Johannes 18 | Библия, синодално издание

1 Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. 2 А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. 3 Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия. 4 А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? 5 Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше. 6 И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея. 8 Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат; 9 за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“. 10 А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. 11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец? 12 Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха, 13 и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник. 14 А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа. 15 След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников. 16 А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра. 17 Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм. 18 А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше. 19 А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му. 20 Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил. 21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил. 22 Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника? 23 Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш? 24 Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа. 25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм. 26 Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него? 27 Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя. 28 Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. 29 Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек? 30 Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем. 31 Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого; 32 за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. 33 Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? 34 Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене? 35 Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил? 36 Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук. 37 А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. 38 Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него. 39 Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски? 40 Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.

English Standard Version

Betrayal and Arrest of Jesus

1 When Jesus had spoken these words, he went out with his disciples across the brook Kidron, where there was a garden, which he and his disciples entered. 2 Now Judas, who betrayed him, also knew the place, for Jesus often met there with his disciples. 3 So Judas, having procured a band of soldiers and some officers from the chief priests and the Pharisees, went there with lanterns and torches and weapons. 4 Then Jesus, knowing all that would happen to him, came forward and said to them, “Whom do you seek?” 5 They answered him, “Jesus of Nazareth.” Jesus said to them, “I am he.”* Judas, who betrayed him, was standing with them. 6 When Jesus* said to them, “I am he,” they drew back and fell to the ground. 7 So he asked them again, “Whom do you seek?” And they said, “Jesus of Nazareth.” 8 Jesus answered, “I told you that I am he. So, if you seek me, let these men go.” 9 This was to fulfill the word that he had spoken: “Of those whom you gave me I have lost not one.” 10 Then Simon Peter, having a sword, drew it and struck the high priest’s servant* and cut off his right ear. (The servant’s name was Malchus.) 11 So Jesus said to Peter, “Put your sword into its sheath; shall I not drink the cup that the Father has given me?”

Jesus Faces Annas and Caiaphas

12 So the band of soldiers and their captain and the officers of the Jews* arrested Jesus and bound him. 13 First they led him to Annas, for he was the father-in-law of Caiaphas, who was high priest that year. 14 It was Caiaphas who had advised the Jews that it would be expedient that one man should die for the people.

Peter Denies Jesus

15 Simon Peter followed Jesus, and so did another disciple. Since that disciple was known to the high priest, he entered with Jesus into the courtyard of the high priest, 16 but Peter stood outside at the door. So the other disciple, who was known to the high priest, went out and spoke to the servant girl who kept watch at the door, and brought Peter in. 17 The servant girl at the door said to Peter, “You also are not one of this man’s disciples, are you?” He said, “I am not.” 18 Now the servants* and officers had made a charcoal fire, because it was cold, and they were standing and warming themselves. Peter also was with them, standing and warming himself.

The High Priest Questions Jesus

19 The high priest then questioned Jesus about his disciples and his teaching. 20 Jesus answered him, “I have spoken openly to the world. I have always taught in synagogues and in the temple, where all Jews come together. I have said nothing in secret. 21 Why do you ask me? Ask those who have heard me what I said to them; they know what I said.” 22 When he had said these things, one of the officers standing by struck Jesus with his hand, saying, “Is that how you answer the high priest?” 23 Jesus answered him, “If what I said is wrong, bear witness about the wrong; but if what I said is right, why do you strike me?” 24 Annas then sent him bound to Caiaphas the high priest.

Peter Denies Jesus Again

25 Now Simon Peter was standing and warming himself. So they said to him, “You also are not one of his disciples, are you?” He denied it and said, “I am not.” 26 One of the servants of the high priest, a relative of the man whose ear Peter had cut off, asked, “Did I not see you in the garden with him?” 27 Peter again denied it, and at once a rooster crowed.

Jesus Before Pilate

28 Then they led Jesus from the house of Caiaphas to the governor’s headquarters.* It was early morning. They themselves did not enter the governor’s headquarters, so that they would not be defiled, but could eat the Passover. 29 So Pilate went outside to them and said, “What accusation do you bring against this man?” 30 They answered him, “If this man were not doing evil, we would not have delivered him over to you.” 31 Pilate said to them, “Take him yourselves and judge him by your own law.” The Jews said to him, “It is not lawful for us to put anyone to death.” 32 This was to fulfill the word that Jesus had spoken to show by what kind of death he was going to die.

My Kingdom Is Not of This World

33 So Pilate entered his headquarters again and called Jesus and said to him, “Are you the King of the Jews?” 34 Jesus answered, “Do you say this of your own accord, or did others say it to you about me?” 35 Pilate answered, “Am I a Jew? Your own nation and the chief priests have delivered you over to me. What have you done?” 36 Jesus answered, “My kingdom is not of this world. If my kingdom were of this world, my servants would have been fighting, that I might not be delivered over to the Jews. But my kingdom is not from the world.” 37 Then Pilate said to him, “So you are a king?” Jesus answered, “You say that I am a king. For this purpose I was born and for this purpose I have come into the world—to bear witness to the truth. Everyone who is of the truth listens to my voice.” 38 Pilate said to him, “What is truth?” After he had said this, he went back outside to the Jews and told them, “I find no guilt in him. 39 But you have a custom that I should release one man for you at the Passover. So do you want me to release to you the King of the Jews?” 40 They cried out again, “Not this man, but Barabbas!” Now Barabbas was a robber.*

Johannes 18 | Библия, синодално издание English Standard Version