1.Könige 2 | Библия, синодално издание
1Наближи време да умре Давид, и той завеща на сина си Соломона, думайки:2ето, аз заминавам по пътя на целия свят, а ти бъди твърд, бъди и мъжествен3и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш,4та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол.5Още: ти знаеш, що ми стори Саруевият син Иоав, как постъпи с двамата воеводи на израилската войска, с Нировия син Авенира и с Иетеровия син Амесая, как ги уби и проля в мирно време кръв като в бой, и с бойна кръв обагри пояса на кръста си и обущата на нозете си;6постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш седината му смиром в преизподнята.7А на синовете на галаадеца Верзелия стори милост, та да бъдат между ония, които се хранят от твоята трапеза, понеже те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.8Ето, при тебе е и Семей, син на вениаминеца Гера от Бахурим; той ме хулеше с тежки хули, когато отивах в Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч.9Но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш какво трябва да направиш с него, та да свалиш седината му окървавена в преизподнята.10И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град.11Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години.12Тогава Соломон седна на престола на баща си Давида, и царуването му беше много крепко.13И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломонова майка (и и се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир.14И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай.15И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене, и цял Израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от Господа.16Сега те моля за едно; не ми отказвай. Тя му рече: говори.17И той каза: моля те, поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага.18Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе.19И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони и се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка, и тя седна нему отдясно20и рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят и отговори: искай, майко, няма да ти откажа.21И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония.22Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел).23И цар Соломон се закле в Господа, думайки: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си.24А сега, – жив ми Господ, Който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и Който ми основа дом, както Той бе говорил, – сега Адония трябва да умре.25И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря.26На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си; ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред баща ми Давида, и си търпял всичко, що е търпял баща ми.27И Соломон отстрани Авиатара от Господнето свещенство, и се изпълни словото на Господа, което бе казал за Илиевия дом в Силом.28Дойде слух за това до Иоава, – понеже Иоав държеше страната на Адония, а не държеше страната на Соломона, – и Иоав побягна в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника.29Обадиха на цар Соломона, че Иоав побягнал в Господнята скиния и че е при жертвеника. Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, думайки: иди, убий го (и го погреби).30Ванея дойде в Господнята скиния и му рече: тъй каза царят: излизай. А оня отговори: не, аз искам тук да умра. Ванея обади това на царя, като каза: тъй рече Иоав и тъй ми отговори.31Царят му рече: направи, както е той казал: убий го и го погреби, и проляната от Иоава невинна кръв ще умиеш от мене и от дома на баща ми;32Господ да обърне кръвта му върху неговата глава, задето уби двама невинни и по-добри от него мъже: той погуби с меч, без знанието на баща ми Давида, Нировия син Авенира, военачалник израилски, и Иетеровия син Амесая, военачалник иудейски;33нека кръвта им се обърне върху главата на Иоава и върху главата на потомството му довека, а на Давида, и на потомството му, и на дома му, и на престола му нека бъде мир от Господа довека!34И отиде Иодаевият син Ванея, удари Иоава и го уби; и тоя биде погребан в къщата си, в пустинята.35Тогава цар Соломон постави Иодаевия син Ванея над войската вместо него; (а управлението на царството беше в Иерусалим,) свещеник Садока пък царят остави (за първосвещеник) вместо Авиатара. (Господ даде на Соломона разум, твърде голяма мъдрост и обширен ум като пясъка при морето. И Соломон имаше разум по-голям от разума на всички синове на Изток и на всички мъдри египтяни. Той си взе за жена фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си и, преди всичко, дома Господен и стените около Иерусалим; в седем години завърши той строежа. Соломон имаше седемдесет хиляди души