2.Samuel 9 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version

2.Samuel 9 | Библия, синодално издание
1 И каза Давид: не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих му сторил милост заради Ионатана. 2 В Сауловия дом имаше един слуга, на име Сива; повикаха го при Давида, и царят го попита: ти ли си Сива? Оня отговори: аз, твоят раб. 3 И царят каза: няма ли още някой от Сауловия дом? Бих му сторил милост Божия. И Сива отговори на царя: има един Ионатанов син, който е хром. 4 И царят го попита: де е той? Сива отговори на царя: ето, той е в къщата на Махира, Амиелов син, в Лодевар. 5 И цар Давид прати, та го взеха от къщата на Махира, Амиелов син, от Лодевар. 6 И Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син, дойде при Давида, падна ничком и се поклони (на царя). И каза Давид: Мемфивостее! Тоя отговори: ето, твоя раб. 7 И каза му Давид: не бой се; аз ще ти сторя милост заради баща ти Ионатана и ще ти върна всичките ниви на дяда ти Саула, и всякога ще ядеш хляб на моята трапеза. 8 Поклони се (Мемфивостей) и каза: какво е твоят раб, та погледна милостно на такова мъртво псе като мене? 9 И царят повика Сива, Сауловия слуга, и му каза: всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, давам на сина на твоя господар; 10 обработвай прочее за него земята, ти, твоите синове и твоите слуги, и донасяй плодовете и, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана; а Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще яде на моята трапеза. Сива имаше петнайсет синове и двайсет слуги. 11 И каза Сива на царя: всичко, що заповядва моят господарцар на своя раб, рабът ти ще извърши. Мемфивостей ядеше на трапезата (Давидова) като един от царските синове. 12 Мемфивостей имаше малолетен син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха на Мемфивостея слуги. 13 И Мемфивостей живееше в Иерусалим, понеже всякога ядеше на царската трапеза. Той беше хром с двете си нозе.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

New International Reader’s Version

David and Mephibosheth

1 David asked, ‘Is anyone left from the royal house of Saul? If there is, I want to be kind to him because of Jonathan.’ 2 Ziba was a servant in Saul’s family. David sent for him to come and see him. The king said to him, ‘Are you Ziba?’ ‘I’m ready to serve you,’ he replied. 3 The king asked, ‘Isn’t there anyone still alive from the royal house of Saul? God has been very kind to me. I would like to be kind to that person in the same way.’ Ziba answered the king, ‘A son of Jonathan is still living. Both of his feet were hurt so that he can’t walk.’ 4 ‘Where is he?’ the king asked. Ziba answered, ‘He’s in the town of Lo Debar. He’s staying at the house of Makir, the son of Ammiel.’ 5 So King David brought Mephibosheth from Makir’s house in Lo Debar. 6 Mephibosheth came to David. He was the son of Jonathan, the son of Saul. Mephibosheth bowed down to David to show him respect. David said, ‘Mephibosheth!’ ‘I’m ready to serve you,’ he replied. 7 ‘Don’t be afraid,’ David told him. ‘You can be sure that I will be kind to you because of your father Jonathan. I’ll give back to you all the land that belonged to your grandfather Saul. And I’ll always provide what you need.’ 8 Mephibosheth bowed down to David. He said, ‘Who am I? Why should you pay attention to me? I’m nothing but a dead dog.’ 9 Then the king sent for Saul’s servant Ziba. He said to him, ‘I’m giving your master’s grandson everything that belonged to Saul and his family. 10 You and your sons and your servants must farm the land for him. You must bring in the crops. Then he’ll be taken care of. I’ll always provide what he needs.’ Ziba had 15 sons and 20 servants. 11 Then Ziba said to the king, ‘I’ll do anything you command me to do. You are my king and master.’ So David provided what Mephibosheth needed. He treated him like one of the king’s sons. 12 Mephibosheth had a young son named Mika. All the members of Ziba’s family became servants of Mephibosheth. 13 Mephibosheth lived in Jerusalem. The king always provided what he needed. Both of his feet were hurt so that he could not walk.