Römer 10 | Библия, синодално издание

1 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. 2 Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. 3 Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, 4 понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. 5 Мойсей пише за оправданието от закона: „който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него“. 6 А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?“ сиреч, да свали Христа, 7 „или: кой ще слезе в бездната?“ сиреч, да изведе Христа от мъртвите. 8 Но какво казва Писанието? „Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце“, сиреч, словото на вярата, което проповядваме; 9 защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, 10 понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение. 11 Пък и Писанието казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“. 12 Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. 13 Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. 14 Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“ 16 Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“ 17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие. 18 Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената“. 19 Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“. 20 А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“. 21 За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“.

Segond 21

1 Frères et sœurs, le vœu de mon cœur et ma prière à Dieu pour les Israélites, c'est qu'ils soient sauvés. 2 En effet, je leur rends ce témoignage: ils ont du zèle pour Dieu, mais pas conformément à la vraie connaissance. 3 Ils ignorent la justice de Dieu et cherchent à établir la leur propre; ils ne se sont donc pas soumis à la justice de Dieu, 4 car Christ est la fin de la loi pour que tous ceux qui croient reçoivent la justice. 5 En effet, Moïse décrit ainsi la justice qui vient de la loi: L'homme qui mettra ces prescriptions en pratique vivra par elles.* 6 Mais voici comment parle la justice qui vient de la foi: «Ne dis pas dans ton cœur: ‘Qui montera au ciel?’ ce serait en faire descendre Christ; 7 ou: ‘Qui descendra dans l'abîme?’ ce serait faire remonter Christ de chez les morts.» 8 Que dit-elle donc? La parole est tout près de toi, dans ta bouche et dans ton cœur.* Or cette parole est celle de la foi, que nous prêchons. 9 Si tu reconnais publiquement de ta bouche que Jésus est le Seigneur et si tu crois dans ton cœur que Dieu l'a ressuscité, tu seras sauvé. 10 En effet, c'est avec le cœur que l'on croit et parvient à la justice, et c'est avec la bouche que l'on affirme une conviction et parvient au salut, comme le dit l'Ecriture: 11 Celui qui croit en lui ne sera pas couvert de honte.* 12 Ainsi, il n'y a aucune différence entre le Juif et le non-Juif, puisqu'ils ont tous le même Seigneur, qui se montre généreux pour tous ceux qui font appel à lui. 13 En effet, toute personne qui fera appel au nom du Seigneur sera sauvée*. 14 Mais comment donc feront-ils appel à celui en qui ils n'ont pas cru? Et comment croiront-ils en celui dont ils n'ont pas entendu parler? Et comment entendront-ils parler de lui, si personne ne l'annonce? 15 Et comment l'annoncera-t-on, si personne n'est envoyé? Comme il est écrit: Qu'ils sont beaux les pieds [de ceux qui annoncent la paix,] de ceux qui annoncent de bonnes nouvelles!* 16 Mais tous n'ont pas obéi à la bonne nouvelle. En effet, Esaïe dit: Seigneur, qui a cru à notre prédication?* 17 Ainsi la foi vient de ce qu'on entend et ce qu'on entend vient de la parole de Dieu. 18 Je demande alors: «N'auraient-ils pas entendu?» Au contraire! Leur voix est allée par toute la terre, et leurs discours jusqu'aux extrémités du monde.* 19 Je demande encore: «Israël n'aurait-il pas compris?» Moïse, le premier, dit: Je provoquerai votre jalousie par ceux qui ne sont pas une nation, je provoquerai votre irritation par une nation sans intelligence.* 20 Quant à Esaïe, il pousse la hardiesse jusqu'à déclarer: Je me suis laissé trouver par ceux qui ne me cherchaient pas, je me suis révélé à ceux qui ne me demandaient rien. 21 Mais au sujet d'Israël il dit: A longueur de journée, j'ai tendu mes mains vers un peuple désobéissant et rebelle.*

Römer 10 | Библия, синодално издание Segond 21