1.Samuel 14 | Библия, синодално издание Segond 21

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
1.Samuel 14 | Библия, синодално издание
1 Един ден Сауловият син Ионатан рече на своя слуга оръженосец: дойди да преминем към филистимската стража, на отвъдната страна. А на баща си той не обади за това. 2 Саул пък се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; с него бяха до шестстотин души народ 3 и Ахия, син на Ахитува, брат на Иохаведа, син на Финееса, син на Илия, свещеника Господен в Силом, който носеше ефод. А народът не знаеше, че Ионатан е заминал. 4 Между проходите, през които Ионатан търсеше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата – Сене; 5 едната скала се издигаше от север към Михмас, другата – от юг към Гива. 6 И рече Ионатан на своя слуга оръженосец: дойди да преминем към стражата на тия необрязани; може би, Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е мъчно да спаси чрез мнозина, или малцина. 7 И оръженосецът отговори: върши всичко, що ти е по сърце; ето, аз съм с тебе, върви, където желаеш. 8 Ионатан рече: ето, ще преминем към ония човеци и ще застанем да ни видят; 9 ако те ни кажат: „спрете се, докле дойдем при вас“, ние ще се спрем на местата си и няма да възлезем при тях; 10 ако пък кажат: „възлезте при нас“, ние ще възлезем, защото Господ ги е предал в ръцете ни; и това ще бъде знак за нас. 11 Когато и двамата застанаха, за да ги види филистимската стража, филистимци рекоха: ето, евреите излизат из проломите, в които се бяха изпокрили. 12 И завика стражата към Ионатана и оръженосеца му, думайки: възлезте при нас, и ние ще ви кажем нещо. Тогава Ионатан рече на оръженосеца си: върви подире ми, защото Господ ги предаде в ръцете на Израиля. 13 Тогава Ионатан почна да се катери с ръце и нозе, и оръженосецът му подир него. И филистимци падаха пред Ионатана, а оръженосецът ги доубиваше подир него. 14 И от това първо поражение, нанесено от Ионатана и оръженосеца му, паднаха до двайсет души, върху половина нива, обработвана от двой волове в един ден. 15 И произлезе ужас в стана на полето и в целия народ: стражата и ония, които опустошаваха земята, се много изплашиха (и не искаха да се бият); потърси се цялата земя, и биде голям ужас от Господа. 16 И Сауловите съгледвачи в Гива Вениаминова видяха, че тълпата се разпръсва и тича насам и натам. 17 И Саул рече на народа, който беше с него: прегледайте и узнайте, кои от нашите са излезли. И прегледаха, и ето, няма Ионатана и оръженосеца му. 18 И Саул рече на Ахия: донеси ковчега* Божий, – защото в онова време ковчегът Божий беше със синовете Израилеви. 19 Саул още говореше на свещеника, докато смутнята във филистимския стан повече и повече се (разпростираше и) уголемяваше. Тогава рече Саул на свещеника: сбери ръцете си. 20 Извика Саул и целият народ, който беше с него, и дойдоха при мястото на битката, и ето, там мечът на всекиго бе насочен против ближния му; смутня имаше твърде голяма. 21 Тогава евреите, които вчера и завчера бяха у филистимци и които вредом ходеха с тях в стана, присъединиха се към израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана; 22 и всички израилтяни, които се криеха в Ефремова планина, като чуха, че филистимци са побягнали, присъединиха се и те при своите в битката. 23 И оня ден Господ избави Израиля; а битката се простря дори до Бет-Авен. (Всички мъже със Саула бяха до десет хиляди, и битката ставаше по целия град на Ефремова планина.) 24 Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул (твърде безразсъдно) закле народа, като рече: проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове. И никой от народа не вкуси храна. 25 И целият народ отиде в гората, а там на поляната имаше мед. 26 И народът влезе в гората, казвайки: ето, тече мед. Ала никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата. 27 Ионатан пък не чу, когато баща му заклеваше народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, бучна я в медената пита и я обърна с ръка към устата си, и очите му светнаха. 28 И един от народа му рече, думайки: баща ти закле народа, като рече: проклет, който днес вкуси храна; от това народът изнемощя. 