Lukas 14 | Библия, синодално издание

1 Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха; 2 и ето, застана пред Него един човек, болен от красник. 3 Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота? 4 Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати. 5 След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден? 6 И не можаха да Му отговорят на това. 7 А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча: 8 кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, 9 и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. 10 Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе; 11 защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. 12 А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата. 13 Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи, 14 и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните. 15 Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие! 16 А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17 и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18 И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19 Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20 Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21 И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22 И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23 И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24 Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани. 25 С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече: 26 ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; 27 и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването и, 29 та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, 30 и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара? 31 Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди? 32 Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир. 33 Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. 34 Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена? 35 Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!

Segond 21

L'invitation au festin

1 Un jour de sabbat, Jésus était allé dans la maison de l'un des chefs des pharisiens pour prendre un repas, et les pharisiens l'observaient. 2 Or un homme rempli d’œdème se trouvait devant lui. 3 Jésus prit la parole et dit aux professeurs de la loi et aux pharisiens: «Est-il permis [ou non] de faire une guérison le jour du sabbat?» 4 Ils gardèrent le silence. Alors Jésus toucha le malade, le guérit et le renvoya. 5 Puis il leur dit: «Lequel de vous, si son fils ou son bœuf tombe dans un puits, ne l'en retire pas aussitôt, même le jour du sabbat?» 6 Et ils furent incapables de répondre à cela. 7 Il adressa ensuite une parabole aux invités, en voyant qu'ils choisissaient les meilleures places. Il leur dit: 8 «Lorsque tu es invité par quelqu'un à des noces, ne te mets pas à la meilleure place, de peur qu'il n'y ait parmi les invités une personne plus importante que toi 9 et que celui qui vous a invités l'un et l'autre ne vienne te dire: ‘Laisse-lui la place!’ Tu aurais alors la honte d'aller occuper la dernière place. 10 Mais lorsque tu es invité, va te mettre à la dernière place, afin qu'au moment où celui qui t'a invité arrive, il te dise: ‘Mon ami, monte plus haut.’ Alors tu seras honoré devant [tous] ceux qui seront à table avec toi. 11 En effet, toute personne qui s'élève sera abaissée, et celle qui s'abaisse sera élevée.» 12 Il dit aussi à celui qui l'avait invité: «Lorsque tu organises un dîner ou un souper, n'invite pas tes amis, ni tes frères, ni tes parents, ni des voisins riches, de peur qu'ils ne t'invitent à leur tour pour te rendre la pareille. 13 Lorsque tu organises un festin, invite au contraire des pauvres, des estropiés, des boiteux, des aveugles, 14 et tu seras heureux, car ils ne peuvent pas te rendre la pareille. En effet, cela te sera rendu à la résurrection des justes.» 15 Après avoir entendu ces paroles, un de ceux qui étaient à table dit à Jésus: «Heureux celui qui prendra son repas dans le royaume de Dieu!» 16 Jésus lui répondit: «Un homme organisa un grand festin et invita beaucoup de gens. 17 A l'heure du festin, il envoya son serviteur dire aux invités: ‘Venez, car tout est déjà prêt.’ 18 Mais tous sans exception se mirent à s'excuser. Le premier lui dit: ‘J'ai acheté un champ et je suis obligé d'aller le voir, excuse-moi, je t'en prie.’ 19 Un autre dit: ‘J'ai acheté cinq paires de bœufs et je vais les essayer, excuse-moi, je t'en prie.’ 20 Un autre dit: ‘Je viens de me marier, c'est pourquoi je ne peux pas venir.’ 21 A son retour, le serviteur rapporta ces paroles à son maître. Alors le maître de la maison, en colère, dit à son serviteur: ‘Va vite sur les places et dans les rues de la ville et amène ici les pauvres, les estropiés, les aveugles et les boiteux.’ 22 Le serviteur dit: ‘Maître, ce que tu as ordonné a été fait et il reste encore de la place.’ 23 Le maître dit alors au serviteur: ‘Va sur les chemins et le long des haies, et ceux que tu trouveras, oblige-les à entrer, afin que ma maison soit remplie. 24 En effet, je vous le dis, aucun de ces hommes qui avaient été invités ne goûtera de mon festin.’»

Conditions pour être disciple

25 De grandes foules faisaient route avec Jésus. Il se retourna et leur dit: 26 «Si quelqu'un vient à moi sans me préférer à son père, sa mère, sa femme, ses enfants, ses frères et ses sœurs, et même à sa propre vie, il ne peut pas être mon disciple. 27 Celui qui ne porte pas sa croix et ne me suit pas ne peut pas être mon disciple. 28 En effet, si l'un de vous veut construire une tour, il s'assied d'abord pour calculer la dépense et voir s'il a de quoi la terminer. 29 Autrement, si après avoir posé les fondations il ne peut pas la terminer, tous ceux qui le verront se mettront à se moquer de lui 30 en disant: ‘Cet homme a commencé à construire, et il n'a pas pu finir.’ 31 De même, si un roi part en guerre contre un autre roi, il s'assied d'abord pour examiner s'il peut, avec 10'000 hommes, affronter celui qui vient l'attaquer avec 20'000. 32 Si ce n'est pas le cas, alors que l'autre roi est encore loin, il lui envoie une ambassade pour demander la paix. 33 Ainsi donc aucun de vous, à moins de renoncer à tout ce qu'il possède, ne peut être mon disciple. 34 »Le sel est une bonne chose, mais si le sel perd sa saveur, avec quoi la lui rendra-t-on? 35 Il n'est bon ni pour la terre, ni pour le fumier; on le jette dehors. Que celui qui a des oreilles pour entendre entende.»

Lukas 14 | Библия, синодално издание Segond 21

L'invitation au festin

Conditions pour être disciple