2.Chronik 20 | Библия, ревизирано издание

Войната с едомците и краят на Йосафатовото царуване

1 След това моавците и амонците и с тях някои от маонците* дойдоха да воюват против Йосафат.

2 Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади).

3 А Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по цяла Юдея.

4 И юдеите се събраха, за да искат помощ от ГОСПОДА; дори от всички юдейски градове дойдоха да търсят ГОСПОДА.

5 Йосафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза:

6 ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе?

7 Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израил и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам?

8 И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха:

9 Ако ни връхлети зло – меч, възмездие, мор или глад – и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10 И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израил да ги нападне, когато идваха от египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха –

11 ето как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12 Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб.

13 А цяла Юдея стоеше пред ГОСПОДА с домовете си, жените си и синовете си.

14 Тогава сред събранието ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син (а Захария беше син на Веная, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза:

15 Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва ГОСПОД на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий.

16 Слезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17 Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от ГОСПОДА за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото ГОСПОД е с вас.

18 Тогава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред ГОСПОДА и Му се поклониха.

19 А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас ГОСПОДА, Израилевия Бог.

20 И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех.

21 Тогава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на ГОСПОДА и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете ГОСПОДА, защото милостта Му е до века.

22 И когато започнаха да пеят и да хвалят, ГОСПОД постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени.

23 Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24 А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25 И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много.

26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха ГОСПОДА; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес.

27 Тогава всички юдеи и йерусалимски мъже начело с Йосафат тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже ГОСПОД ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

28 Те дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до ГОСПОДНИЯ дом.

29 И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД воювал против неприятелите на Израил.

30 И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.

31 Така Йосафат царуваше над Юдея. Той беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

32 Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА.

33 Високите места обаче не бяха премахнати, нито народът още беше утвърдил сърцата си към Бога на бащите си.

34 А останалите дела на Йосафат, първите и последните, са записани в историята на Ииуй, Ананиевия син, който се споменава в Книгата на израилските царе.

35 А след това юдейският цар Йосафат се сдружи с израилския цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

36 Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

37 Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, ГОСПОД съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, така че не можаха да идат в Тарсис.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Верен

1 След това синовете на Моав и синовете на Амон, и с тях някои от маонците* дойдоха да воюват срещу Йосафат.

2 И дойдоха и съобщиха на Йосафат и казаха: Голямо множество идва срещу теб оттатък морето, от Арам. И ето, вече са в Асасон-Тамар, който е Енгади.

3 Тогава Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по целия Юда.

4 И Юда се събра, за да търсят помощ от ГОСПОДА; дори от всичките юдови градове дойдоха да търсят ГОСПОДАст. 3;.

5 И Йосафат застана в събранието на Юда и Ерусалим в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза:

6 ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и владетел над всичките царства на народите? В Твоята ръка е сила и мощ и никой не може да устои против Теб.

7 Не изгони ли Ти, Боже наш, жителите на тази земя пред народа Си Израил и не я ли даде на потомството на приятеля Си Авраам до века?

8 И те се заселиха в нея и Ти построиха в нея светилище за Името Ти, и казаха:

9 Когато ни връхлети зло – меч, наказание или мор, или глад – и ние застанем пред този дом и пред Теб – защото Твоето Име е в този дом – и извикаме към Теб в бедствието си, тогава Ти ще ни чуеш и спасиш.

10 И сега, ето, синовете на Амон и Моав и онези от планината Сиир, към които Ти не остави Израил да отиде, когато идваше от египетската земя, а се отклони от тях и не ги изтреби,

11 ето как ни отплащат – като идват да ни изгонят от Твоето притежание, което си ни дал да притежаваме*!

12 Боже наш, няма ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила пред това голямо множество, което идва против нас. И ние не знаем какво да правим, а към Теб са обърнати очите ни.

13 А целият Юда стоеше пред ГОСПОДА с челядите си, жените си и синовете си.

14 Тогава ГОСПОДНИЯТ дух беше сред събранието на левита Яазиил, сина на Захария, син на Ваная, син на Ехиил, син на Матания, от синовете на Асаф, и той каза:

15 Слушайте, всички от Юда и вие ерусалимски жители, и ти царю Йосафат! Така ви говори ГОСПОД: Не се бойте и не се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш, а Божи.

16 Слезте утре против тях. Ето те се изкачват по възвишението Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17 Няма вие да се биете в този бой*. Пристъпете, застанете и вижте избавлението, което ГОСПОД ще извърши за вас, Юда и Ерусалим! Не се бойте и не се плашете! Утре излезте срещу тях и ГОСПОД ще бъде с вас.

18 Тогава Йосафат се наведе с лице до земята, и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред ГОСПОДА, и се поклониха на ГОСПОДА.

19 И левитите, от синовете на каатците и от синовете на корейците, станаха да хвалят с много силен глас ГОСПОДА, Израилевия Бог.

20 И на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текое. А когато излизаха, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, Юда и вие, ерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, своя Бог, и ще се утвърдите. Вярвайте на пророците Му, и ще успеете.

21 И той се посъветва с народа и постави певци за ГОСПОДА, които да прославят в свято великолепие, като излязат пред войската и говорят: Славословете ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна!

22 И когато започнаха да пеят и да славят*, ГОСПОД постави засади срещу синовете на Амон и Моав, и онези от планината Сиир, които бяха дошли против Юда. И те бяха разбити.

23 И синовете на Амон и Моав станаха срещу жителите на планината Сиир, за да изпълнят над тях проклятието и да ги изтребят. А когато довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха да се погубят взаимно.

24 А Юда дойде до стражарската кула към пустинята; и погледнаха към множеството и ето, бяха трупове, паднали на земята, и никой не се беше избавил.

25 И Йосафат и народът му дойдоха да оберат плячката им и намериха много богатства между труповете им и скъпи вещи, и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат. Три дни обираха плячката, защото беше много.

26 А на четвъртия ден се събраха в долината Вераха*, защото там благословиха ГОСПОДА. Затова онова място се нарече Долината Вераха и до днес.

27 Тогава всичките юдови и ерусалимски мъже начело с Йосафат тръгнаха да се върнат в Ерусалим с радост, понеже ГОСПОД им беше дал радост от поражението на враговете им.

28 И дойдоха в Ерусалим до ГОСПОДНИЯ дом с лири и арфи, и тръби.

29 И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД е воювал против враговете на Израил.

30 И царството на Йосафат се успокои и неговият Бог му даде покой отвсякъде.

31 Така Йосафат царуваше над Юда. Той беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

32 Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, като вършеше това, което бе право пред ГОСПОДА.

33 Само високите места не се премахнаха и народът още не беше насочил сърцето си към Бога на бащите си.

34 А останалите дела на Йосафат, първите и последните, ето, записани са в делата на Ииуй, сина на Ананий, които са включени в Книгата на израилевите царе.

35 А след това юдовият цар Йосафат се свърза с израилевия цар Охозия, който постъпваше безбожно.

36 Свърза се с него, за да направят кораби, които да отидат в Тарсис. И направиха корабите в Есион-Гавер.

37 И Елиезер, синът на Додо, от Мариса, пророкува против Йосафат и каза: Понеже си се свързал с Охозия, ГОСПОД съсипа твоите дела. И корабите се разбиха и не можаха да отидат в Тарсис.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.