Offenbarung 9 | Библия, синодално издание

1 Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде и се ключът от кладенеца на бездната: 2 тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца. 3 И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии. 4 И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си. 5 И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях са като мъки от скорпия, кога ужили човека. 6 В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях. 7 По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки; 8 имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове; 9 имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война; 10 имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца. 11 За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки – Аполион*. 12 Едното „горко“ мина, ето, след него идат още две „горко“. 13 И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога; 14 гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат. 15 И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците. 16 Броят на конните войски беше двеста милиона; и чух броя им. 17 И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел. 18 От тия три язви – огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човеците; 19 защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им – прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха. 20 И останалите човеци, които не загинаха от тия порази, не се и покаяха за делата на ръцете си, та да се не покланят на бесове и на златни, сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; 21 и не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си.

New International Reader’s Version

1 The fifth angel blew his trumpet. Then I saw a star that had fallen from the sky to the earth. The star was given the key to the tunnel leading down into a bottomless pit. The pit was called the Abyss. 2 The star opened the Abyss. Then smoke rose up from it like the smoke from a huge furnace. The sun and sky were darkened by the smoke from the Abyss. 3 Out of the smoke came locusts. They came down on the earth. They were given power like the power of scorpions of the earth. 4 They were told not to harm the grass of the earth or any plant or tree. They were supposed to harm only the people without God’s official seal on their foreheads. 5 The locusts were not allowed to kill these people. But the locusts could hurt them over and over for five months. The pain the people suffered was like the sting of a scorpion when it strikes. 6 In those days, people will look for a way to die but won’t find it. They will want to die, but death will escape them. 7 The locusts looked like horses ready for battle. On their heads they wore something like crowns of gold. Their faces looked like human faces. 8 Their hair was like women’s hair. Their teeth were like lions’ teeth. 9 Their chests were covered with something that looked like armour made out of iron. The sound of their wings was like the thundering of many horses and chariots rushing into battle. 10 They had tails that could sting people as scorpions do. And in their tails they had power to hurt people over and over for five months. 11 Their king was the angel of the Abyss. In the Hebrew language his name is Abaddon. In Greek it is Apollyon. His name means Destroyer. 12 The first terrible judgment is past. Two others are still coming. 13 The sixth angel blew his trumpet. Then I heard a voice coming from the four corners of the golden altar. The altar stands in front of God. 14 The voice spoke to the sixth angel who had the trumpet. The voice said, ‘Set the four angels free who are held at the great river Euphrates.’ 15 The four angels had been ready for this very hour and day and month and year. They were set free to kill a third of all people. 16 The number of troops on horseback was 200,000,000. I heard how many there were. 17 The horses and riders I saw in my vision had armour on their chests. It was red like fire, dark blue, and yellow like sulphur. The heads of the horses looked like lions’ heads. Out of their mouths came fire, smoke and sulphur. 18 A third of all people were killed by the three plagues of fire, smoke and sulphur that came out of the horses’ mouths. 19 The power of the horses was in their mouths and in their tails. The tails were like snakes whose heads could bite. 20 There were people who were not killed by these plagues. But they still didn’t turn away from what they had been doing. They did not stop worshipping demons. They kept worshipping statues of gods made out of gold, silver, bronze, stone and wood. These statues can’t see or hear or walk. 21 The people also did not turn away from their murders, witchcraft, sexual sins and stealing.

Offenbarung 9 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version