Matthäus 26 | Библия, синодално издание

1 Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си: 2 знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, 4 и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; 5 но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа. 6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, 7 приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. 8 Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: 9 защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. 10 Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: 11 защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; 12 като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. 14 Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците 15 и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. 16 И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде. 17 А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? 18 Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си. 19 Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата. 20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; 21 и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; 22 те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи? 23 А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде, 24 прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 25 А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза. 26 И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. 27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; 28 защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. 29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си. 30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 31 Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“. 32 А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 33 Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня. 34 Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. 35 Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици. 36 След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. 38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене. 39 И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. 40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна. 42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля. 43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали. 44 И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи. 45 След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; 46 ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава. 47 И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни. 48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна. 50 А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха. 51 И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото. 52 Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; 53 или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? 54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде? 55 Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 57 А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. 58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. 59 А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, 60 и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели 61 и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам. 62 И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе? 63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? 64 Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му! 66 Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт. 67 Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници 68 и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари? 69 А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца. 70 Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. 71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея. 72 А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека. 73 Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава. 74 Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. 75 И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

English Standard Version

The Plot to Kill Jesus

1 When Jesus had finished all these sayings, he said to his disciples, 2 “You know that after two days the Passover is coming, and the Son of Man will be delivered up to be crucified.” 3 Then the chief priests and the elders of the people gathered in the palace of the high priest, whose name was Caiaphas, 4 and plotted together in order to arrest Jesus by stealth and kill him. 5 But they said, “Not during the feast, lest there be an uproar among the people.”

Jesus Anointed at Bethany

6 Now when Jesus was at Bethany in the house of Simon the leper,* 7 a woman came up to him with an alabaster flask of very expensive ointment, and she poured it on his head as he reclined at table. 8 And when the disciples saw it, they were indignant, saying, “Why this waste? 9 For this could have been sold for a large sum and given to the poor.” 10 But Jesus, aware of this, said to them, “Why do you trouble the woman? For she has done a beautiful thing to me. 11 For you always have the poor with you, but you will not always have me. 12 In pouring this ointment on my body, she has done it to prepare me for burial. 13 Truly, I say to you, wherever this gospel is proclaimed in the whole world, what she has done will also be told in memory of her.”

Judas to Betray Jesus

14 Then one of the twelve, whose name was Judas Iscariot, went to the chief priests 15 and said, “What will you give me if I deliver him over to you?” And they paid him thirty pieces of silver. 16 And from that moment he sought an opportunity to betray him.

The Passover with the Disciples

17 Now on the first day of Unleavened Bread the disciples came to Jesus, saying, “Where will you have us prepare for you to eat the Passover?” 18 He said, “Go into the city to a certain man and say to him, ‘The Teacher says, My time is at hand. I will keep the Passover at your house with my disciples.’” 19 And the disciples did as Jesus had directed them, and they prepared the Passover. 20 When it was evening, he reclined at table with the twelve.* 21 And as they were eating, he said, “Truly, I say to you, one of you will betray me.” 22 And they were very sorrowful and began to say to him one after another, “Is it I, Lord?” 23 He answered, “He who has dipped his hand in the dish with me will betray me. 24 The Son of Man goes as it is written of him, but woe to that man by whom the Son of Man is betrayed! It would have been better for that man if he had not been born.” 25 Judas, who would betray him, answered, “Is it I, Rabbi?” He said to him, “You have said so.”

Institution of the Lord’s Supper

26 Now as they were eating, Jesus took bread, and after blessing it broke it and gave it to the disciples, and said, “Take, eat; this is my body.” 27 And he took a cup, and when he had given thanks he gave it to them, saying, “Drink of it, all of you, 28 for this is my blood of the* covenant, which is poured out for many for the forgiveness of sins. 29 I tell you I will not drink again of this fruit of the vine until that day when I drink it new with you in my Father’s kingdom.”

Jesus Foretells Peter’s Denial

30 And when they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives. 31 Then Jesus said to them, “You will all fall away because of me this night. For it is written, ‘I will strike the shepherd, and the sheep of the flock will be scattered.’ 32 But after I am raised up, I will go before you to Galilee.” 33 Peter answered him, “Though they all fall away because of you, I will never fall away.” 34 Jesus said to him, “Truly, I tell you, this very night, before the rooster crows, you will deny me three times.” 35 Peter said to him, “Even if I must die with you, I will not deny you!” And all the disciples said the same.

