Jesaja 24 | Библия, синодално издание

1 Ето, Господ опустошава земята и я прави безплодна; изменя вида и и разпръсва живеещите по нея. 2 И каквото бъде с народа, също – и със свещеника; каквото – със слугата, също – и с господаря му; каквото – със слугинята, също – и с господарката и; каквото – с купувача, също – и с продавача; каквото – с оногова, който взема назаем, също – и с оногова, който дава назаем; каквото – с оногова, който дава с лихва, също – и с оногова, който дава лихва. 3 Земята е опустошена докрай и е съвсем разграбена, защото Господ изрече това слово. 4 Тъгува, унила е земята; отпаднала, унила е вселената; отпаднали са ония, които се издигаха над народа на земята. 5 И земята е осквернена под жителите си, защото те престъпиха законите, измениха устава, нарушиха вечния завет. 6 Затова проклятие пояжда земята, и жителите и търпят наказание; затова са изгорени обитателите земни, и малко люде останаха. 7 Плаче сокът гроздов; боледува лозата; въздишат всички, които са се от сърце веселили. 8 Престана веселбата с тъпани; замлъкна шумът на веселящи се; утихнаха звуковете на гусли; 9 не пият вече вино с песни; горчив е сикерът за ония, които го пият. 10 Разрушен е запустелият град; всички къщи са затворени, не може да се влезе. 11 Плачат за вино по улиците; помрачи се всяка радост; изгонена е всяка веселба от земята. 12 В града остана една пустош, и портите се разпаднаха. 13 А посред земята, между народите, ще бъде същото, което бива, кога маслини стръсват, при баберки след гроздобер. 14 Те ще дигнат гласа си, ще възтържествуват във величието на Господа, гръмко ще възклицават от морето. 15 И тъй, славете Господа на изток, по островите морски – името на Господа, Бога Израилев. 16 От края на земята слушаме песен: „слава на Праведния!“ И казах аз: горко ми! горко ми! тежко ми! злодеи злодействуват, и злодейски злодействуват злодеи. 17 Ужас, яма и клопка за тебе, жителю земний! 18 Тогава, който е побягнал от вика на ужаса, ще падне в яма; и който излезе от ямата, ще падне в клопка; защото прозорците от небесната височина ще се разтворят, и основите земни ще се раздрусат. 19 Земята се съкрушава, земята се разпада, земята е силно раздрусана. 20 Земята се клати като пиян и се люлее като люлка, и беззаконието и тежи върху нея; тя ще падне – и вече няма да стане. 21 И в оня ден Господ ще посети вишнето воинство и земните царе на земята. 22 И ще бъдат събрани наедно като затворници в трап, ще бъдат заключени в тъмница и след много дни ще бъдат наказани. 23 Тогава месечината ще се изчерви, и слънцето ще се засрами, кога Господ Саваот се възцари на Сион планина и в Иерусалим, и пред старейшините му ще бъде слава.

Segond 21

Jugement universel

1 Voici que l'Eternel saccage la terre et y sème la dévastation; il bouleverse sa surface et disperse ses habitants. 2 Un même sort frappe le prêtre et le membre du peuple, le maître et l'esclave, la maîtresse et la servante, le vendeur et l'acheteur, le prêteur et l'emprunteur, le créancier et le débiteur. 3 La terre est entièrement saccagée, livrée au pillage. Oui, l'Eternel l'a décrété. 4 La terre est en deuil, elle est épuisée. Le monde, épuisé, dépérit. Les grands des peuples de la terre dépérissent. 5 La terre avait été souillée par ses habitants parce qu'ils enfreignaient les lois, modifiaient les prescriptions, violaient l'alliance éternelle. 6 Voilà pourquoi la malédiction dévaste la terre et ses habitants doivent supporter les conséquences de leurs crimes. Voilà pourquoi les habitants de la terre sont punis et il ne reste qu'un petit nombre d'hommes. 7 Le vin nouveau est en deuil, la vigne dépérit. Tous ceux qui avaient le cœur joyeux gémissent. 8 La joie des tambourins a cessé, le tapage des amusements a pris fin, la musique jubilatoire de la harpe a cessé. 9 On ne boit plus de vin en chantant, les liqueurs fortes paraissent amères aux buveurs. 10 La ville du chaos n'est plus que décombres. Toutes les maisons sont fermées, on n'y entre plus. 11 On crie dans les rues parce que le vin manque. Toute réjouissance a disparu, l'allégresse est bannie du pays. 12 Il ne reste dans la ville que des ruines et les portes sont abattues, démolies. 13 Sur la terre, au milieu des peuples, c'est comme lorsqu'on secoue l'olivier, comme lorsqu'on grappille des raisins après la vendange. 14 Les survivants se mettent à pousser des cris de joie; de l'ouest, ils célèbrent la majesté de l'Eternel. 15 Donnez donc gloire à l'Eternel dans les endroits où brille la lumière, au nom de l'Eternel, du Dieu d'Israël, dans les îles de la mer! 16 Du bout de la terre nous entendons chanter: «Gloire au juste!» mais moi, je dis: «Je suis perdu! Je suis perdu! Malheur à moi!» Les traîtres trahissent, les traîtres s'acharnent à trahir. 17 La terreur, le trou et le piège te menacent, habitant de la terre! 18 Celui qui prendra la fuite devant les cris de terreur tombera dans le trou et celui qui remontera du trou sera pris dans le piège,* car les écluses d'en haut sont ouvertes et les fondations de la terre sont ébranlées. 19 La terre est déchirée, la terre se brise, la terre tremble. 20 La terre tremble comme un homme ivre, elle branle comme une cabane. Sa révolte pèse sur elle, elle s'écroule et ne se relève plus. 21 Ce jour-là, l'Eternel interviendra dans le ciel contre les puissances célestes et sur la terre contre les rois de la terre. 22 Ils seront rassemblés dans une prison, enfermés dans des cachots et, après un grand nombre de jours, ils devront rendre des comptes. 23 La lune sera couverte de honte, et le soleil de confusion, car l'Eternel, le maître de l'univers, régnera sur le mont Sion et à Jérusalem, resplendissant de gloire devant ses anciens.

Jesaja 24 | Библия, синодално издание Segond 21

Jugement universel