1За първия певец. Поучение за Кореевите синове*. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.2Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?3Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?4Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.5Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.6Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар.7Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;8но пак денем ГОСПОД ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми.9Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?10Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?11Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
English Standard Version
Why Are You Cast Down, O My Soul?
To the choirmaster. A Maskil of the Sons of Korah.
1As a deer pants for flowing streams, so pants my soul for you, O God.*2My soul thirsts for God, for the living God. When shall I come and appear before God?*3My tears have been my food day and night, while they say to me all the day long, “Where is your God?”4These things I remember, as I pour out my soul: how I would go with the throng and lead them in procession to the house of God with glad shouts and songs of praise, a multitude keeping festival.5Why are you cast down, O my soul, and why are you in turmoil within me? Hope in God; for I shall again praise him, my salvation*6and my God. My soul is cast down within me; therefore I remember you from the land of Jordan and of Hermon, from Mount Mizar.7Deep calls to deep at the roar of your waterfalls; all your breakers and your waves have gone over me.8By day the LORD commands his steadfast love, and at night his song is with me, a prayer to the God of my life.9I say to God, my rock: “Why have you forgotten me? Why do I go mourning because of the oppression of the enemy?”10As with a deadly wound in my bones, my adversaries taunt me, while they say to me all the day long, “Where is your God?”11Why are you cast down, O my soul, and why are you in turmoil within me? Hope in God; for I shall again praise him, my salvation and my God.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.