2.Samuel 15 | Библия, синодално издание

1 След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци. 2 Авесалом ставаше сутрин рано, спираше се край пътя при портите и, кога някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: от кой си град? И когато оня отговореше: от едикое си Израилево коляно е твоят раб, – 3 тогава Авесалом му казваше: ето твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша. 4 И Авесалом още казваше: о, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда. 5 И кога се някой доближеше да му се поклони, той протегнеше ръка и го прегръщаше и целуваше. 6 Тъй постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди, и се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните. 7 След като изминаха четирийсет години от царуването на Давида, Авесалом каза на царя: да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал Господу в Хеврон. 8 Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ако Господ ме върне в Иерусалим, ще принеса жертва Господу. 9 И царят му каза: иди смиром. И той стана и отиде в Хеврон. 10 И Авесалом разпрати съгледници между всички Израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон. 11 От Иерусалим отидоха с Авесалома двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушно, без да знаят, каква е работата. 12 Във време на жертвоприношението, Авесалом прати, та повика гилонеца Ахитофела, Давидов съветник, от неговия град Гило. И скрои се силно съзаклятие, и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалома. 13 И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома. 14 И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Иерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града. 15 И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби. 16 И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата. 17 И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат. 18 И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци – до шестстотин души, – които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя. 19 И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна. 20 Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда! 21 И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб. 22 Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него. 23 И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята. 24 Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града. 25 И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище. 26 Ако пък Той каже тъй: „нямам към тебе благоволение“, то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно. 27 И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, – върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове; 28 виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас. 29 Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Иерусалим и останаха там. 30 А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха. 31 Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела. 32 Когато Давид възлезе навръх планината, дето се покланяше Богу, ето насреща му иде Хусий архитенец, Давидов приятел: дрехата му бе раздрана, и на главата му прах. 33 И Давид му каза: ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш тегота; 34 но, ако се върнеш в града и кажеш на Авесалома: „царю, (братята ти минаха, и царят, баща ти, мина, и сега) аз съм твой слуга; (остави ме жив,) досега бях слуга на баща ти, а сега съм твой слуга“, ти ще осуетиш за мене съвета на Ахитофела. 35 Ето, там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар, и всяка дума, която чуеш от дома на царя, обаждай на свещениците Садока и Авиатара. 36 Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син Садоков, и Ионатан, син Авиатаров; по тях ми пращайте всяка вест, която чуете. 37 И Хусий, Давидов приятел, отиде в града, а в това време Авесалом влизаше в Иерусалим.

