1.Mose 48 | Библия, синодално издание
1След това рекоха на Иосифа: ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрема (и отиде при Иакова).2Обадиха на Иакова и рекоха: ето, син ти Иосиф иде при тебе. Израил събра силите си и седна на постелката.3И рече Иаков на Иосифа: Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме4и ми рече: ето, Аз ще те разплодя, ще те умножа и ще произведа от тебе много народи, и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно владение.5И сега двамата ти синове, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои: Ефрем и Манасия, както Рувим и Симеон, ще бъдат мои;6а децата ти, които ти се родят след тях, ще бъдат твои; те с името на братята си ще се наричат в наследството им.7Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.8И видя Израил синовете Иосифови и попита: кои са тия?9Отговори Иосиф на баща си: тия са синовете ми, които Бог ми даде тука. (Иаков) рече: доведи ги при мене, и аз ще ги благословя.10А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно. Иосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна.11И рече Израил на Иосифа: аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.12Тогава Иосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.13След това Иосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него.14Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден.15И благослови Иосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл, откак съществувам доднес,16Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови тия деца; да бъдат именувани с моето име и с името на отците ми, Авраама и Исаака, и да се наплодят в множество по земята.17И видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, и му стана мъчно. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрема върху главата на Манасия,18и рече Иосиф на баща си: не тъй, татко, защото този е първородният; възложи върху неговата глава десницата си.19Но баща му се не съгласи и рече: зная, сине мой, зная; и от него ще излезе народ, и той ще бъде велик; ала по-малкият му брат ще бъде по-голям от него, и от неговото семе ще произлезе многоброен народ.20И благослови ги в оня ден, като каза: чрез вас Израил ще благославя и казва: Бог да ти стори като на Ефрема и Манасия. И постави Ефрема по-горе от Манасия.21Тогава Израил рече на Иосифа: ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на отците ви;22аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си.
New International Reader’s Version
Ephraim and Manasseh
1Some time later Joseph was told, ‘Your father is ill.’ So he took his two sons Manasseh and Ephraim along with him.2Jacob was told, ‘Your son Joseph has come to you.’ So Israel became stronger and sat up in bed.3Jacob said to Joseph, ‘The Mighty God appeared to me at Luz in the land of Canaan. He blessed me there.4He said to me, “I am going to give you children. I will make your family very large. I will make you a community of nations. And I will give this land to your children after you. It will belong to them for ever.”5‘Now then, two sons were born to you in Egypt. It happened before I came to you here. They will be counted as my own sons. Ephraim and Manasseh will belong to me, in the same way that Reuben and Simeon belong to me.6Any children born to you after them will belong to you. Any territory they receive will come from the land that will be given to Ephraim and Manasseh.7As I was returning from Paddan, Rachel died. It made me very sad. She died in the land of Canaan while we were still on the way. We weren’t very far away from Ephrath. So I buried her body there beside the road to Ephrath.’ Ephrath was also called Bethlehem.8Israel saw Joseph’s sons. He asked, ‘Who are they?’9‘They are the sons God has given me here,’ Joseph said to his father. Then Israel said, ‘Bring them to me. I want to give them my blessing.’10Israel’s eyes were weak because he was old. He couldn’t see very well. So Joseph brought his sons close to him. His father kissed them and hugged them.11Israel said to Joseph, ‘I never thought I’d see your face again. But now God has let me see your children too.’12Then Joseph lifted his sons off Israel’s knees. Joseph bowed down with his face to the ground.13He placed Ephraim on his right, towards Israel’s left hand. He placed Manasseh on his left, towards Israel’s right hand. Then he brought them close to Israel.14But Israel reached out his right hand and put it on Ephraim’s head. He did it even though Ephraim was the younger son. He crossed his arms and put his left hand on Manasseh’s head. He did it even though Manasseh was the older son.15Then Israel gave Joseph his blessing. He said, ‘May God bless these boys. He is the God of my grandfather Abraham and my father Isaac. They walked faithfully with him. He is the God who has been my shepherd all my life right up to this day.16He is the Angel who has saved me from all harm. May he bless these boys. May they be called by my name. May they also be called by the names of my grandfather Abraham and my father Isaac. And may the number of them greatly increase on the earth.’17Joseph saw his father putting his right hand on Ephraim’s head. And Joseph didn’t like it. So he took hold of his father’s hand to move it over to Manasseh’s head.18Joseph said to him, ‘No, my father. Here’s my older son. Put your right hand on his head.’19But his father wouldn’t do it. He said, ‘I know, my son. I know. He too will become a nation. He too will become great. But his younger brother will be greater than he is. His children after him will become a group of nations.’20On that day, Jacob gave them his blessing. He said, ‘The people of Israel will bless others in your name. They will say, “May God make you like Ephraim and Manasseh.” ’ So he put Ephraim ahead of Manasseh.21Then Israel said to Joseph, ‘I’m about to die. But God will be with all of you. He’ll take you back to the land of your fathers.22But to you, Joseph, I am giving more land than your brothers. I’m giving you the land I took from the Amorites. I took it with my sword and bow.’
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.