2.Samuel 23 | Библия, синодално издание

1 Ето последните Давидови думи, речта на Иесеевия син Давида, речта на оня мъж, който е високо поставен, на помазаника на Бога Иаковов и на сладкия певец Израилев: 2 Дух Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми. 3 Каза Бог Израилев, говори за мене скалата Израилева: оня, който господарува над людете, ще бъде праведен, като господарува с Божи страх. 4 И както сутрин на разсъмване, при изгрев-слънце на безоблачно небе, от греенето след дъжд и израства из земята трева, 5 тъй е и с моя дом у Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. Тъй изхожда от Него всичкото ми спасение и всичкото ми желание. 6 А нечестивите ще бъдат като изхвърлено тръне, което не хващат с ръка; 7 но който се докосва до него, въоръжава се с желязо или с дърво от копие, и на мястото в огън го изгарят. 8 Ето имената на юнаците Давидови: ахаманец Исбосет, главен между тримата; той вдигна копието си против осемстотин души и ги порази наведнъж. 9 След него бе Елеазар, син на Додо, Ахохов син, един от тримата юнаци, които бяха с Давида и с укори предизвикваха филистимци, когато тия бяха се събрали да воюват; 10 израилтяните излязоха против тях, и той застана и поразяваше филистимци дотам, че ръката му се умори и прилепна към меча. И в оня ден Господ даде голяма победа, и народът тръгна подире му, само за да обира убитите. 11 След него – Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимци се събраха в Тирия, дето имаше нива, засята с леща, и народът побягна от филистимци, 12 той застана сред нивата и я защити и порази филистимци. И тогава Господ даде голяма победа. 13 Тия трима главни измежду трийсетте воеводи отидоха и влязоха по жетва при Давида в Одоламската пещера, когато филистимските тълпи стояха в долината на рефаимци. 14 Тогава Давид беше в укрепено място, а филистимската войска – във Витлеем. 15 Давид поиска да пие и каза: кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при портите? 16 Тогава тия трима юнаци се промъкнаха през филистимския стан, извадиха вода от Витлеемския кладенец, що е при портите, и взеха та донесоха на Давида. Но той не рачи да я пие, а я изля за слава Господу 17 и каза: да ме пази Господ да сторя това! Не е ли това кръв на людете, които ходиха, с опасност за живота си? И не рачи да я пие. Ето какво извършиха тия трима юнаци! 18 И Авеса, брат на Саруевия син Иоава, беше главен между тримата; той уби с копието си триста души и се прослави между тия трима. 19 От тримата той беше най-виден и началник беше, ала на ония трима не беше равен. 20 Ванея, син на храбрия мъж Иодая, от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариила Моавски; той същият слезе в един ров и уби лъв по снежно време; 21 пак той уби един египтянин, човек виден; египтянинът имаше в ръка копие, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката на египтянина и го уби с неговото копие, – 22 това именно извърши Иодаевият син Ванея, и беше славен между тримата юнаци; 23 той беше по-виден от трийсетте, ала на ония трима не беше равен. И Давид го постави за най-близък изпълнител на заповедите си. 24 Ето имената на силните при цар Давида: Асаил, брат на Иоава – в броя на трийсетте; Елханан, син на Додо, от Витлеем, 25 Шама хародитец, Елика хародитец, 26 Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша, 27 Евиезер анатотец, Мебунай хушатец, 28 Цалмон, ахохитец, Махарай нетофатец, 29 Хелев нетофатец, син на Баана, Итай, син на Рибая, от Гива на синовете Вениаминови, 30 Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш, 31 Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец, 32 Елияхба шалбонец; от синовете на Иашена – Ионатан, 33 Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара, 34 Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха, Елиам гилонец, син на Ахитофела, 35 Хецрай кармелитец, Паарай арбитец, 36 Игал, Натанов син, от Цоба, Бани гадитец, 37 Целек амонитец, Нахарай беротец, оръженосец на Иоава, Саруев син, 38 Ира итритец, Гареб итритец, 39 Урия хетеец. Всичко – трийсет и седем.

New International Reader’s Version

David’s last words

1 Here are David’s last words. He said, ‘I am David, the son of Jesse. God has given me a message. The Most High God has greatly honoured me. The God of Jacob anointed me as king. I am the hero of Israel’s songs. 2 ‘The Spirit of the LORD spoke through me. I spoke his word with my tongue. 3 The God of Israel spoke. The Rock of Israel said to me, “A king must rule over people in a way that is right. He must have respect for God when he rules. 4 Then he will be like the light of morning at sunrise when there aren’t any clouds. He will be like the bright sun after rain that makes grass grow on the earth.” 5 ‘Suppose my royal family was not right with God. Then he would not have made a covenant with me that will last for ever. Every part of it was well prepared and made secure. Then God would not have saved me completely or given me everything I longed for. 6 But evil people are like thorns that are thrown away. You can’t pick them up with your hands. 7 Even if you touch them, you must use an iron tool or a spear. Thorns are burned up right where they are.’