Jesus Prays in Gethsemane

36 Then Jesus went with them to a place called Gethsemane, and he said to his disciples, “Sit here, while I go over there and pray.” 37 And taking with him Peter and the two sons of Zebedee, he began to be sorrowful and troubled. 38 Then he said to them, “My soul is very sorrowful, even to death; remain here, and watch* with me.” 39 And going a little farther he fell on his face and prayed, saying, “My Father, if it be possible, let this cup pass from me; nevertheless, not as I will, but as you will.” 40 And he came to the disciples and found them sleeping. And he said to Peter, “So, could you not watch with me one hour? 41 Watch and pray that you may not enter into temptation. The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.” 42 Again, for the second time, he went away and prayed, “My Father, if this cannot pass unless I drink it, your will be done.” 43 And again he came and found them sleeping, for their eyes were heavy. 44 So, leaving them again, he went away and prayed for the third time, saying the same words again. 45 Then he came to the disciples and said to them, “Sleep and take your rest later on.* See, the hour is at hand, and the Son of Man is betrayed into the hands of sinners. 46 Rise, let us be going; see, my betrayer is at hand.”

Betrayal and Arrest of Jesus

47 While he was still speaking, Judas came, one of the twelve, and with him a great crowd with swords and clubs, from the chief priests and the elders of the people. 48 Now the betrayer had given them a sign, saying, “The one I will kiss is the man; seize him.” 49 And he came up to Jesus at once and said, “Greetings, Rabbi!” And he kissed him. 50 Jesus said to him, “Friend, do what you came to do.”* Then they came up and laid hands on Jesus and seized him. 51 And behold, one of those who were with Jesus stretched out his hand and drew his sword and struck the servant* of the high priest and cut off his ear. 52 Then Jesus said to him, “Put your sword back into its place. For all who take the sword will perish by the sword. 53 Do you think that I cannot appeal to my Father, and he will at once send me more than twelve legions of angels? 54 But how then should the Scriptures be fulfilled, that it must be so?” 55 At that hour Jesus said to the crowds, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs to capture me? Day after day I sat in the temple teaching, and you did not seize me. 56 But all this has taken place that the Scriptures of the prophets might be fulfilled.” Then all the disciples left him and fled.

Jesus Before Caiaphas and the Council

57 Then those who had seized Jesus led him to Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders had gathered. 58 And Peter was following him at a distance, as far as the courtyard of the high priest, and going inside he sat with the guards to see the end. 59 Now the chief priests and the whole council* were seeking false testimony against Jesus that they might put him to death, 60 but they found none, though many false witnesses came forward. At last two came forward 61 and said, “This man said, ‘I am able to destroy the temple of God, and to rebuild it in three days.’” 62 And the high priest stood up and said, “Have you no answer to make? What is it that these men testify against you?”* 63 But Jesus remained silent. And the high priest said to him, “I adjure you by the living God, tell us if you are the Christ, the Son of God.” 64 Jesus said to him, “You have said so. But I tell you, from now on you will see the Son of Man seated at the right hand of Power and coming on the clouds of heaven.” 65 Then the high priest tore his robes and said, “He has uttered blasphemy. What further witnesses do we need? You have now heard his blasphemy. 66 What is your judgment?” They answered, “He deserves death.” 67 Then they spit in his face and struck him. And some slapped him, 68 saying, “Prophesy to us, you Christ! Who is it that struck you?”

Peter Denies Jesus

69 Now Peter was sitting outside in the courtyard. And a servant girl came up to him and said, “You also were with Jesus the Galilean.” 70 But he denied it before them all, saying, “I do not know what you mean.” 71 And when he went out to the entrance, another servant girl saw him, and she said to the bystanders, “This man was with Jesus of Nazareth.” 72 And again he denied it with an oath: “I do not know the man.” 73 After a little while the bystanders came up and said to Peter, “Certainly you too are one of them, for your accent betrays you.” 74 Then he began to invoke a curse on himself and to swear, “I do not know the man.” And immediately the rooster crowed. 75 And Peter remembered the saying of Jesus, “Before the rooster crows, you will deny me three times.” And he went out and wept bitterly.

Matthäus 26 | Библия, синодално издание English Standard Version