Richter 18 | Библия, синодално издание

1 В ония дни Израил нямаше цар; и в ония дни Дановото коляно търсеше си дял, дето да се засели, защото дотогава не му се беше паднал пълен дял между Израилевите колена. 2 И Дановите синове изпратиха от племето си петима храбри мъже, от Цора и Естаол, за да обгледат земята и да я изучат, и им казаха: идете, изучете земята. Те дойдоха в Ефремова планина близо до дома на Миха и там пренощуваха. 3 Като бяха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: кой те доведе тука? какво правиш тука? и защо си тука? 4 Той им отговори: това и това стори за мене Миха, нае ме, и аз съм му свещеник. 5 Те му казаха: попитай Бога, за да знаем, сполучлив ли ще бъде пътят ни, по който сме тръгнали. 6 Свещеникът им каза: вървете смиром; пред Господа е пътят ви, по който сте тръгнали. 7 И петимата мъже тръгнаха, и дойдоха в Лаис, и видяха тамошния народ, че си живее спокойно, по обичая на сидонци, че е тих и безгрижен, и че нямаше в оная земя, кой да онеправдава в нещо, или да има власт: тоя народ живееше далеч от сидонци и с никого нямаха никаква работа. 8 И (петимата души) се върнаха при братята си в Цора и Естаол, и братята им ги попитаха: какво свършихте? 9 Те отговориха: станете да отидем против тях; ние видяхме земята, тя е твърде хубава; какво, вие се двоумите? не се бавете да тръгнете и да завладеете оная земя; 10 кога тръгнете, ще дойдете при един народ безгрижен, и оная земя е широка; Бог я предава във ваши ръце; мястото е такова, че няма оскъдия в нищо, що дава земята. 11 И тръгнаха оттам, от Дановото коляно, от Цора и Естаол, шестстотин души, препасани с войнишко оръжие. 12 Те тръгнаха и се разположиха на стан в Кириатиарим, в Иудея. Затова и доднес наричат онова място Данов стан. Той е оттатък Кириатиарим. 13 Оттук а те тръгнаха за Ефремова планина и дойдоха при дома на Миха. 14 И петимата мъже, които бяха ходили да обглеждат земята Лаис, казаха на братята си: знаете ли, че в един от тия домове има ефод, терафим, истукан и излян кумир? И тъй, помислете, какво да се прави. 15 И се отбиха там и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха. 16 А шестстотинте Данови синове, препасани с войнишк о оръжие, стояха при вратата. 17 Петимата пък души, к оито бяха ходили да обглеждат земята, отидоха, влязоха там, взеха истук ана и ефода, терафима и изления к умир. А свещеник ът стоеше при вратата с шестстотинте души, препасани с войнишк о оръжие. 18 Когато влязоха в дома на Миха и взеха истук ана, ефода, терафима и изления кумир, свещеникът им каза: какво правите? 19 Те му отговориха: мълчи, тури ръка на устата си и върви с нас и бъди ни отец и свещеник; по-добре ли ти е да бъдеш свещеник в дома на едного човека, отколкото да бъдеш свещеник в Израилево коляно или племе? 20 Свещеникът се зарадва, взе ефода, терафима и истукана (и изления кумир), и тръгна с народа. 21 Те се обърнаха и тръгнаха, и изпратиха напред децата, добитъка и тежките работи. 22 Когато се отдалечиха от дома на Миха, (Миха и) жителите от домовете, съседни с Миховия дом, се събраха и се втурнаха подир Дановите синове 23 и викнаха на Дановите синове. Дановите синове се обърнаха и казаха на Миха: какво ти е, та викаш толкова? 24 Миха отговори: взехте ми боговете, които бях направил, и свещеника, и заминахте: какво ми остава още, та казвате: какво ти е? 25 Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си. 26 И Дановите синове си тръгнаха в пътя; а Миха, като видя, че те са по-силни от него, тръгна си назад и се върна у дома си. 27 А (Дановите синове) взеха това, което бе направил Миха, и свещеника, който беше у него, и отидоха в Лаис против спокойния и безгрижен народ, и го избиха с меч, а града изгориха с огън. 28 Нямаше кой да помогне, защото той беше отдалечен от Сидон и с никого нямаше работа. Тоя град се намираше в долината, що е близо до Бет-Рехов. И съградиха отново град и се заселиха в него, 29 като нарекоха града с име Дан, по името на баща си Дана, Израилев син; а попреди оня град се наричаше Лаис. 30 И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък, син на Гирсона, Манасиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на оная земя се преселиха; 31 и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом.

