Römer 1 | Библия, синодално издание

1 Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, 2 което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, 3 за Своя Син (роден по плът от Давидово семе 4 и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего, 5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи, 6 между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, – 7 благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии. 8 Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят; 9 Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас 10 и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас; 11 защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване, 12 сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя. 13 Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи. 14 Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи; 15 тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим. 16 Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин. 17 Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“. 18 Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда; 19 тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. 20 Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми. 21 Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи; 22 наричайки себе си мъдри, те обезумяха, 23 и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, – 24 затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си; 25 те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин. 26 Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; 27 също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда. 28 А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича, 29 бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; 30 бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, 31 безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. 32 Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.