2.Mose 14 | Библия, синодално издание

1 И рече Господ на Моисея, думайки: 2 кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал Цефон; срещу него се разположете на стан при морето. 3 И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила. 4 Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха. 5 Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят? 6 (Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си; 7 и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях. 8 И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка. 9 И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон. 10 И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето – египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа, 11 и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет? 12 Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята. 13 Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте – и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека; 14 Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни. 15 И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят; 16 а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо. 17 Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му. 19 И вдигна се Ангел Божий. който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им; 20 и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на дру гите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други. 21 Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха. 22 И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво. 23 Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му. 24 И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни. 25 И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни. 26 И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им. 27 И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето. 28 И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях. 29 А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво. 30 Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг. 31 Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.

Segond 21

1 L'Eternel dit à Moïse: 2 «Parle aux Israélites; qu'ils reviennent camper devant Pi-Hahiroth, entre Migdol et la mer, vis-à-vis de Baal-Tsephon; c'est en face de cet endroit que vous camperez, près de la mer. 3 Le pharaon dira des Israélites: ‘Ils sont perdus dans le pays, prisonniers du désert.’ 4 J'endurcirai le cœur du pharaon et il les poursuivra; mais le pharaon et toute son armée serviront à faire éclater ma gloire et les Egyptiens sauront que je suis l'Eternel.» Tout se passa ainsi. 5 On annonça au roi d'Egypte que le peuple avait pris la fuite. Alors les dispositions de cœur du pharaon et de ses serviteurs envers le peuple changèrent. Ils se dirent: «Qu'avons-nous fait en laissant partir Israël? Nous n'aurons plus ses services!» 6 Le pharaon attela son char et prit son peuple avec lui. 7 Il prit 600 chars d'élite ainsi que tous les chars de l'Egypte, chacun avec ses combattants. 8 L'Eternel endurcit le cœur du pharaon, roi d'Egypte, et le pharaon poursuivit les Israélites. Pourtant, les Israélites étaient sortis ouvertement d'Egypte. 9 Les Egyptiens les poursuivirent et tous les chevaux et les chars du pharaon, ses cavaliers et son armée les rattrapèrent alors qu'ils campaient près de la mer, vers Pi-Hahiroth, vis-à-vis de Baal-Tsephon. 10 Le pharaon approchait. Les Israélites levèrent les yeux et virent que les Egyptiens étaient en marche derrière eux. Ils éprouvèrent une grande frayeur et crièrent à l'Eternel. 11 Ils dirent à Moïse: «Est-ce parce qu'il n'y avait pas de tombeaux en Egypte que tu nous as emmenés dans le désert pour y mourir? Que nous as-tu fait en nous faisant sortir d'Egypte? 12 N'est-ce pas précisément ce que nous te disions en Egypte: ‘Laisse-nous servir les Egyptiens, car nous préférons être esclaves des Egyptiens plutôt que de mourir dans le désert’?» 13 Moïse répondit au peuple: «N'ayez pas peur, restez en place et regardez la délivrance que l'Eternel va vous accorder aujourd'hui. En effet, les Egyptiens que vous voyez aujourd'hui, vous ne les verrez plus jamais. 14 C'est l'Eternel qui combattra pour vous. Quant à vous, gardez le silence!» 15 L'Eternel dit à Moïse: «Pourquoi ces cris? Dis aux Israélites de se remettre en marche. 16 Et toi, lève ton bâton, tends ta main sur la mer et fends-la; ainsi les Israélites pénétreront au milieu de la mer à pied sec. 17 Quant à moi, je vais endurcir le cœur des Egyptiens pour qu'ils y pénètrent après eux, et le pharaon ainsi que toute son armée, ses chars et ses cavaliers feront éclater ma gloire. 18 Les Egyptiens sauront que je suis l'Eternel quand le pharaon, ses chars et ses cavaliers auront fait éclater ma gloire.» 19 L'ange de Dieu, qui marchait devant le camp d'Israël, quitta cette position et marcha derrière eux, et la colonne de nuée qui les précédait fit de même. 20 Elle se plaça entre le camp des Egyptiens et le camp d'Israël. Cette nuée était obscure d'un côté, et de l'autre elle éclairait la nuit. De toute la nuit, les deux camps ne s'approchèrent pas l'un de l'autre. 21 Moïse tendit sa main sur la mer et l'Eternel refoula la mer au moyen d'un vent d'est qui souffla avec violence toute la nuit; il assécha la mer et l'eau se partagea. 22 Les Israélites pénétrèrent au milieu de la mer à pied sec et l'eau formait comme une muraille à leur droite et à leur gauche. 23 Les Egyptiens les poursuivirent, tous les chevaux du pharaon avec ses chars et ses cavaliers pénétrèrent après eux au milieu de la mer. 24 Très tôt le matin, l'Eternel regarda le camp des Egyptiens depuis la colonne de feu et de nuée, et il sema le désordre dans le camp des Egyptiens. 25 Il fit dévier les roues de leurs chars et rendit ainsi leur conduite difficile. Les Egyptiens dirent alors: «Prenons la fuite devant Israël, car l'Eternel combat pour lui contre nous.» 26 L'Eternel dit à Moïse: «Tends ta main sur la mer et l'eau reviendra sur les Egyptiens, sur leurs chars et leurs cavaliers.» 27 Moïse tendit sa main sur la mer. Vers le matin, la mer reprit sa place. Les Egyptiens prirent la fuite à son approche, mais l'Eternel les précipita au milieu de la mer. 28 L'eau revint et couvrit les chars, les cavaliers et toute l'armée du pharaon qui avaient pénétré dans la mer après les Israélites. Il n'y eut pas un seul rescapé. 29 Quant aux Israélites, ils marchèrent à pied sec au milieu de la mer et l'eau formait comme une muraille à leur droite et à leur gauche. 30 Ce jour-là, l'Eternel sauva Israël de la main des Egyptiens. Israël vit les Egyptiens morts sur le rivage de la mer, 31 et il vit la main puissante que l'Eternel avait dirigée contre les Egyptiens. Le peuple craignit l'Eternel et il eut confiance en l'Eternel et en son serviteur Moïse.

2.Mose 14 | Библия, синодално издание Segond 21