Apostelgeschichte 23 | Библия, синодално издание

1 Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. 2 А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата. 3 Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. 4 А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5 Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“. 6 А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! 7 Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои. 8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. 9 Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. 10 И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана. 11 През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим. 12 А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла. 13 Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души. 14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла. 15 Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием. 16 Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла. 17 А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо. 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо. 19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш? 20 А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му. 21 Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш. 22 Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това. 23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес; 24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса. 25 Написа и писмо с това съдържание: 26 Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав. 27 Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин. 28 И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им 29 и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови. 30 И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей! 31 И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида. 32 А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него. 33 Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла. 34 Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече: 35 ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.

New International Reader’s Version

1 Paul looked straight at the Sanhedrin. ‘My brothers’, he said, ‘I have always done my duty to God. To this day I feel that I have done nothing wrong.’ 2 Ananias the high priest heard this. So he ordered the men standing near Paul to hit him on the mouth. 3 Then Paul said to him, ‘You pretender! God will hit you! You sit there and judge me by the law. But you yourself broke the law when you commanded them to hit me!’ 4 Those who were standing near Paul spoke to him. They said, ‘How dare you talk like that to God’s high priest!’ 5 Paul replied, ‘Brothers, I didn’t realise he was the high priest. It is written, “Do not speak evil about the ruler of your people.” ’ 6 Paul knew that some of them were Sadducees and the others were Pharisees. So he called out to the members of the Sanhedrin. ‘My brothers’, he said, ‘I am a Pharisee. I come from a family of Pharisees. I believe that people will rise from the dead. That’s why I am on trial.’ 7 When he said this, the Pharisees and the Sadducees started to argue. They began to take sides. 8 The Sadducees say that people will not rise from the dead. They don’t believe there are angels or spirits either. But the Pharisees believe all these things. 9 People were causing trouble and making a lot of noise. Some of the teachers of the law who were Pharisees stood up. They argued strongly. ‘We find nothing wrong with this man,’ they said. ‘What if a spirit or an angel has spoken to him?’ 10 The people arguing were getting out of control. The commanding officer was afraid that Paul would be torn to pieces by them. So he ordered the soldiers to go down and take him away from them by force. The officer had told them to bring Paul into the fort. 11 The next night the Lord stood near Paul. He said, ‘Be brave! You have told people about me in Jerusalem. You must do the same in Rome.’

The plan to kill Paul

12 The next morning some Jews gathered secretly to make plans against Paul. They made a promise to themselves. They promised that they would not eat or drink anything until they killed him. 13 More than 40 men took part in this plan. 14 They went to the chief priests and the elders. They said, ‘We have made a special promise to God. We will not eat anything until we have killed Paul. 15 Now then, you and the Sanhedrin must make an appeal to the commanding officer. Ask him to bring Paul to you. Pretend you want more facts about his case. We are ready to kill him before he gets here.’ 16 But Paul’s nephew heard about this plan. So he went into the fort and told Paul. 17 Then Paul called one of the commanders. He said to him, ‘Take this young man to the commanding officer. He has something to tell him.’ 18 So the commander took Paul’s nephew to the officer. The commander said, ‘Paul, the prisoner, sent for me. He asked me to bring this young man to you. The young man has something to tell you.’ 19 The commanding officer took the young man by the hand. He spoke to him in private. ‘What do you want to tell me?’ the officer asked. 20 He said, ‘Some Jews have agreed to ask you to bring Paul to the Sanhedrin tomorrow. They will pretend they want more facts about him. 21 Don’t give in to them. More than 40 of them are waiting in hiding to attack him. They have promised that they will not eat or drink anything until they have killed him. They are ready now. All they need is for you to bring Paul to the Sanhedrin.’ 22 The commanding officer let the young man go. But he gave him a warning. ‘Don’t tell anyone you have reported this to me,’ he said.

Paul is taken to Caesarea

23 Then the commanding officer called for two of his commanders. He ordered them, ‘Gather a company of 200 soldiers, 70 horsemen and 200 men armed with spears. Get them ready to go to Caesarea at nine o’clock tonight. 24 Provide horses for Paul so that he may be taken safely to Governor Felix.’ 25 Here is the letter the officer wrote. 26 I, Claudius Lysias, am writing this letter. I am sending it to His Excellency, Governor Felix. Greetings. 27 The Jews grabbed Paul. They were about to kill him. But I came with my soldiers and saved him. I had learned that he is a Roman citizen. 28 I wanted to know why they were bringing charges against him. So I brought him to their Sanhedrin. 29 I found out that the charge against him was based on questions about their law. But there was no charge against him worthy of death or prison. 30 Then I was told about a plan against the man. So I sent him to you at once. I also ordered those bringing charges against him to present their case to you. 31 The soldiers followed their orders. During the night they took Paul with them. They brought him as far as Antipatris. 32 The next day they let the horsemen go on with him. The soldiers returned to the fort. 33 The horsemen arrived in Caesarea. They gave the letter to the governor. Then they handed Paul over to him. 34 The governor read the letter. He asked Paul where he was from. He learned that Paul was from Cilicia. 35 So he said, ‘I will hear your case when those bringing charges against you get here.’ Then he ordered that Paul be kept under guard in Herod’s palace.

Apostelgeschichte 23 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version

The plan to kill Paul

Paul is taken to Caesarea