Segond 21

Révolte d'Absalom

1 Après cela, Absalom se procura un char et des chevaux, ainsi que 50 hommes qui couraient devant lui. 2 Il se levait de bon matin et se tenait au bord du chemin qui conduit à la porte de la ville. Chaque fois qu'un homme avait une contestation et se rendait vers le roi pour le procès, Absalom l'appelait et demandait: «De quelle ville viens-tu?» Lorsqu'il avait répondu: «Je suis de telle tribu d'Israël», 3 Absalom lui disait: «Regarde! Ta cause est bonne et juste, mais personne ne t'écoutera chez le roi.» 4 Absalom ajoutait: «Qui m'établira juge dans le pays? Tout homme qui aurait une contestation et un procès viendrait me trouver et je lui rendrais justice.» 5 Quand quelqu'un s'approchait pour se prosterner devant lui, il lui tendait la main, le retenait et l'embrassait. 6 Absalom agissait de cette manière envers tous les Israélites qui se rendaient vers le roi pour demander justice, et il gagnait le cœur des hommes d'Israël. 7 Au bout de 4 ans*, Absalom dit au roi: «Permets-moi d'aller à Hébron pour accomplir le vœu que j'ai fait à l'Eternel. 8 En effet, moi ton serviteur, j'ai fait un vœu pendant que j'habitais à Gueshur en Syrie. J'ai dit: ‘Si l'Eternel me fait revenir à Jérusalem, je le servirai.’» 9 Le roi lui dit: «Vas-y en paix.» Alors Absalom se leva et partit pour Hébron. 10 Absalom envoya des espions dans toutes les tribus d'Israël pour dire: «Quand vous entendrez le son de la trompette, vous direz: ‘Absalom est devenu roi à Hébron’», 11 et 200 hommes de Jérusalem qui avaient été invités accompagnèrent Absalom. Ils le firent en toute innocence, sans rien savoir. 12 Pendant qu'il offrait les sacrifices, Absalom fit venir de la ville de Guilo Achitophel le Guilonite, le conseiller de David. La conspiration devint puissante et le peuple était de plus en plus nombreux à se rallier à Absalom. 13 Quelqu'un vint informer David en disant: «Le cœur des Israélites s'est attaché à Absalom.» 14 David dit alors à tous ses serviteurs, qui se trouvaient avec lui à Jérusalem: «Levez-vous, prenons la fuite, car il n'y aura aucun moyen pour nous d'échapper à Absalom. Dépêchez-vous de partir! Autrement, il ne va pas tarder à nous rattraper, et il nous précipitera dans le malheur et frappera la ville du tranchant de l'épée.» 15 Les serviteurs du roi lui dirent: «Nous ferons tout ce que mon seigneur le roi voudra, nous sommes tes serviteurs.» 16 Le roi sortit, suivi de toute sa famille, et il ne laissa que dix concubines pour garder le palais. 17 Le roi sortit donc, suivi de tout le peuple, et ils s'arrêtèrent à la dernière maison. 18 Tous ses serviteurs, tous les Kéréthiens et tous les Péléthiens avançaient à ses côtés, tandis que tous les Gathiens, 600 hommes qui l'avaient suivi depuis Gath, passaient devant lui. 19 Le roi dit à Ittaï de Gath: «Pourquoi viendrais-tu aussi avec nous? Retourne chez toi et reste avec le nouveau roi, car tu es un étranger. Tu as même été déporté de ton pays. 20 Tu es arrivé hier et aujourd'hui je te ferais errer avec nous çà et là, alors que je ne sais pas moi-même où je vais! Retourne chez toi et emmène tes frères avec toi. Que l'Eternel fasse preuve de bonté et de fidélité envers toi!» 21 Ittaï répondit au roi: «L'Eternel est vivant et mon seigneur le roi est vivant! Là où se trouvera mon seigneur le roi, que ce soit pour mourir ou pour vivre, là aussi sera ton serviteur.» 22 David dit alors à Ittaï: «Vas-y, avance!» Et Ittaï de Gath avança avec tous ses hommes et tous les enfants qui étaient avec lui. 23 Toute la région était en larmes et l'on poussait de grands cris au passage de tout le peuple. Le roi passa le torrent du Cédron, ainsi que tout le peuple, en face du chemin qui conduit au désert. 24 Tsadok était aussi là, et avec lui tous les Lévites qui portaient l'arche de l'alliance de Dieu. Ils déposèrent l'arche de Dieu et Abiathar montait pendant que tout le peuple finissait de sortir de la ville. 25 Le roi dit à Tsadok: «Ramène l'arche de Dieu dans la ville! Si je trouve grâce aux yeux de l'Eternel, il me fera revenir ici et me fera revoir l'arche et son sanctuaire. 26 Mais s'il dit: ‘Je ne prends pas plaisir en toi’, je suis prêt. Qu'il me fasse ce qui lui semblera bon.» 27 Le roi insista encore auprès du prêtre Tsadok: «Vas-tu comprendre? Retourne en paix dans la ville avec ton fils Achimaats et avec Jonathan, fils d'Abiathar. Retournez avec vos deux fils. 28 Voyez, j'attendrai dans les plaines du désert jusqu'à ce que je reçoive des nouvelles de votre part.» 29 Ainsi, Tsadok et Abiathar rapportèrent l'arche de Dieu à Jérusalem et ils y restèrent. 30 David gravit le mont des Oliviers. Il montait en pleurant et la tête couverte, et il marchait nu-pieds. Tous ceux qui l'accompagnaient se couvrirent aussi la tête et ils montaient en pleurant. 31 On vint dire à David: «Achitophel est avec Absalom, il fait partie des conspirateurs.» David dit: «Eternel, réduis à néant les conseils d'Achitophel!» 32 Lorsque David fut arrivé au sommet, il adora l'Eternel. Et voici que Hushaï l'Arkien vint à sa rencontre, la tunique déchirée et la tête couverte de terre. 33 David lui dit: «Si tu viens avec moi, tu seras une charge pour moi. 34 Au contraire, tu réduiras à néant pour mon bénéfice les conseils d'Achitophel, si tu retournes en ville et que tu dises à Absalom: ‘Roi, je serai ton serviteur. J'étais auparavant le serviteur de ton père, mais je suis maintenant ton serviteur.’ 35 Les prêtres Tsadok et Abiathar ne seront-ils pas là avec toi? Tout ce que tu apprendras au palais, tu le diras aux prêtres Tsadok et Abiathar. 36 Comme ils ont avec eux leurs deux fils, Achimaats, le fils de Tsadok, et Jonathan, le fils d'Abiathar, c'est par eux que vous me ferez savoir tout ce que vous aurez appris.» 37 Hushaï, l'ami de David, retourna donc dans la ville de Jérusalem alors qu'Absalom y entrait.

2.Samuel 15 | Библия, синодално издание Segond 21

Révolte d'Absalom