29 И рече Ионатан: баща ми смути земята; вижте, как ми светнаха очите, щом куснах малко от тоя мед; 30 ако народът бе си хапнал днес от плячката, която намери у враговете си, не щеше ли поражението на филистимци да бъде по-голямо? 31 И израилтяните разбиха филистимци оня ден от Михмас до Айалон, и народът твърде изнемощя. 32 Тогава народът се нахвърли върху плячката, и взимаха овци, волове и телета, и колеха на земята, и народът ядеше с кръвта. 33 Обадиха на Саула, думайки: ето, народът греши пред Господа, яде с кръвта. И рече Саул: вие съгрешихте; привалете сега при мене един голям камък. 34 После Саул рече: идете между народа и му кажете: нека всякой докара при мене вола си и всякой – овцата си, и колете тук и яжте, и не грешете пред Господа, не яжте с кръвта. И всички от народа докарваха, всеки със своя ръка, вола си (и овцата си) през нощта и колеха там. 35 Тогава Саул съгради жертвеник Господу: това беше първи жертвеник, въздигнат от него Господу. 36 И Саул рече: да спогнем филистимци тая нощ и да ги ограбим до съмване и да не оставим ни едного от тях. И рекоха: прави всичко, що намираш за добро. А свещеникът рече: да пристъпим тук към Бога. 37 И Саул запита Бога: да спогна ли филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израиля? Но Той му не отговори оня ден. 38 Тогава Саул рече: нека се приближат тук всички началници народни, да разпитат и узнаят, върху кого е днес грехът? 39 Защото, жив ми Господ, Който спаси Израиля, ако бъде и върху сина ми Ионатана, и той ще умре непременно. Ала никой от целия народ му не отговори. 40 И Саул рече на всички израилтяни: застанете вие на едната страна, а аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И народът отговори на Саула: прави, каквото намериш за добре. 41 И рече Саул: Господи, Боже Израилев! (защо сега не отговори на Твоя раб? У мене ли е вината за това, или у сина ми Ионатана, Господи, Боже Израилев!) дай личба. (Ако вината е у Твоя народ Израиля, освети го.) Изобличени бидоха с жребие Ионатан и Саул, а народът излезе прав. 42 Тогава Саул рече: хвърлете жребие между мене и между сина ми Ионатана (и когото Господ посочи, той да умре. И народът рече на Саула: да не бъде тъй! Но Саул настояваше. И хвърлиха жребие между него и сина му Ионатана), и жребието падна върху Ионатана. 43 И Саул рече на Ионатана: кажи ми, какво си сторил? И Ионатан му разказа, като рече: куснах с края на тоягата, която е в ръката ми, малко мед; и ето, аз трябва да умра. 44 И Саул рече: нека Бог ми направи туй и туй, и още повече да направи; ти, Ионатане, трябва днес да умреш. 45 Но народът рече на Саула: Ионатан ли да умре, който извърши такова голямо избавление на Израиля? Това няма да бъде! Жив ми Господ, и косъм няма да падне от главата му на земята, защото днес той действуваше с Бога. И народът освободи Ионатана, и той не умря. 46 Тогава Саул не отиде да гони филистимци; и филистимци отидоха в земята си. 47 Саул затвърди царуването си над Израиля, и воюва с всички свои околни врагове, с Моав и с амонитци, и с Едом (и с Ветор), и с царете на Сова, и с филистимци, и против когото и да се обърнеше, навред имаше успех. 48 Той уреди войската, разби Амалика и освободи Израиля от ръцете на грабителите му. 49 Сауловите синове бяха: Ионатан, Иесуи и Мелхисуа; а двете му дъщери се казваха: по-голямата – Мерова, а по-малката – Мелхола. 50 А Сауловата жена се наричаше Ахиноам, дъщеря на Ахимааца; началникът на войската му се наричаше Авенир, син на Нира, Саулов чичо. 51 Кис, Саулов баща, и Нир, Авениров баща, бяха синове на Авиила. 52 И през всичкото Саулово време се води упорита война против филистимци. И колчем Саул виждаше някой човек силен и юнак, взимаше го при себе си.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Segond 21

Exploit de Jonathan