преносвачи на товари и осемдесет хиляди каменоделци в планините. И Соломон направи море и подпорки, големи бани и стълбове, извор в двора и медно море, съгради кула и укрепленията и и раздели Давидовия град. Тогава фараоновата дъщеря мина от Давидовия град в своя дом, който той и построи; след това Соломон съгради стени около града. Соломон принасяше три пъти в годината всесъжение и мирни жертви върху жертвеника, който съгради Господу, и кадеше пред Господа върху него и завърши строежа на дома. Главните разпоредници над Соломоновите работи бяха три хиляди и шестстотин, и те управляваха народа, който извършваше работите. Той построи Асур и Магдон, Газер, Горний Веторон и Валалат; но тия градове той съгради, след като бе построил Господния дом и стените около Иерусалим. Още през живота си Давид завеща на Соломона, думайки: ето при тебе е Семей, син на Гера, Иеминиев син от Бахурим; той ме хулеше с тежка хула, когато отивах за Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч; но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш, какво трябва да сториш с него, за да свалиш седината му окървавена в преизподнята.)36Царят изпрати, та повика Семея и му каза: построй си дом в Иерусалим и живей тука и никъде на излизай оттука;37и знай, че в оня ден, в който излезеш и минеш поток Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.38И Семей каза на царя: добре; както заповяда моят цар-господар, тъй ще направи твоят раб. И Семей живя в Иерусалим дълго време.39Но след три години се случи, че двама Семееви роби избягаха при гетския цар Анхуса, Маахов син. И обадиха на Семея, думайки: ето твоите роби са в Гет.40Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхуса да търси робите си. Семей се върна и доведе робите си от Гет.41И обадиха на Соломона, че Семей е ходил от Иерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят изпрати, та повика Семея и му рече: не ти ли се заклех в Господа и не ти ли обявих, думайки: знай, че в оня ден, в който излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми отговори: добре;43а защо не спази заповедта, що ти дадох пред Господа с клетва?44И царят рече на Семея: ти знаеш и знае сърцето ти всичкото зло, което си сторил на баща ми Давида; нека прочее Господ обърне злобата ти върху твоята глава!45А цар Соломон да бъде благословен, и Давидовият престол да стои твърдо пред Господа довека!46И царят заповяда на Иодаевия син Ванея, и той отиде, та порази Семея и той умря.
New International Reader’s Version
David gives orders to Solomon
1The time came near for David to die. So he gave orders to his son Solomon.2He said, ‘I’m about to die, just as everyone else on earth does. So be strong. Show how brave you are.3Do everything the LORD your God requires. Live the way he wants you to. Obey his orders and commands. Keep his laws and rules. Do everything written in the Law of Moses. Then you will have success in everything you do. You will succeed everywhere you go.4The LORD will keep the promise he made to me. He said, “Your sons must be careful about how they live. They must be faithful to me with all their heart and soul. Then you will always have a son from your family line to sit on the throne of Israel.”5‘You yourself know what Joab, the son of Zeruiah, did to me. You know that he killed Abner, the son of Ner, and Amasa, the son of Jether. They were the two commanders of Israel’s armies. He killed them in a time of peace. It wasn’t a time of war. Joab spilled the blood of Abner and Amasa. With that blood he stained the belt around his waist. He also stained the sandals on his feet.6You are wise. So I leave him in your hands. Just don’t let him live to become an old man. Don’t let him die peacefully.7‘But be kind to the sons of Barzillai from Gilead. Provide what they need. They were faithful to me when I had to run away from your brother Absalom.8‘Don’t forget that Shimei, the son of Gera, is still around. He’s from Bahurim in the territory of Benjamin. Shimei cursed me bitterly. He did it on the day I went to Mahanaim. Later, he came down to welcome me at the River Jordan. At that time I made a promise in the name of the LORD. I promised Shimei, “I won’t put you to death with my sword.”9But now I want you to think of him as guilty. You are wise. You will know what to do to him. Don’t let him live to become an old man. Put him to death.’10David joined the members of his family who had already died. He was buried in the City of David.11He had ruled over Israel for 40 years. He ruled for seven years in Hebron. Then he ruled for 33 years in Jerusalem.12So Solomon sat on the throne of his father David. His position as king was made secure.
