Sprüche 9 | Библия, синодално издание

1 Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2 закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3 проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4 „който е неразумен, да свърне тука!“ И на малоумните тя каза: 5 „дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6 оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума.“ 7 Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно. 8 Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9 дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10 Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11 защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот. 12 (Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.) 13 Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира, 14 сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града, 15 за да вика минувачите, които си вървят право по пътя: 16 „който е глупав, да свърне тука“, и на малоумния казва: 17 „крадена вода е сладка, и укрит хляб – приятен“. 18 И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.)

Schlachter 2000

Ruf der Weisheit – Ruf der Torheit

1 Die Weisheit hat ihr Haus gebaut, hat ihre sieben Säulen ausgehauen. 2 Sie hat ihr Vieh geschlachtet, ihren Wein gemischt und ihre Tafel gedeckt. 3 Sie hat ihre Mägde ausgesandt, sie lädt ein auf den Höhen der Stadt: 4 »Wer unverständig ist, der komme herzu!« Zum Uneinsichtigen spricht sie: 5 »Kommt her, esst von meinem Brot und trinkt von dem Wein, den ich gemischt habe! 6 Verlasst die Torheit, damit ihr lebt, und wandelt auf dem Weg der Einsicht!« 7 Wer einen Spötter züchtigt, holt sich Beschimpfung, und wer einen Gesetzlosen zurechtweist, der holt sich Schmach. 8 Weise nicht den Spötter zurecht, damit er dich nicht hasst; weise den Weisen zurecht, und er wird dich lieben! 9 Gib dem Weisen, so wird er noch weiser werden; belehre den Gerechten, so wird er noch mehr lernen! 10 Die Furcht des HERRN ist der Anfang der Weisheit, und die Erkenntnis des Heiligen ist Einsicht. 11 Denn durch mich werden deine Tage sich mehren und werden Jahre zu deinem Leben hinzugefügt. 12 Bist du weise, so kommt es dir selbst zugute; bist du aber ein Spötter, so hast du’s allein zu tragen. 13 Frau Torheit ist unbändig, voll Unverstand und erkennt gar nichts; 14 und doch sitzt sie bei der Tür ihres Hauses, auf einem Sessel auf den Höhen der Stadt, 15 um die Vorübergehenden einzuladen, die auf dem richtigen Pfad wandeln: 16 »Wer unverständig ist, der komme herzu!« Und zum Uneinsichtigen spricht sie: 17 »Gestohlenes Wasser ist süß, und heimliches Brot schmeckt köstlich!« 18 Er weiß aber nicht, dass die Schatten dort hausen und ihre Gäste in den Tiefen des Totenreiches.

Sprüche 9 | Библия, синодално издание Schlachter 2000

Ruf der Weisheit – Ruf der Torheit