2.Korinther 10 | Библия, синодално издание

1 Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост. 2 Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът. 3 Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. 4 Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, 5 и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа, 6 и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно. 7 На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови. 8 Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя. 9 Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, – 10 понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, – 11 такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме. 12 Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. 13 Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас. 14 Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово; 15 ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни, 16 тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял. 17 „Който се хвали, с Господа да се хвали“. 18 Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.

English Standard Version

Paul Defends His Ministry

1 I, Paul, myself entreat you, by the meekness and gentleness of Christ—I who am humble when face to face with you, but bold toward you when I am away!— 2 I beg of you that when I am present I may not have to show boldness with such confidence as I count on showing against some who suspect us of walking according to the flesh. 3 For though we walk in the flesh, we are not waging war according to the flesh. 4 For the weapons of our warfare are not of the flesh but have divine power to destroy strongholds. 5 We destroy arguments and every lofty opinion raised against the knowledge of God, and take every thought captive to obey Christ, 6 being ready to punish every disobedience, when your obedience is complete. 7 Look at what is before your eyes. If anyone is confident that he is Christ’s, let him remind himself that just as he is Christ’s, so also are we. 8 For even if I boast a little too much of our authority, which the Lord gave for building you up and not for destroying you, I will not be ashamed. 9 I do not want to appear to be frightening you with my letters. 10 For they say, “His letters are weighty and strong, but his bodily presence is weak, and his speech of no account.” 11 Let such a person understand that what we say by letter when absent, we do when present. 12 Not that we dare to classify or compare ourselves with some of those who are commending themselves. But when they measure themselves by one another and compare themselves with one another, they are without understanding. 13 But we will not boast beyond limits, but will boast only with regard to the area of influence God assigned to us, to reach even to you. 14 For we are not overextending ourselves, as though we did not reach you. For we were the first to come all the way to you with the gospel of Christ. 15 We do not boast beyond limit in the labors of others. But our hope is that as your faith increases, our area of influence among you may be greatly enlarged, 16 so that we may preach the gospel in lands beyond you, without boasting of work already done in another’s area of influence. 17 “Let the one who boasts, boast in the Lord.” 18 For it is not the one who commends himself who is approved, but the one whom the Lord commends.

2.Korinther 10 | Библия, синодално издание English Standard Version

Paul Defends His Ministry