English Standard Version

Danites Take the Levite and the Idol

1 In those days there was no king in Israel. And in those days the tribe of the people of Dan was seeking for itself an inheritance to dwell in, for until then no inheritance among the tribes of Israel had fallen to them. 2 So the people of Dan sent five able men from the whole number of their tribe, from Zorah and from Eshtaol, to spy out the land and to explore it. And they said to them, “Go and explore the land.” And they came to the hill country of Ephraim, to the house of Micah, and lodged there. 3 When they were by the house of Micah, they recognized the voice of the young Levite. And they turned aside and said to him, “Who brought you here? What are you doing in this place? What is your business here?” 4 And he said to them, “This is how Micah dealt with me: he has hired me, and I have become his priest.” 5 And they said to him, “Inquire of God, please, that we may know whether the journey on which we are setting out will succeed.” 6 And the priest said to them, “Go in peace. The journey on which you go is under the eye of the Lord.” 7 Then the five men departed and came to Laish and saw the people who were there, how they lived in security, after the manner of the Sidonians, quiet and unsuspecting, lacking* nothing that is in the earth and possessing wealth, and how they were far from the Sidonians and had no dealings with anyone. 8 And when they came to their brothers at Zorah and Eshtaol, their brothers said to them, “What do you report?” 9 They said, “Arise, and let us go up against them, for we have seen the land, and behold, it is very good. And will you do nothing? Do not be slow to go, to enter in and possess the land. 10 As soon as you go, you will come to an unsuspecting people. The land is spacious, for God has given it into your hands, a place where there is no lack of anything that is in the earth.” 11 So 600 men of the tribe of Dan, armed with weapons of war, set out from Zorah and Eshtaol, 12 and went up and encamped at Kiriath-jearim in Judah. On this account that place is called Mahaneh-dan* to this day; behold, it is west of Kiriath-jearim. 13 And they passed on from there to the hill country of Ephraim, and came to the house of Micah. 14 Then the five men who had gone to scout out the country of Laish said to their brothers, “Do you know that in these houses there are an ephod, household gods, a carved image, and a metal image? Now therefore consider what you will do.” 15 And they turned aside there and came to the house of the young Levite, at the home of Micah, and asked him about his welfare. 16 Now the 600 men of the Danites, armed with their weapons of war, stood by the entrance of the gate. 17 And the five men who had gone to scout out the land went up and entered and took the carved image, the ephod, the household gods, and the metal image, while the priest stood by the entrance of the gate with the 600 men armed with weapons of war. 18 And when these went into Micah’s house and took the carved image, the ephod, the household gods, and the metal image, the priest said to them, “What are you doing?” 19 And they said to him, “Keep quiet; put your hand on your mouth and come with us and be to us a father and a priest. Is it better for you to be priest to the house of one man, or to be priest to a tribe and clan in Israel?” 20 And the priest’s heart was glad. He took the ephod and the household gods and the carved image and went along with the people. 21 So they turned and departed, putting the little ones and the livestock and the goods in front of them. 22 When they had gone a distance from the home of Micah, the men who were in the houses near Micah’s house were called out, and they overtook the people of Dan. 23 And they shouted to the people of Dan, who turned around and said to Micah, “What is the matter with you, that you come with such a company?” 24 And he said, “You take my gods that I made and the priest, and go away, and what have I left? How then do you ask me, ‘What is the matter with you?’” 25 And the people of Dan said to him, “Do not let your voice be heard among us, lest angry fellows fall upon you, and you lose your life with the lives of your household.” 26 Then the people of Dan went their way. And when Micah saw that they were too strong for him, he turned and went back to his home. 27 But the people of Dan took what Micah had made, and the priest who belonged to him, and they came to Laish, to a people quiet and unsuspecting, and struck them with the edge of the sword and burned the city with fire. 28 And there was no deliverer because it was far from Sidon, and they had no dealings with anyone. It was in the valley that belongs to Beth-rehob. Then they rebuilt the city and lived in it. 29 And they named the city Dan, after the name of Dan their ancestor, who was born to Israel; but the name of the city was Laish at the first. 30 And the people of Dan set up the carved image for themselves, and Jonathan the son of Gershom, son of Moses,* and his sons were priests to the tribe of the Danites until the day of the captivity of the land. 31 So they set up Micah’s carved image that he made, as long as the house of God was at Shiloh.

Richter 18 | Библия, синодално издание English Standard Version

Danites Take the Levite and the Idol