб. И Езекия плака горчиво. 4 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Исая и каза: 5 Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще добавя към живота ти петнадесет години. 6 И ще избавя и теб, и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град. 7 А това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА, че ГОСПОД ще извърши това, което каза: 8 ето, ще върна сянката десет стъпала назад, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаз. И така, слънцето се върна назад десет стъпала, които преди това беше изминало. 9 Ето какво писа юдейският цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си: 10 Аз казах: В половината от дните си ще вляза в портите на преизподнята; лиших се от остатъка на годините си. 11 Казах: Няма да видя вече ГОСПОДА, ГОСПОДА, в земята на живите; няма да видя вече човека, като съм между онези, които престанаха да живеят. 12 Жилището ми се премести и се вдигна от мене като овчарски шатър; навих живота си като тъкач, от основата Той ще ме отреже; между сутринта и вечерта ще ме довършиш. 13 Успокоявах се до сутринта; но Той като лъв троши всичките ми кости; между сутринта и вечерта ще ме довършиш. 14 Като лястовица или жерав – така крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми застъпник. 15 Какво мога да кажа аз? Той ми каза и сам го изпълни; ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си. 16 Чрез тези неща живеят хората, Господи, и само в тях е животът на моя дух; така ще ме изцелиш и ще ме съживиш. 17 Ето, излезе за моя мир, когато имах голяма мъка; и Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове. 18 Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; онези, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност. 19 Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на децата си Твоята вярност. 20 ГОСПОД е близо да ме спаси; затова ще пеем моите песни със струнни инструменти в дома ГОСПОДЕН през всички дни на живота си. 21 А Исая беше казал: Нека вземат наниз смокини и ги сложат за компрес на цирея – и царят ще оздравее. 22 Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще отида в ГОСПОДНИЯ дом?

Lutherbibel 2017

Hiskias Krankheit, Genesung und Danklied

1 Zu der Zeit wurde Hiskia todkrank. Und der Prophet Jesaja, der Sohn des Amoz, kam zu ihm und sprach zu ihm: So spricht der HERR: Bestelle dein Haus, denn du wirst sterben und nicht am Leben bleiben. 2 Da wandte Hiskia sein Angesicht zur Wand und betete zum HERRN 3 und sprach: Ach, HERR, gedenke doch, wie ich vor dir in Treue und ungeteilten Herzens gewandelt bin und getan habe, was dir gefällt. Und Hiskia weinte sehr. 4 Da geschah das Wort des HERRN zu Jesaja: 5 Geh hin und sage Hiskia: So spricht der HERR, der Gott deines Vaters David: Ich habe dein Gebet gehört und deine Tränen gesehen. Siehe, ich will deinen Tagen noch fünfzehn Jahre zulegen 6 und will dich samt dieser Stadt erretten aus der Hand des Königs von Assyrien und will diese Stadt beschirmen. 7 Und dies sei dir das Zeichen von dem HERRN, dass der HERR tun wird, was er zugesagt hat: 8 Siehe, ich lasse den Schatten, der auf den Stufen des Ahas hinabgestiegen ist, mit der Sonne zehn Stufen zurückgehen. Da ging die Sonne die zehn Stufen zurück, die sie hinabgestiegen war. 9 Dies ist das Lied Hiskias, des Königs von Juda, als er krank gewesen und von seiner Krankheit gesund geworden war: 10 Ich sprach: In der Mitte meines Lebens muss ich dahinfahren, zu des Totenreichs Pforten bin ich befohlen für den Rest meiner Jahre. 11 Ich sprach: Nun werde ich nicht mehr sehen den HERRN, ja, den HERRN im Lande der Lebendigen, nicht mehr schauen die Menschen, mit denen, die auf der Welt sind. 12 Meine Hütte ist abgebrochen und über mir weggenommen wie eines Hirten Zelt. Zu Ende gewebt hab ich mein Leben wie ein Weber; er schneidet mich ab vom Faden. Tag und Nacht gibst du mich preis; 13 bis zum Morgen schreie ich um Hilfe; aber er zerbricht mir alle meine Knochen wie ein Löwe; Tag und Nacht gibst du mich preis. 14 Ich zwitschere wie eine Schwalbe und gurre wie eine Taube. Meine Augen sehen verlangend nach oben: Herr, ich leide Not, tritt für mich ein! 15 Was soll ich reden und was ihm sagen? Er hat’s getan! Entflohen ist all mein Schlaf bei solcher Betrübnis meiner Seele. 16 Herr, davon lebt man, und allein darin liegt meines Lebens Kraft: Du lässt mich genesen und am Leben bleiben. 17 Siehe, um Trost war mir sehr bange. Du aber hast dich meiner Seele herzlich angenommen, dass sie nicht verdürbe; denn du wirfst alle meine Sünden hinter dich zurück. 18 Denn die Toten loben dich nicht, und der Tod rühmt dich nicht, und die in die Grube fahren, warten nicht auf deine Treue; 19 sondern allein, die da leben, loben dich so wie ich heute. Der Vater macht den Kindern deine Treue kund. 20 Der HERR hat mir geholfen, darum wollen wir singen und spielen, solange wir leben, im Hause des HERRN! 21 Und Jesaja sprach, man sollte ein Pflaster von Feigen nehmen und auf sein Geschwür legen, dass er gesund würde. 22 Hiskia aber sprach: Was ist das Zeichen, dass ich wieder zum Hause des HERRN hinaufgehen kann?

Jesaja 38 | Библия, ревизирано издание Lutherbibel 2017

Бог изцелява цар Езекия

Hiskias Krankheit, Genesung und Danklied