1.Mose 15 | Библия, синодално издание

1 Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма. 2 Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск. 3 И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми*. 4 И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник. 5 Па го изведе навън и (му) рече: погледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци. 6 Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание. 7 И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя. 8 Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея? 9 Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб. 10 Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече. 11 И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше. 12 По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак. 13 И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години; 14 но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот; 15 а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост; 16 в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си. 17 Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни. 18 В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат; 19 кенейци, кенезейци, кедмонейци, 20 хетейци, ферезейци, рефаимци, 21 аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.

Segond 21

Renouvellement des promesses à Abram

1 Après ces événements, la parole de l'Eternel fut adressée à Abram dans une vision. Il dit: «Abram, n'aie pas peur! Je suis ton bouclier et ta récompense sera très grande.» 2 Abram répondit: «Seigneur Eternel, que me donneras-tu? Je m'en vais sans enfants et l'héritier de mes biens, c'est Eliézer de Damas.» 3 Abram dit: «Tu ne m'as pas donné de descendance, et c'est un serviteur de ma famille qui sera mon héritier.» 4 Alors l'Eternel lui adressa la parole: «Ce n'est pas lui qui sera ton héritier, mais bien celui qui naîtra de toi.» 5 Après l'avoir conduit dehors, il dit: «Regarde vers le ciel et compte les étoiles, si tu peux les compter.» Il lui affirma: «Telle sera ta descendance.»* 6 Abram eut confiance en l'Eternel, qui le lui compta comme justice.* 7 L'Eternel lui dit encore: «Je suis l'Eternel qui t'ai fait sortir d'Ur en Chaldée pour te donner ce pays en possession.» 8 Abram répondit: «Seigneur Eternel, à quoi reconnaîtrai-je que je le posséderai?» 9 L'Eternel lui dit: «Prends une génisse de 3 ans, une chèvre de 3 ans, un bélier de 3 ans, une tourterelle et une jeune colombe.» 10 Abram prit tous ces animaux, les coupa par le milieu et mit chaque morceau l'un vis-à-vis de l'autre, mais il ne partagea pas les oiseaux. 11 Les oiseaux de proie s'abattirent sur les cadavres, mais Abram les chassa. 12 Au coucher du soleil, un profond sommeil tomba sur Abram, et voici qu'il fut assailli par la terreur et une grande obscurité. 13 L'Eternel dit à Abram: «Sache que tes descendants seront étrangers dans un pays qui ne sera pas à eux. On les réduira en esclavage et on les opprimera pendant 400 ans. 14 Cependant, la nation dont ils seront esclaves, c'est moi-même qui la jugerai*, et ils sortiront ensuite avec de grandes richesses. 15 Quant à toi, tu iras dans la paix rejoindre tes ancêtres, tu seras enterré après une heureuse vieillesse. 16 Ce n'est qu'à la quatrième génération qu'ils reviendront ici, car la faute des Amoréens n'est pas encore à son comble.» 17 Quand le soleil fut couché, il y eut une obscurité profonde, et un four fumant et des flammes passèrent entre les animaux partagés. 18 Ce jour-là, l'Eternel fit alliance avec Abram en disant: «C'est à ta descendance que je donne ce pays, celui qui va du fleuve d'Egypte jusqu'au grand fleuve, jusqu'à l'Euphrate, 19 le pays des Kéniens, des Keniziens, des Kadmoniens, 20 des Hittites, des Phéréziens, des Rephaïm, 21 des Amoréens, des Cananéens, des Guirgasiens et des Jébusiens.»

1.Mose 15 | Библия, синодално издание Segond 21

Renouvellement des promesses à Abram