1.Mose 2 | Библия, синодално издание

1 Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство. 2 И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. 3 Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал. 4 Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, 5 и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, 6 но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. 7 И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. 8 И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. 9 И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 10 От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. 11 Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; 12 златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс. 13 Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш. 14 Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. 15 След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. 16 И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17 а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. 18 И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен. 19 Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името и. 20 И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен. 21 И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. 22 И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. 23 И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя щесе нарича жена, защото е взета от мъжа (си). 24 Затова ще остави човек баща си имайка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът. 25 И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

Segond 21

1 C'est ainsi que furent terminés le ciel et la terre et toute leur armée. 2 Le septième jour, Dieu mit un terme à son travail de création. Il se reposa de toute son activité le septième jour.* 3 Dieu bénit le septième jour et en fit un jour saint, parce que ce jour-là il se reposa de toute son activité, de tout ce qu'il avait créé.

Le jardin d'Eden

4 Telle fut l'histoire du ciel et de la terre quand ils furent créés. 5 Lorsque l'Eternel Dieu* fit la terre et le ciel, il n'y avait encore aucun arbuste des champs sur la terre et aucune herbe des champs ne poussait encore, car l'Eternel Dieu n'avait pas fait pleuvoir sur la terre et il n'y avait pas d'homme pour cultiver le sol. 6 Cependant, une vapeur montait de la terre et arrosait toute la surface du sol. 7 L'Eternel Dieu façonna l'homme avec la poussière de la terre. Il insuffla un souffle de vie dans ses narines et l'homme devint un être vivant*. 8 L'Eternel Dieu planta un jardin en Eden, du côté de l'est, et il y mit l'homme qu'il avait façonné. 9 L'Eternel Dieu fit pousser du sol des arbres de toute sorte, agréables à voir et porteurs de fruits bons à manger. Il fit pousser l'arbre de la vie au milieu du jardin, ainsi que l'arbre de la connaissance du bien et du mal. 10 Un fleuve sortait d'Eden pour arroser le jardin, et de là il se divisait en quatre bras. 11 Le nom du premier est Pishon: il entoure tout le pays de Havila où se trouve l'or. 12 L'or de ce pays est pur. On y trouve aussi le bdellium et la pierre d'onyx. 13 Le nom du deuxième fleuve est Guihon: il entoure tout le pays de Cush. 14 Le nom du troisième est le Tigre: il coule à l'est de l'Assyrie. Le quatrième fleuve, c'est l'Euphrate. 15 L'Eternel Dieu prit l'homme et le plaça dans le jardin d'Eden pour qu'il le cultive et le garde. 16 L'Eternel Dieu donna cet ordre à l'homme: «Tu pourras manger les fruits de tous les arbres du jardin, 17 mais tu ne mangeras pas le fruit de l'arbre de la connaissance du bien et du mal, car le jour où tu en mangeras, tu mourras, c'est certain.» 18 L'Eternel Dieu dit: «Il n'est pas bon que l'homme soit seul. Je lui ferai une aide qui soit son vis-à-vis.» 19 L'Eternel Dieu façonna à partir de la terre tous les animaux sauvages et tous les oiseaux du ciel, puis il les fit venir vers l'homme pour voir comment il les appellerait. Il voulait que tout être vivant porte le nom que l'homme lui donnerait. 20 L'homme donna des noms à tout le bétail, aux oiseaux du ciel et à tous les animaux sauvages, mais pour lui-même il ne trouva pas d'aide qui soit son vis-à-vis. 21 Alors l'Eternel Dieu fit tomber un profond sommeil sur l'homme, qui s'endormit. Il prit une de ses côtes et referma la chair à sa place. 22 L'Eternel Dieu forma une femme à partir de la côte qu'il avait prise à l'homme et il l'amena vers l'homme. 23 L'homme dit: «Voici cette fois celle qui est faite des mêmes os et de la même chair que moi. On l'appellera femme parce qu'elle a été tirée de l'homme*.» 24 C'est pourquoi l'homme quittera son père et sa mère et s'attachera à sa femme, et ils ne feront qu'un.* 25 L'homme et sa femme étaient tous les deux nus, et ils n'en avaient pas honte.

1.Mose 2 | Библия, синодално издание Segond 21

Le jardin d'Eden