Lukas 8 | Библия, синодално издание

1 След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте, 2 и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, 3 и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си. 4 А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: 5 излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6 а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7 други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8 а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9 А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10 Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11 Тая притча значи: семето е словото Божие; 12 а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13 а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14 а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15 а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 16 И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. 17 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. 18 Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има. 19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. 20 И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21 А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват. 22 Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха. 23 Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. 24 Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина. 25 Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват? 26 И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27 А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28 Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29 Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30 Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31 И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32 А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33 Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. 35 И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 36 А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. 37 И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. 38 Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: 39 върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус. 40 А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха. 41 И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, 42 защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. 43 И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, 44 приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението и престана. 45 И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 46 Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. 47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. 48 А Той и рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! 49 Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. 50 Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. 51 А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. 52 Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. 53 И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. 54 А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! 55 И възвърна се духът и; тя веднага стана; и Той заповяда да и дадат да яде. 56 И се почудиха родителите и. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

English Standard Version

Women Accompanying Jesus

1 Soon afterward he went on through cities and villages, proclaiming and bringing the good news of the kingdom of God. And the twelve were with him, 2 and also some women who had been healed of evil spirits and infirmities: Mary, called Magdalene, from whom seven demons had gone out, 3 and Joanna, the wife of Chuza, Herod’s household manager, and Susanna, and many others, who provided for them* out of their means.

The Parable of the Sower

4 And when a great crowd was gathering and people from town after town came to him, he said in a parable, 5 “A sower went out to sow his seed. And as he sowed, some fell along the path and was trampled underfoot, and the birds of the air devoured it. 6 And some fell on the rock, and as it grew up, it withered away, because it had no moisture. 7 And some fell among thorns, and the thorns grew up with it and choked it. 8 And some fell into good soil and grew and yielded a hundredfold.” As he said these things, he called out, “He who has ears to hear, let him hear.”

The Purpose of the Parables

9 And when his disciples asked him what this parable meant, 10 he said, “To you it has been given to know the secrets of the kingdom of God, but for others they are in parables, so that ‘seeing they may not see, and hearing they may not understand.’ 11 Now the parable is this: The seed is the word of God. 12 The ones along the path are those who have heard; then the devil comes and takes away the word from their hearts, so that they may not believe and be saved. 13 And the ones on the rock are those who, when they hear the word, receive it with joy. But these have no root; they believe for a while, and in time of testing fall away. 14 And as for what fell among the thorns, they are those who hear, but as they go on their way they are choked by the cares and riches and pleasures of life, and their fruit does not mature. 15 As for that in the good soil, they are those who, hearing the word, hold it fast in an honest and good heart, and bear fruit with patience.

A Lamp Under a Jar

16 “No one after lighting a lamp covers it with a jar or puts it under a bed, but puts it on a stand, so that those who enter may see the light. 17 For nothing is hidden that will not be made manifest, nor is anything secret that will not be known and come to light. 18 Take care then how you hear, for to the one who has, more will be given, and from the one who has not, even what he thinks that he has will be taken away.”

Jesus’ Mother and Brothers

19 Then his mother and his brothers* came to him, but they could not reach him because of the crowd. 20 And he was told, “Your mother and your brothers are standing outside, desiring to see you.” 21 But he answered them, “My mother and my brothers are those who hear the word of God and do it.”

Jesus Calms a Storm

22 One day he got into a boat with his disciples, and he said to them, “Let us go across to the other side of the lake.” So they set out, 23 and as they sailed he fell asleep. And a windstorm came down on the lake, and they were filling with water and were in danger. 24 And they went and woke him, saying, “Master, Master, we are perishing!” And he awoke and rebuked the wind and the raging waves, and they ceased, and there was a calm. 25 He said to them, “Where is your faith?” And they were afraid, and they marveled, saying to one another, “Who then is this, that he commands even winds and water, and they obey him?”

Jesus Heals a Man with a Demon

26 Then they sailed to the country of the Gerasenes,* which is opposite Galilee. 27 When Jesus* had stepped out on land, there met him a man from the city who had demons. For a long time he had worn no clothes, and he had not lived in a house but among the tombs. 28 When he saw Jesus, he cried out and fell down before him and said with a loud voice, “What have you to do with me, Jesus, Son of the Most High God? I beg you, do not torment me.” 29 For he had commanded the unclean spirit to come out of the man. (For many a time it had seized him. He was kept under guard and bound with chains and shackles, but he would break the bonds and be driven by the demon into the desert.) 30 Jesus then asked him, “What is your name?” And he said, “Legion,” for many demons had entered him. 31 And they begged him not to command them to depart into the abyss. 32 Now a large herd of pigs was feeding there on the hillside, and they begged him to let them enter these. So he gave them permission. 33 Then the demons came out of the man and entered the pigs, and the herd rushed down the steep bank into the lake and drowned. 34 When the herdsmen saw what had happened, they fled and told it in the city and in the country. 35 Then people went out to see what had happened, and they came to Jesus and found the man from whom the demons had gone, sitting at the feet of Jesus, clothed and in his right mind, and they were afraid. 36 And those who had seen it told them how the demon-possessed* man had been healed. 37 Then all the people of the surrounding country of the Gerasenes asked him to depart from them, for they were seized with great fear. So he got into the boat and returned. 38 The man from whom the demons had gone begged that he might be with him, but Jesus sent him away, saying, 39 “Return to your home, and declare how much God has done for you.” And he went away, proclaiming throughout the whole city how much Jesus had done for him.

Jesus Heals a Woman and Jairus’s Daughter

40 Now when Jesus returned, the crowd welcomed him, for they were all waiting for him. 41 And there came a man named Jairus, who was a ruler of the synagogue. And falling at Jesus’ feet, he implored him to come to his house, 42 for he had an only daughter, about twelve years of age, and she was dying. As Jesus went, the people pressed around him. 43 And there was a woman who had had a discharge of blood for twelve years, and though she had spent all her living on physicians,* she could not be healed by anyone. 44 She came up behind him and touched the fringe of his garment, and immediately her discharge of blood ceased. 45 And Jesus said, “Who was it that touched me?” When all denied it, Peter* said, “Master, the crowds surround you and are pressing in on you!” 46 But Jesus said, “Someone touched me, for I perceive that power has gone out from me.” 47 And when the woman saw that she was not hidden, she came trembling, and falling down before him declared in the presence of all the people why she had touched him, and how she had been immediately healed. 48 And he said to her, “Daughter, your faith has made you well; go in peace.” 49 While he was still speaking, someone from the ruler’s house came and said, “Your daughter is dead; do not trouble the Teacher any more.” 50 But Jesus on hearing this answered him, “Do not fear; only believe, and she will be well.” 51 And when he came to the house, he allowed no one to enter with him, except Peter and John and James, and the father and mother of the child. 52 And all were weeping and mourning for her, but he said, “Do not weep, for she is not dead but sleeping.” 53 And they laughed at him, knowing that she was dead. 54 But taking her by the hand he called, saying, “Child, arise.” 55 And her spirit returned, and she got up at once. And he directed that something should be given her to eat. 56 And her parents were amazed, but he charged them to tell no one what had happened.

Lukas 8 | Библия, синодално издание English Standard Version