Psalm 108 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. Псалом Давидов.

1 Боже на моята хвала! недей премълчава, 2 защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език; 3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене; 4 за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля; 5 връщат ми зло за добро, омраза – за любов. 6 Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно. 7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях; 8 дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе; 9 децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица; 10 децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини; 11 заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му; 12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му; 13 потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род; 14 да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен; 15 винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята; 16 задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви; 17 обикна проклятието, – то и ще падне върху него; не пожела благословението, – то и ще се отдалечи от него; 18 да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло – в неговите кости; 19 да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва. 20 Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми. 21 А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме, 22 защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене. 23 Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец. 24 Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина. 25 Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си). 26 Помогни ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост, 27 да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това. 28 Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва. 29 Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам. 30 И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям, 31 защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.

Segond 21

Prière et reconnaissance

1 Chant, psaume de David. 2 Mon cœur est rassuré, ô Dieu; je chanterai, je ferai retentir mes instruments: voilà ma gloire! 3 Réveillez-vous, mon luth et ma harpe! Je veux réveiller l'aurore. 4 Je te louerai parmi les peuples, Eternel, je te chanterai parmi les nations, 5 car ta bonté s'élève au-dessus du ciel, et ta vérité atteint les nuages. 6 Elève-toi au-dessus du ciel, ô Dieu, et que ta gloire soit sur toute la terre! 7 Afin que tes bien-aimés soient délivrés, sauve-les par ta main droite et exauce-moi! 8 Dieu a dit dans sa sainteté: «Je triompherai, je partagerai Sichem, je mesurerai la vallée de Succoth. 9 Galaad est à moi, Manassé est à moi, Ephraïm est le casque de ma tête, et Juda mon sceptre. 10 Moab est le bassin où je me lave, je jette ma sandale sur Edom, je pousse des cris contre le pays des Philistins!» 11 Qui me mènera dans la ville fortifiée? Qui me conduira jusqu'en Edom? 12 N'est-ce pas toi, ô Dieu, qui nous avais repoussés et qui ne sortais plus, ô Dieu, avec nos armées? 13 Viens nous aider contre notre adversaire! Le secours de l'homme n'est qu'illusion. 14 Avec Dieu, nous ferons des exploits: c'est lui qui écrasera nos adversaires.

Psalm 108 | Библия, синодално издание Segond 21

Началнику на хора. Псалом Давидов.

Prière et reconnaissance