Römer 15 | Библия, синодално издание

1 Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме: 2 всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание. 3 Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: „хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене“. 4 А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда. 5 А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса, 6 та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа. 7 Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия. 8 И казвам, че Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците, 9 а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „за това ще Те прославя, Господи, между езичниците и ще възпея Твоето име“. 10 И пак е казано: „развеселете се, езичници, с Неговия народ“. 11 И пак: „хвалете Господа, всички езичници, и прославете Го, всички народи“. 12 Исаия също казва: „ще съществува коренът Иесеев и Издигащият се от него ще владее над народите; Нему ще се надяват народите“. 13 А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда. 14 И аз сам съм уверен за вас, братя мои, че и вие сте пълни с благост, изпълнени сте с всяко познание и можете да наставлявате един другиго; 15 но писах ви, братя, малко по-смеличко, за да ви напомня за дадената мене от Бога благодат 16 да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен. 17 И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога, 18 защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело, 19 със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик. 20 При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, 21 а, както е писано: „ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят“. 22 Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас. 23 Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас, 24 кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко. 25 А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите, 26 защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим. 27 Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага. 28 След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания. 29 А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие. 30 Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога, 31 за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите, 32 та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас. 33 А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.