1.Korinther 14 | Библия, синодално издание

1 Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено – да пророчествувате. 2 Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; 3 който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. 4 Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. 5 Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици – освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука. 6 А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? 7 И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла? 8 Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка? 9 Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. 10 Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение. 11 Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец. 12 Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. 13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. 14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. 15 И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум. 16 Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение „амин“ оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш? 17 Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава. 18 Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; 19 но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат. 20 Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни. 21 В закона е писано: „на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ“. 22 Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите. 23 Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, – не ще ли кажат, че сте полудели? 24 Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда; 25 тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: „наистина, с вас е Бог“. 26 И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има – кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, – всичко да става за поука. 27 Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува. 28 Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. 29 Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат; 30 но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне. 31 Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават. 32 И пророчески духове се покоряват на пророци; 33 защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите. 34 Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. 35 Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква. 36 Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна? 37 Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди. 38 А който не разбира, нека не разбира. 39 И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици. 40 Всичко да става с приличие и ред.

English Standard Version

Prophecy and Tongues

1 Pursue love, and earnestly desire the spiritual gifts, especially that you may prophesy. 2 For one who speaks in a tongue speaks not to men but to God; for no one understands him, but he utters mysteries in the Spirit. 3 On the other hand, the one who prophesies speaks to people for their upbuilding and encouragement and consolation. 4 The one who speaks in a tongue builds up himself, but the one who prophesies builds up the church. 5 Now I want you all to speak in tongues, but even more to prophesy. The one who prophesies is greater than the one who speaks in tongues, unless someone interprets, so that the church may be built up. 6 Now, brothers,* if I come to you speaking in tongues, how will I benefit you unless I bring you some revelation or knowledge or prophecy or teaching? 7 If even lifeless instruments, such as the flute or the harp, do not give distinct notes, how will anyone know what is played? 8 And if the bugle gives an indistinct sound, who will get ready for battle? 9 So with yourselves, if with your tongue you utter speech that is not intelligible, how will anyone know what is said? For you will be speaking into the air. 10 There are doubtless many different languages in the world, and none is without meaning, 11 but if I do not know the meaning of the language, I will be a foreigner to the speaker and the speaker a foreigner to me. 12 So with yourselves, since you are eager for manifestations of the Spirit, strive to excel in building up the church. 13 Therefore, one who speaks in a tongue should pray that he may interpret. 14 For if I pray in a tongue, my spirit prays but my mind is unfruitful. 15 What am I to do? I will pray with my spirit, but I will pray with my mind also; I will sing praise with my spirit, but I will sing with my mind also. 16 Otherwise, if you give thanks with your spirit, how can anyone in the position of an outsider* say “Amen” to your thanksgiving when he does not know what you are saying? 17 For you may be giving thanks well enough, but the other person is not being built up. 18 I thank God that I speak in tongues more than all of you. 19 Nevertheless, in church I would rather speak five words with my mind in order to instruct others, than ten thousand words in a tongue. 20 Brothers, do not be children in your thinking. Be infants in evil, but in your thinking be mature. 21 In the Law it is written, “By people of strange tongues and by the lips of foreigners will I speak to this people, and even then they will not listen to me, says the Lord.” 22 Thus tongues are a sign not for believers but for unbelievers, while prophecy is a sign* not for unbelievers but for believers. 23 If, therefore, the whole church comes together and all speak in tongues, and outsiders or unbelievers enter, will they not say that you are out of your minds? 24 But if all prophesy, and an unbeliever or outsider enters, he is convicted by all, he is called to account by all, 25 the secrets of his heart are disclosed, and so, falling on his face, he will worship God and declare that God is really among you.

Orderly Worship

26 What then, brothers? When you come together, each one has a hymn, a lesson, a revelation, a tongue, or an interpretation. Let all things be done for building up. 27 If any speak in a tongue, let there be only two or at most three, and each in turn, and let someone interpret. 28 But if there is no one to interpret, let each of them keep silent in church and speak to himself and to God. 29 Let two or three prophets speak, and let the others weigh what is said. 30 If a revelation is made to another sitting there, let the first be silent. 31 For you can all prophesy one by one, so that all may learn and all be encouraged, 32 and the spirits of prophets are subject to prophets. 33 For God is not a God of confusion but of peace. As in all the churches of the saints, 34 the women should keep silent in the churches. For they are not permitted to speak, but should be in submission, as the Law also says. 35 If there is anything they desire to learn, let them ask their husbands at home. For it is shameful for a woman to speak in church. 36 Or was it from you that the word of God came? Or are you the only ones it has reached? 37 If anyone thinks that he is a prophet, or spiritual, he should acknowledge that the things I am writing to you are a command of the Lord. 38 If anyone does not recognize this, he is not recognized. 39 So, my brothers, earnestly desire to prophesy, and do not forbid speaking in tongues. 40 But all things should be done decently and in order.

1.Korinther 14 | Библия, синодално издание English Standard Version

Prophecy and Tongues

Orderly Worship