Psalm 88 | Библия, синодално издание

1 Учение на Етама Езрахита. 2 Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина. 3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза: 4 „Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида: 5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“ 6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите. 7 Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа? 8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават. 9 Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе. 10 Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш. 11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си 12 Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал. 13 Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват. 14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти! 15 Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице. 16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи, 17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават, 18 защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог. 19 От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар. 20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа. 21 Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах. 22 Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи. 23 Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни. 24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят. 25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог. 26 И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му. 27 Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение. 28 И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе, 29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен. 30 И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето. 31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди; 32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели; 33 ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда; 34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя. 35 Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми. 36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а? 37 Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене, 38 навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“ 39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник; 40 пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му; 41 разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости. 42 Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи. 43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове; 44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи; 45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му; 46 съкрати дните на младините му и го покри със срам. 47 Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън? 48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески. 49 Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята? 50 Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина. 51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи; 52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник. 53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.

Schlachter 2000

1 Ein Psalmlied. Von den Söhnen Korahs. Dem Vorsänger. Nach Machalat-Leannot. Ein Maskil Hemans, des Esrachiters. 2 O HERR, du Gott meines Heils*, ich schreie Tag und Nacht vor dir! 3 Lass mein Gebet vor dich kommen, neige dein Ohr zu meinem Flehen! 4 Denn meine Seele ist gesättigt vom Leiden, und mein Leben ist dem Totenreich nahe. 5 Ich werde schon zu denen gerechnet, die in die Grube hinabfahren; ich bin wie ein Mann, der keine Kraft mehr hat. 6 Ich liege unter den Toten, bin den Erschlagenen gleich, die im Grab ruhen, an die du nicht mehr gedenkst und die von deiner Hand abgeschnitten sind. 7 Du hast mich in die unterste Grube gelegt, in die Finsternis, in die Tiefen. 8 Auf mir lastet dein Grimm, und du bedrängst mich mit allen deinen Wogen. (Sela.) 9 Du hast meine Bekannten von mir entfremdet, du hast mich ihnen zum Abscheu gemacht; ich bin eingeschlossen und kann nicht heraus. 10 Mein Auge ist verschmachtet vor Elend; ich rufe dich, HERR, täglich an, strecke meine Hände aus nach dir. 11 Wirst du an den Toten Wunder tun, oder werden die Schatten auferstehen und dich preisen? (Sela.) 12 Wird man im Grab deine Gnade verkündigen, deine Wahrheit im Abgrund? 13 Werden deine Wunder in der Finsternis bekannt, deine Gerechtigkeit im Land der Vergessenheit? 14 Ich aber schreie zu dir, HERR, und am Morgen kommt dir mein Gebet entgegen. 15 Warum, o HERR, verwirfst du meine Seele, verbirgst dein Angesicht vor mir? 16 Von Jugend auf bin ich elend und dem Tod nahe, ich trage deine Schrecken und weiß mir keinen Rat. 17 Deine Zorngerichte ergehen über mich, deine Schrecknisse vernichten mich. 18 Sie umgeben mich wie Wasser den ganzen Tag, sie umringen mich allesamt. 19 Freunde und Gefährten hast du von mir weggetan, meine Vertrauten [in die] Finsternis.*

Psalm 88 | Библия, синодално издание Schlachter 2000