1 Un jour, Jonathan, fils de Saül, dit au jeune homme qui portait ses armes: «Viens, poussons jusqu'au poste des Philistins qui se trouve là, de l'autre côté.» Il n'en dit rien à son père. 2 Saül se tenait à la limite de Guibea sous le grenadier de Migron, et la troupe qui était avec lui comptait environ 600 hommes. 3 C'était Achija, fils d'Achithub – lui-même frère d'I-Kabod, le fils de Phinées et le petit-fils d'Eli, prêtre de l'Eternel à Silo – qui portait l'éphod. Le peuple ne savait pas que Jonathan était parti. 4 Dans le passage par lequel Jonathan cherchait à arriver au poste des Philistins, il y avait une dent de rocher de chaque côté; l'une s'appelait Botsets et l'autre Séné. 5 L'une de ces dents se trouvait au nord, en face de Micmash, et l'autre au sud, en face de Guéba. 6 Jonathan dit au jeune homme qui portait ses armes: «Viens, poussons jusqu'au poste de ces incirconcis. Peut-être l'Eternel agira-t-il pour nous. En effet, rien ne peut empêcher l'Eternel de sauver, que ce soit au moyen d'un petit ou d'un grand nombre.» 7 Celui qui portait ses armes lui répondit: «Fais tout ce que tu as dans le cœur, suis ta pensée. Me voici avec toi, prêt à te suivre.» 8 «Eh bien! dit Jonathan, allons vers ces hommes et montrons-nous à eux. 9 S'ils nous disent: ‘Arrêtez-vous jusqu'à ce que nous arrivions vers vous’, nous resterons à notre place et nous ne monterons pas vers eux. 10 Mais s'ils disent: ‘Montez vers nous’, nous monterons, car l'Eternel les livre entre nos mains. C'est ce qui nous servira de signe.» 11 Ils se montrèrent tous les deux au poste des Philistins, et les Philistins dirent: «Voilà que les Hébreux sortent des trous où ils se sont cachés.» 12 Les hommes du poste s'adressèrent ainsi à Jonathan et à son porteur d'armes: «Montez vers nous et nous vous ferons savoir quelque chose.» Jonathan dit à son porteur d'armes: «Monte après moi, car l'Eternel les livre entre les mains d'Israël.» 13 Jonathan monta en s'aidant des mains et des pieds, et son porteur d'armes le suivit. Les Philistins tombaient devant Jonathan et son porteur d'armes donnait la mort derrière lui. 14 Dans ce premier combat, Jonathan et son porteur d'armes tuèrent une vingtaine d'hommes, sur un espace limité. 15 La terreur gagna le camp, la région et tout le peuple; le poste et ceux qui semaient la dévastation furent eux aussi terrifiés. La terre se mit de plus à trembler. Cela devint une terreur divine. 16 Les sentinelles de Saül qui se trouvaient à Guibea de Benjamin virent que c'était la débandade générale parmi la foule des Philistins. 17 Alors Saül dit au peuple qui était avec lui: «Faites donc l'appel et voyez qui nous a quittés.» Ils firent l'appel et l'on vit qu'il manquait Jonathan et son porteur d'armes. 18 Saül dit à Achija: «Fais approcher l'arche de Dieu!» En effet, ce jour-là, l'arche de Dieu était avec les Israélites. 19 Pendant que Saül parlait au prêtre, l'agitation allait toujours en augmentant dans le camp des Philistins. Saül dit au prêtre: «Retire ta main!» 20 Puis Saül et tout le peuple qui était avec lui se rassemblèrent et s'avancèrent jusqu'au lieu du combat. Alors les Philistins tournèrent l'épée les uns contre les autres, dans un très grand trouble. 21 Il y avait des Hébreux parmi les Philistins, comme c'était le cas depuis longtemps. Ils étaient montés avec eux dans le camp, où ils se trouvaient dispersés. Ils se joignirent aux Israélites qui étaient avec Saül et Jonathan. 22 Tous les hommes d'Israël qui s'étaient cachés dans la région montagneuse d'Ephraïm apprirent que les Philistins prenaient la fuite et se mirent aussi à les poursuivre dans la bataille. 23 L'Eternel délivra Israël ce jour-là, et le combat se prolongea plus loin encore que Beth-Aven. 24 La journée fut fatigante pour les Israélites. Saül avait lié le peuple par serment en disant: «Maudit soit l'homme qui prendra de la nourriture avant le soir, avant que je me sois vengé de mes ennemis!» et personne n'avait pris de nourriture. 25 Tout le peuple était arrivé dans une forêt où il y avait du miel à la surface du sol. 26 Lorsque le peuple entra dans la forêt, il vit le miel qui coulait, mais personne ne porta la main à la bouche, car le peuple respectait le serment. 27 Quant à Jonathan, il ignorait le serment que son père avait fait faire au peuple. Il avança le bout du bâton qu'il avait à la main, le plongea dans un rayon de miel et ramena la main à la bouche; et sa vue devint claire. 