Solomon’s kingdom is made secure
13Adonijah was the son of David’s wife Haggith. He went to Bathsheba. She was Solomon’s mother. She asked Adonijah, ‘Have you come in peace?’ He answered, ‘Yes. I’ve come in peace.’14He continued, ‘I want to ask you something.’ ‘Go ahead’, she replied.15He said, ‘As you know, the kingdom belonged to me. The whole nation of Israel thought of me as their king. But now things have changed. The kingdom belongs to my brother. The LORD has given it to him.16But I have a favour to ask of you. Don’t say no to me.’ ‘Go ahead’, she said.17So he continued, ‘Please ask King Solomon for a favour. He won’t say no to you. Ask him to give me Abishag from Shunem to be my wife.’18‘All right’, Bathsheba replied. ‘I’ll speak to the king for you.’19So Bathsheba went to King Solomon. She went to him to speak for Adonijah. The king stood up to greet her. He bowed down to her. Then he sat down on his throne. He had a throne brought for his mother. She sat down at his right side.20‘I have one small favour to ask of you,’ she said. ‘Don’t say no to me.’ The king replied, ‘Mother, go ahead and ask. I won’t say no to you.’21She said, ‘Let your brother Adonijah marry Abishag, the Shunammite.’22King Solomon answered his mother, ‘Why are you asking me to give Abishag, the Shunammite, to Adonijah? You might as well ask me to give him the whole kingdom! After all, he’s my elder brother. And he doesn’t want the kingdom only for himself. He also wants it for Abiathar the priest and for Joab, the son of Zeruiah.’23Then King Solomon made a promise in the name of the LORD. He said, ‘Adonijah will pay with his life because of what he has asked for. If he doesn’t, may God punish me greatly.24The LORD has made my position as king secure. I’m sitting on the throne of my father David. The LORD has built a royal house for me, just as he promised. You can be sure that the LORD lives. And you can be just as sure that Adonijah will be put to death today.’25So King Solomon gave the order to Benaiah, the son of Jehoiada. Benaiah struck down Adonijah, and he died.26The king spoke to Abiathar the priest. He said, ‘Go back to your fields in Anathoth. You should really be put to death. But I won’t have it done now. That’s because you carried the ark of the LORD and King. You did it for my father David. You shared all of his hard times.’27So Solomon wouldn’t let Abiathar serve as a priest of the LORD anymore. That’s how the message the LORD had spoken at Shiloh came true. He had spoken it about the family of Eli.28News of what Solomon had done reached Joab. Joab had never made evil plans along with Absalom. But he had joined Adonijah. So he ran to the tent of the LORD. He grabbed the horns that stuck out from the upper corners of the altar for burnt offerings.29King Solomon was told that Joab had run to the tent. He was also told that Joab was by the altar. Then Solomon gave the order to Benaiah, the son of Jehoiada. He told him, ‘Go! Strike him down!’30So Benaiah entered the tent of the LORD. He said to Joab, ‘The king says, “Come on out!” ’ But Joab answered, ‘No. I’d rather die here.’ Benaiah told the king what Joab had said to him.31Then the king commanded Benaiah, ‘Do what he says. Strike him down and bury him. Then I and my family line won’t be held accountable for the blood Joab spilled. He killed people who weren’t guilty of doing anything wrong.32The LORD will pay him back for the blood he spilled. Joab attacked two men. He killed them with his sword. And my father David didn’t even know anything about it. Joab killed Abner, the son of Ner. Abner was the commander of Israel’s army. Joab also killed Amasa, the son of Jether. Amasa was the commander of Judah’s army. Abner and Amasa were better men than Joab is. They were more honest than he is.33May Joab and his children after him be held for ever accountable for spilling the blood of Abner and Amasa. But may David and his children after him enjoy the LORD’s peace and rest for ever. May the LORD also give his peace to David’s royal house and kingdom for ever.’34So Benaiah, the son of Jehoiada, went up to the LORD’s tent. There he struck down Joab. And he killed him. Joab was buried at his home out in the country.35The king put Benaiah in charge of the army. Benaiah took Joab’s place. The king also put Zadok the priest in Abiathar’s place.36Then the king sent for Shimei. He said to him, ‘Build yourself a house in Jerusalem. Live there. Don’t go anywhere else.37You must not leave the city and go across the Kidron Valley. If you do, you can be sure you will die. And it will be your own fault.’38Shimei replied to the king, ‘You are my king and master. What you say is good. I’ll do it.’ Shimei stayed in Jerusalem for a long time.39Three years after Solomon had talked with Shimei, two of Shimei’s slaves ran off. They went to Achish, the king of Gath. He was the son of Maakah. Shimei was told, ‘Your slaves are in Gath.’40When Shimei heard that, he put a saddle on his donkey. Then he went to Achish at Gath to look for his slaves. Shimei found them and brought them back from Gath.41Solomon was told that Shimei had left Jerusalem. He was told he had gone to Gath and had returned.42So the king sent for Shimei. He said to him, ‘Didn’t I force you to make a promise in the name of the LORD? Didn’t I warn you? I said, “You must not leave the city and go somewhere else. If you do, you can be sure you will die.” At that time you said to me, “What you say is good. I’ll obey your command.”43So why didn’t you keep your promise to the LORD? Why didn’t you obey the command I gave you?’44The king continued, ‘You know all the wrong things you did to my father David. In your heart you know them. Now the LORD will pay you back for what you did.45But I will be blessed. The LORD will make David’s kingdom secure for ever.’46Then the king gave the order to Benaiah, the son of Jehoiada. Benaiah left the palace and struck down Shimei. And he died. So the kingdom was now made secure in Solomon’s hands.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.