Jona 2 | Библия, ревизирано издание English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Jona 2 | Библия, ревизирано издание

Молитвата на Йона

1 Тогава Йона се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, от вътрешността на рибата, като каза: 2 В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ме послуша; от вътрешността на преизподнята извиках и Ти чу гласа ми. 3 Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, и потоци ме обиколиха; всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен. 4 И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти; но отново ще погледна към святия Твой храм. 5 Водите ме обкръжиха дори до душа, бездната ме обгърна, морският бурен се обви около главата ми. 6 Слязох до дъното на планините; земните лостове ме затвориха завинаги; но пак Ти, ГОСПОДИ, Боже мой, си избавил живота ми от рова. 7 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за ГОСПОДА и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм. 8 Онези, които уповават на лъжливите суети, изоставят милостта, спазвана за тях. 9 Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от ГОСПОДА. 10 И ГОСПОД заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

English Standard Version

Jonah’s Prayer

1 Then Jonah prayed to the LORD his God from the belly of the fish, 2 saying, “I called out to the LORD, out of my distress, and he answered me; out of the belly of Sheol I cried, and you heard my voice. 3 For you cast me into the deep, into the heart of the seas, and the flood surrounded me; all your breakers and your waves passed over me. 4 Then I said, ‘I am driven away from your sight; yet I shall again look upon your holy temple.’ 5 The waters closed in over me to take my life; the deep surrounded me; weeds were wrapped about my head. 6 To the roots of the mountains I went down, to the land whose bars closed upon me forever. Yet you brought up my life from the pit, O LORD my God. 7 When my life was fainting away, I remembered the LORD, and my prayer came to you, into your holy temple. 8 Those who pay regard to vain idols forsake their hope of steadfast love. 9 But I with the voice of thanksgiving will sacrifice to you; what I have vowed I will pay. Salvation belongs to the LORD!” 10 And the LORD spoke to the fish, and it vomited Jonah out upon the dry land.