Rut 1 | Библия, синодално издание

1 В онова време, когато управляваха съдиите, настана глад в страната. И един човек от Витлеем Иудейски отиде да живее в Моавските поля заедно с жена си и двамата си сина. 2 Името на тоя човек беше Елимелех, името на жена му – Ноемин, а двамата му синове се наричаха Махлон и Хилеон: те бяха ефратци от Витлеем Иудейски. И дойдоха в Моавските поля и останаха там. 3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря, и тя остана с двамата си сина. 4 Те си взеха за жени моавки, – на едната името беше Орфа, а на другата – Рут; и живяха там около десет години. 5 Но сетне и двамата (и сина), Махлон и Хилеон, умряха, и остана тая жена след двамата си сина и след мъжа си. 6 Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските поля, понеже бе чула в Моавските поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб. 7 И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете и снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя, 8 Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене! 9 Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха 10 и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ. 11 А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже? 12 върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: „имам още надежда“, и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове, 13 ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази. 14 Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея. 15 Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си. 16 Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог; 17 и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе. 18 Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва. 19 И вървяха те двете, докле стигнаха до Витлеем. Когато дойдоха във Витлеем, цял град се раздвижи поради тях, и казваха: тая ли е Ноемин? 20 Тя им рече: не ме наричайте Ноемин*, наричайте ме Мара*, защото Вседържителят ми прати голяма горчивина; 21 аз излязох оттука заможна, а Господ ме върна с празни ръце: защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме накара да страдам, и Вседържителят ми прати нещастие? 22 И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха и, моавката Рут, която дойде от Моавските поля; те пристигнаха във Витлеем, когато се бе наченала ечемичната жетва.

Segond 21

Attachement de Ruth pour Naomi

1 A l'époque des juges, il y eut une famine dans le pays. Un homme de Bethléhem de Juda partit avec sa femme et ses deux fils s'installer dans le pays de Moab. 2 Le nom de cet homme était Elimélec, celui de sa femme Naomi, et ses deux fils s'appelaient Machlon et Kiljon; ils étaient éphratiens, de Bethléhem en Juda. Arrivés au pays de Moab, ils s'y établirent. 3 Elimélec, le mari de Naomi, mourut et elle resta avec ses deux fils. 4 Ils prirent des femmes moabites – l'une s'appelait Orpa et l'autre Ruth – et ils habitèrent là environ 10 ans. 5 Machlon et Kiljon moururent aussi tous les deux et Naomi resta privée de ses deux fils et de son mari. 6 Alors elle se leva, elle et ses belles-filles, afin de quitter le pays de Moab. En effet, elle y avait appris que l'Eternel était intervenu en faveur de son peuple et lui avait donné du pain. 7 Elle partit de l'endroit où elle habitait, accompagnée de ses deux belles-filles, et elle se mit en route pour retourner dans le pays de Juda. 8 Naomi dit à ses deux belles-filles: «Allez-y, retournez chacune dans la famille de votre mère! Que l'Eternel agisse avec bonté envers vous, comme vous l'avez fait envers ceux qui sont morts et envers moi! 9 Que l'Eternel fasse trouver à chacune du repos dans la maison d'un mari!» Puis elle les embrassa. Elles se mirent à pleurer tout haut 10 et lui dirent: «Non, nous irons avec toi vers ton peuple.» 11 Naomi dit: «Retournez chez vous, mes filles! Pourquoi viendriez-vous avec moi? Suis-je encore en état d'avoir des fils qui puissent devenir vos maris? 12 Retournez chez vous, mes filles, allez-y! Je suis trop vieille pour me remarier. Et même si je disais: ‘J'ai de l'espérance’, même si cette nuit j'étais avec un homme et que je mette au monde des fils, 13 attendriez-vous pour cela qu'ils aient grandi, refuseriez-vous pour cela de vous marier? Non, mes filles, car à cause de vous je suis dans une grande amertume parce que l'Eternel est intervenu contre moi.» 14 Elles se remirent à pleurer tout haut. Orpa embrassa sa belle-mère, mais Ruth lui resta attachée. 15 Naomi dit à Ruth: «Tu vois, ta belle-sœur est retournée vers son peuple et vers ses dieux; retourne chez toi comme elle!» 16 Ruth répondit: «Ne me pousse pas à te laisser, à repartir loin de toi! Où tu iras j'irai, où tu habiteras j'habiterai; ton peuple sera mon peuple et ton Dieu sera mon Dieu; 17 où tu mourras je mourrai et j'y serai enterrée. Que l'Eternel me traite avec la plus grande sévérité si autre chose que la mort me sépare de toi!» 18 La voyant décidée à l'accompagner, Naomi cessa d'insister auprès d'elle. 19 Elles firent ensemble le voyage jusqu'à leur arrivée à Bethléhem. Lorsqu'elles entrèrent dans Bethléhem, toute la ville fut dans l'agitation à cause d'elles. Les femmes disaient: «Est-ce bien Naomi?» 20 Elle leur dit: «Ne m'appelez pas Naomi, appelez-moi Mara*, car le Tout-Puissant m'a remplie d'amertume. 21 J'étais dans l'abondance à mon départ et l'Eternel me ramène les mains vides. Pourquoi m'appelleriez-vous Naomi, après que l'Eternel s'est prononcé contre moi, après que le Tout-Puissant a provoqué mon malheur?» 22 C'est ainsi que Naomi et sa belle-fille, Ruth la Moabite, revinrent du pays de Moab. Elles arrivèrent à Bethléhem au début de la moisson de l'orge.

Rut 1 | Библия, синодално издание Segond 21

Attachement de Ruth pour Naomi