28 Alors quelqu'un du peuple lui adressa la parole et dit: «Ton père a fait jurer le peuple en disant: ‘Maudit soit l'homme qui prendra de la nourriture aujourd'hui!’ et le peuple est épuisé.» 29 Jonathan dit: «Mon père fait du tort au peuple. Regardez donc comme ma vue est devenue claire du fait que j'ai goûté un peu de ce miel. 30 Si aujourd'hui le peuple avait mangé du butin qu'il a trouvé chez ses ennemis, la défaite des Philistins n'aurait-elle pas été plus grande?» 31 Ce jour-là, ils portèrent des coups aux Philistins depuis Micmash jusqu'à Ajalon. Le peuple était très fatigué, 32 et il se jeta sur le butin. Il prit des brebis, des bœufs et des veaux, les égorgea à même le sol et en mangea avec le sang. 33 On le rapporta à Saül en disant: «Le peuple pèche contre l'Eternel en mangeant de la viande avec le sang.» Saül dit: «Vous commettez un acte d'infidélité. Roulez immédiatement une grande pierre vers moi.» 34 Puis il ajouta: «Dispersez-vous parmi le peuple et ordonnez à chacun de m'amener son bœuf ou sa brebis et de l'égorger ici. Ensuite vous pourrez manger et vous ne pécherez pas contre l'Eternel en mangeant la viande avec le sang.» Pendant la nuit, chaque membre de la troupe amena son bœuf afin de l'égorger sur la pierre. 35 Saül construisit un autel pour l'Eternel. Ce fut le premier autel qu'il construisit en l'honneur de l'Eternel. 36 Saül dit: «Descendons cette nuit à la poursuite des Philistins! Pillons-les jusqu'au matin, sans laisser de survivant.» Les Israélites répondirent: «Fais tout ce qui te semblera bon.» Alors le prêtre dit: «Approchons-nous ici de Dieu.» 37 Saül consulta Dieu: «Dois-je descendre à la poursuite des Philistins? Les livreras-tu entre les mains d'Israël?» Mais l'Eternel ne lui donna aucune réponse ce jour-là. 38 Saül dit: «Approchez-vous ici, vous tous, les chefs du peuple. Faites des recherches et voyez quel péché a été commis aujourd'hui. 39 En effet, l'Eternel, le libérateur d'Israël, est vivant, même si mon fils Jonathan en est l'auteur, il mourra.» Dans tout le peuple, personne ne lui répondit. 40 Saül dit à tout Israël: «Mettez-vous d'un côté, et mon fils Jonathan et moi, nous serons de l'autre.» Le peuple dit à Saül: «Fais ce qui te semblera bon.» 41 Saül dit à l'Eternel: «Dieu d'Israël, fais connaître la vérité.» Jonathan et Saül furent désignés, et le peuple fut libéré. 42 Saül dit: «Procédez à un tirage au sort entre mon fils Jonathan et moi.» Jonathan fut désigné. 43 Saül lui dit: «Raconte-moi ce que tu as fait.» Jonathan le lui raconta. Il dit: «J'ai goûté un peu de miel avec le bout du bâton que j'avais à la main. Me voici, prêt à mourir.» 44 Saül dit: «Que Dieu me traite avec la plus grande sévérité si tu ne meurs pas, Jonathan!» 45 Le peuple dit à Saül: «Quoi! Jonathan mourrait, lui qui a accompli cette grande délivrance en Israël! Certainement pas! L'Eternel est vivant! Pas un cheveu de sa tête ne tombera à terre, car c'est avec Dieu qu'il a agi aujourd'hui.» Ainsi, le peuple sauva Jonathan et il ne mourut pas. 46 Saül cessa de poursuivre les Philistins et ceux-ci partirent chez eux.

Guerres menées par Saül

47 Après avoir pris possession de la royauté sur Israël, Saül fit de tous côtés la guerre à tous ses ennemis: aux Moabites, aux Ammonites, aux Edomites, aux rois de Tsoba et aux Philistins; et partout où il se tournait, il était vainqueur. 48 Il montra sa force, battit Amalek et délivra Israël de l'oppression de ceux qui le pillaient. 49 Les fils de Saül étaient Jonathan, Jishvi et Malkishua. L'aînée de ses deux filles s'appelait Mérab, et la plus jeune Mical. 50 La femme de Saül s'appelait Achinoam; elle était la fille d'Achimaats. Le chef de son armée avait pour nom Abner; il était le fils de Ner, l'oncle de Saül. 51 Kis, le père de Saül, et Ner, le père d'Abner, étaient les fils d'Abiel. 52 Pendant toute la vie de Saül, il y eut une guerre acharnée contre les Philistins. Dès que Saül apercevait un homme fort et vaillant, il le prenait à son service.