Jesaja 17 | Библия, синодално издание

1 Пророчество за Дамаск. – Ето, Дамаск се изключва от броя на градовете, и ще бъде куп развалини. 2 Градовете Ароерски ще бъдат напуснати, – ще останат за стадата, които ще си почиват там, и не ще има кой да ги плаши. 3 Не ще има вече Ефремова крепост, ни Дамаско царство с останалата Сирия; с тях ще стане същото, каквото със славата на синовете Израилеви, казва Господ Саваот. 4 И в оня ден ще се намали славата на Иакова, и тлъстото му тяло ще омършавее. 5 Същото ще бъде, каквото подир събиране жито от жетваря, кога ръката му пожъне класовете, и кога съберат класовете в Рефаимска долина. 6 И ще останат у него, както бива при стръсване маслини, дветри зърна на самия връх, или четири-пет по плодните клончета, казва Господ, Бог Израилев. 7 В оня ден ще обърне човек погледа си към своя Творец, и очите му ще бъдат устремени към Светия Израилев; 8 и не ще обърне очи към жертвениците, дело на ръцете си, и не ще погледне това, що са направили пръстите му, кумирите на Астарта и Ваала. 9 В оня ден укрепените му градове ще бъдат като развалини в гори и по планински върхове, оставени пред синовете Израилеви, – и ще бъде пусто. 10 Защото ти забрави Бога на твоето спасение, и не си спомняше за скалата на твоето прибежище; затова ти си уредил увеселителни градини и си насадил пръчки от чужда лоза. 11 В деня, когато садеше, ти се грижеше насаденото да расте, и посеяното от тебе рано да цъфне; но в деня, кога събираш, ще има не куп жетва, а жестока скръб. 12 Уви! Шум от много народи! Шумят те, както море шуми. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води. 13 Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши, – и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър. 14 Вечер – и ето ужас! и преди утрото вече го няма. Такава е участта на нашите грабители, жребието на нашите разорители.

New International Reader’s Version

Prophecies against Damascus and Israel

1 Here is a prophecy against Damascus that the LORD gave me. He said, ‘Damascus will not be a city anymore. Instead, all its buildings will be knocked down. 2 The cities of Aroer will be deserted. They will be left to the flocks that lie down there. No one will make them afraid. 3 Ephraim’s people will no longer have cities with high walls around them. Royal power will disappear from Damascus. Those who are left alive in Aram will be like the glory of the people of Israel,’ announces the LORD who rules over all. 4 ‘In days to come, the glory of Jacob’s people will fade. Their strength will get weaker and weaker. 5 It will be as when workers cut and gather corn in the Valley of Rephaim. They gather up stalks in their arms. Only a few ears of corn are left. 6 In the same way, only a few people will be left alive. It will be as when workers knock olives off the trees. Only two or three olives are left on the highest branches. Four or five at most are left on the limbs that produce fruit,’ announces the LORD, the God of Israel. 7 In days to come, people will look to their Maker for help. They will turn their eyes to the Holy One of Israel. 8 They won’t trust in the altars they made with their own hands. They won’t pay any attention to the poles they used to worship the female god named Asherah. And they won’t depend on the incense altars they made with their own fingers. 9 At that time the strong cities in Israel will be deserted. They will be as they were when the Israelites drove the Canaanites away. They will be like places that are taken over by bushes and weeds. The whole land will become dry and empty. 10 Israel, you have forgotten God, who saves you. You have not remembered the Rock, who keeps you safe. You might set out the finest plants. You might plant vines from other lands. 11 The plants might start to grow on the day you set them out. The vines might begin to bud on the morning you plant them. But even if they do, there won’t be any harvest. Instead, there will be disease and pain that won’t go away. 12 How terrible it will be for the nations that attack us! The noise of their armies is like the sound of the ocean. How terrible it will be for the nations who fight against us! They are as loud as huge waves crashing on the shore. 13 They sound like the roar of rushing waters. But when the LORD speaks out against them, they run far away. The wind blows them away like straw on the hills. A strong wind drives them along like tumbleweeds. 14 In the evening, the nations terrify us. But before morning comes, they are gone. That’s what happens to those who steal our goods. That’s what happens to those who take what belongs to us.

Jesaja 17 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version

Prophecies against Damascus and Israel