1Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.2Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.3Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.4Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.5Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.6Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.7Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.8Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.9Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.10Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;11да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,12та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.13Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)14Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.15Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;16отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.17Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.18Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.19Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.20Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.21Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.
Hoffnung für alle
Der König betet
1Von David. Gepriesen sei der HERR! Er ist mein schützender Fels. Er lehrt meine Hände zu kämpfen und zeigt mir, wie ich die Waffen gebrauchen muss.2Wie gut ist Gott zu mir! Er ist meine Festung, meine Burg auf unbezwingbarer Höhe, mein Erretter und mein Schild, der mich vor Bösem bewahrt. Er hat mich zum Herrscher über mein Volk gemacht.*3HERR, was ist schon der Mensch! Warum schenkst du ihm überhaupt Beachtung? Warum kümmerst du dich um ihn?4Sein Leben ist vergänglich und gleicht einem Schatten, der vorüberhuscht.5HERR, komm vom Himmel herab; berühre die Berge – und sie werden Rauch ausstoßen!6Schleudere deine Blitze, schieße deine Pfeile und jage die Feinde auf und davon!7Strecke mir deine Hand von oben entgegen und reiße mich aus den tosenden Fluten! Rette mich vor der Macht der feindlichen Völker!8Ihre Worte sind Lug und Trug; selbst wenn sie schwören, lügen sie.9Gott, für dich will ich ein neues Lied singen und auf der zehnsaitigen Harfe dazu spielen.10Denn du verhilfst den Königen zum Sieg und rettest auch deinen Diener David aus tödlicher Gefahr.11Befreie mich, ja, rette mich vor der Macht der feindlichen Völker! Ihre Worte sind Lug und Trug; selbst wenn sie schwören, lügen sie.12Wenn du uns rettest, können unsere Kinder ungestört aufwachsen. Unsere Söhne werden stark und groß sein wie Bäume. Unsere Töchter werden schön sein wie geschnitzte Säulen, die prächtige Paläste zieren.13Unsere Vorratskammern sind dann randvoll, gefüllt mit den unterschiedlichsten Speisen. Unsere Schafe und Ziegen auf den Weiden werfen Tausende von Lämmern,14und unsere Kühe bringen ihre Kälber ohne Fehlgeburten zur Welt. Dann muss niemand mehr auf unseren Märkten klagen und jammern.15Glücklich ist das Volk, das so etwas erlebt! Glücklich ist das Volk, dessen Gott der HERR ist!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.