David’s mighty warriors

8 Here are the names of David’s mighty warriors. Josheb-Basshebeth was chief of the three mighty warriors. He was a Tahkemonite. He used his spear against 800 men. He killed all of them at one time. 9 Next to him was Eleazar. He was one of the three mighty warriors. He was the son of Dodai, the Ahohite. Eleazar was with David at Pas Dammim. That’s where Israel’s army made fun of the Philistines who were gathered there for battle. Then the Israelites pulled back. 10 But Eleazar stayed right where he was. He struck down the Philistines until his hand grew tired. But he still held on to his sword. The LORD helped him win a great battle that day. The troops returned to Eleazar. They came back to him only to take what they wanted from the dead bodies. 11 Next to him was Shammah, the son of Agee. Shammah was a Hararite. The Philistines gathered together at a place where there was a field full of lentils. Israel’s troops ran away from the Philistines. 12 But Shammah took his stand in the middle of the field. He didn’t let the Philistines capture it. He struck them down. The LORD helped him win a great battle. 13 David was at the cave of Adullam. During harvest time, three of the 30 chief warriors came down to him there. A group of Philistines was camped in the Valley of Rephaim. 14 At that time David was in his usual place of safety. Some Philistine troops were stationed at Bethlehem. 15 David longed for a drink of water. He said, ‘I wish someone would get me water from the well near the gate of Bethlehem.’ 16 So the three mighty warriors fought their way past the Philistine guards. They got some water from the well near the gate of Bethlehem. They took the water back to David. But David refused to drink it. Instead, he poured it out as a drink offering to the LORD. 17 ‘LORD, I would never drink that water!’ David said. ‘It stands for the blood of these men. They put their lives in danger by going to Bethlehem to get it.’ So David wouldn’t drink it. Those were some of the brave things the three mighty warriors did. 18 Abishai was chief over the three mighty warriors. He was the brother of Joab, the son of Zeruiah. He used his spear against 300 men. He killed all of them. So he became as famous as the three mighty warriors were. 19 In fact, he was even more honoured than the three mighty warriors. He became their commander. But he wasn’t included among them. 20 Benaiah was a great hero from Kabzeel. He was the son of Jehoiada. Benaiah did many brave things. He struck down two of Moab’s best warriors. He also went down into a pit on a snowy day. He killed a lion there. 21 And he struck down a huge Egyptian. The Egyptian was holding a spear. Benaiah went out to fight against him with a club. He grabbed the spear out of the Egyptian’s hand. Then he killed him with it. 22 Those were some of the brave things Benaiah, the son of Jehoiada, did. He too was as famous as the three mighty warriors were. 23 He was honoured more than any of the thirty chief warriors. But he wasn’t included among the three mighty warriors. David put him in charge of his own personal guards. 24 Here is a list of David’s men who were among the thirty chief warriors. Asahel, the brother of Joab Elhanan, the son of Dodo, from Bethlehem 25 Shammah, the Harodite Elika, the Harodite 26 Helez, the Paltite Ira, the son of Ikkesh, from Tekoa 27 Abiezer from Anathoth Sibbekai, the Hushathite 28 Zalmon, the Ahohite Maharai from Netophah 29 Heled, the son of Baanah, from Netophah Ithai, the son of Ribai, from Gibeah in Benjamin 30 Benaiah from Pirathon Hiddai from the valleys of Gaash 31 Abi-Albon, the Arbathite Azmaveth, the Barhumite 32 Eliahba, the Shaalbonite the sons of Jashen Jonathan, 33 the son of Shammah, the Hararite Ahiam, the son of Sharar, the Hararite 34 Eliphelet, the son of Ahasbai, the Maakathite Eliam, the son of Ahithophel, from Giloh 35 Hezro from Carmel Paarai, the Arbite 36 Igal, the son of Nathan, from Zobah the son of Hagri 37 Zelek from Ammon Naharai from Beeroth, who carried the armour of Joab, the son of Zeruiah 38 Ira, the Ithrite Gareb, the Ithrite 39 and Uriah, the Hittite The total number of men was 37.

2.Samuel 23 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version

David’s last words

David’s mighty warriors