1.Mose 18 | Библия, синодално издание

1 И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега. 2 Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи, 3 и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб; 4 ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво, 5 аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш. 6 И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (и) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити. 7 А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви. 8 И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха. 9 Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата. 10 И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него. 11 Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените. 12 Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар. 13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла? 14 Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син. 15 Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (и) рече: не, ти се засмя. 16 И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи. 17 И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя? 18 От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята, 19 защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него. 20 И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; 21 ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная. 22 И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа. 23 Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)? 24 В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? 25 не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? 26 Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. 27 Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: 28 може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. 29 Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. 30 И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет. 31 Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте. 32 Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте. 33 И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

New International Reader’s Version

Three men visit Abraham

1 The LORD appeared to Abraham near the large trees of Mamre. Abraham was sitting at the entrance to his tent. It was the hottest time of the day. 2 Abraham looked up and saw three men standing nearby. So he quickly left the entrance to his tent to greet them. He bowed low to the ground. 3 He said, ‘My lord, if you are pleased with me, don’t pass me by. 4 Let me get you some water. Then all of you can wash your feet and rest under this tree. 5 Let me get you something to eat to give you strength. Then you can go on your way. I want to do this for you now that you have come to me.’ ‘All right’, they answered. ‘Do as you say.’ 6 So Abraham hurried into the tent to Sarah. ‘Quick!’ he said. ‘Get about 15 kilograms of the finest flour. Prepare it and bake some bread.’ 7 Then he ran over to the herd. He picked out a choice, tender calf. He gave it to a servant, who hurried to prepare it. 8 Then he brought some butter and milk and the calf that had been prepared. He served them to the three men. While they ate, he stood near them under a tree. 9 ‘Where is your wife Sarah?’ they asked him. ‘Over there in the tent,’ he said. 10 Then one of them said, ‘I will surely return to you about this time next year. Your wife Sarah will have a son.’ Sarah was listening at the entrance to the tent, which was behind him. 11 Abraham and Sarah were already very old. Sarah was too old to have a baby. 12 So she laughed to herself. She thought, ‘I’m worn out, and my husband is old. Can I really know the joy of having a baby?’ 13 Then the LORD said to Abraham, ‘Why did Sarah laugh? Why did she say, “Will I really have a baby, now that I am old?” 14 Is anything too hard for me? I will return to you at the appointed time next year. Sarah will have a son.’ 15 Sarah was afraid. So she lied and said, ‘I didn’t laugh.’ But the LORD said, ‘Yes, you laughed.’

Abraham pleads for Sodom

16 The men got up to leave. They looked down towards Sodom. Abraham walked along with them to see them on their way. 17 Then the LORD said, ‘Should I hide from Abraham what I am about to do? 18 He will certainly become a great and powerful nation. All nations on earth will be blessed because of him. 19 I have chosen him. He must direct his children to live in the way that pleases me. And he must direct the members of his family after him to do the same. So he must guide all of them in doing what is right and fair. Then I, the LORD, will do for Abraham what I have promised him.’ 20 The LORD also said, ‘The cries against Sodom and Gomorrah are very great. Their sin is so bad 21 that I will go down and see for myself. I want to see if what they have done is as bad as the cries that have reached me. If it is not, then I will know.’ 22 The men turned away and went towards Sodom. But Abraham remained standing in front of the LORD. 23 Then Abraham came up to him. He said, ‘Will you sweep away godly people along with those who are evil? 24 What if there are 50 godly people in the city? Will you really sweep it away? Won’t you spare the place because of the 50 godly people in it? 25 You would never kill godly people along with those who are evil, would you? Would you treat them all alike? You would never do anything like that! Won’t the Judge of the whole earth do what is right?’ 26 The LORD said, ‘If I find 50 godly people in the city of Sodom, I will spare it. I will spare the whole place because of them.’ 27 Then Abraham spoke up again. He said, ‘I have been very bold to speak to the Lord. After all, I’m only dust and ashes. 28 What if the number of godly people is five fewer than 50? Will you destroy the whole city because there are five fewer people?’ ‘If I find 45 there,’ he said, ‘I will not destroy it.’ 29 Once again Abraham spoke to him. He asked, ‘What if only 40 are found there?’ He said, ‘If there are 40, I will not do it.’ 30 Then Abraham said, ‘Lord, please don’t be angry with me. Let me speak. What if only 30 can be found there?’ He answered, ‘If I find 30, I will not do it.’ 31 Abraham said, ‘I have been very bold to speak to the Lord. What if only 20 can be found there?’ He said, ‘If I find 20, I will not destroy it.’ 32 Then he said, ‘Lord, please don’t be angry with me. Let me speak just one more time. What if only ten can be found there?’ He answered, ‘If I find ten, I will not destroy it.’ 33 When the LORD had finished speaking with Abraham, he left. And Abraham returned home.

1.Mose 18 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version

Three men visit Abraham

Abraham pleads for Sodom