Josua 2 | Библия, синодално издание

1 Иисус, син Навинов, прати тайно от Ситим двама съгледвачи и каза: идете, обгледайте земята и град Иерихон. (Двама момци) отидоха и дойдоха (в Иерихон и влязоха) в къщата на една блудница, на име Раав, и останаха да пренощуват там. 2 Тогава обадиха на иерихонския цар: ето, някакви си човеци от синовете Израилеви дошли тук нощес, за да обгледат земята. 3 Иерихонският цар прати да кажат на Раав: предай човеците, които са дошли при тебе и влезли в къщата ти (нощес), понеже са дошли да обгледат цялата земя. 4 Но жената взе двамата ония човеци, скри ги и каза: идваха, наистина, при мене човеци, ала не зная отде бяха те; 5 когато пък на мръкване трябваше да се затворят портите, те излязоха; не зная къде отидоха; спуснете се по-скоро подире им, ще ги настигнете. 6 А сама ги заведе на покрива и ги скри в ленените гръстници, разстлани на покрива и. 7 Пратените се спуснаха подире им по пътя към Иордан до самия брод, а портите затвориха веднага, след като излезе по тях потерята. 8 Преди да си легнат да спят, Раав се качи при тях на покрива 9 и им каза: зная, че Господ е дал вам тая земя, понеже ужас ни облада от вас, и всички жители на тая земя се изплашиха от вас; 10 защото чухме, как Господ (Бог) изсушил пред вас водата на Червено море, когато сте идели от Египет, и как сте постъпили с двамата аморейски царе отвъд Иордан, Сихона и Ога, които сте погубили; 11 когато чухме това, сърце ни се сви, и в никого (от нас) дух не остана против вас; защото Господ, Бог ваш, е Бог на небето горе и на земята долу; 12 и тъй, закълнете ми се в Господа (вашия Бог), че, както аз ви сторих милост, тъй и вие ще сторите милост на бащиния ми дом, и дайте ми верен знак, 13 че ще запазите живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всички, които са у тях, и ще избавите душите ни от смърт. 14 Тия човеци и казаха: душата си за вас ще предадем на смърт, стига само (сега) да не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ние ще бъдем към тебе милостиви и верни. 15 И тя ги спусна с въже през прозореца, понеже къщата и беше на градската стена, и тя живееше на стената; 16 и им каза: идете в планината, за да ви не срещне потерята, и крийте се там три дни, докле се върне потерята (тръгнала подир вас); а после си идете по пътя. 17 А човеците и казаха: ние ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни закле, ако не сториш тъй: 18 ето, кога дойдем в тая земя, ти превържи това червено въже о прозореца, през който ни спусна, и събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си – цялата си бащина челяд; 19 и ако някой излезе вън от вратата на своята къща, кръвта му да е върху главата му, и ние (ще бъдем) свободни (от твоята клетва); а който бъде с тебе в къщата (ти), кръвта му да бъде върху нашата глава, ако някоя ръка се докосне до него; 20 ако пък (някой ни обиди или) издадеш нашето дело, ние тъй също ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ни закле. 21 Тя отговори: нека бъде според думите ви! И ги пусна, и те си отидоха, а тя превърза о прозореца червеното въже. 22 Те тръгнаха и отидоха в планината и останаха там три дни, докато се върна потерята. Потерята ги търси по целия път и ги не намери. 23 Тъй двамата тия човеци си тръгнаха назад, слязоха от планината, преминаха (Иордан) и отидоха при Иисуса, Навинов син, и му разказаха всичко, що им се бе случило. 24 И казаха на Иисуса: Господ (Бог наш) предаде цялата тая земя в наши ръце, и всички жители на оная земя имат страх пред нас.

English Standard Version

Rahab Hides the Spies

1 And Joshua the son of Nun sent* two men secretly from Shittim as spies, saying, “Go, view the land, especially Jericho.” And they went and came into the house of a prostitute whose name was Rahab and lodged there. 2 And it was told to the king of Jericho, “Behold, men of Israel have come here tonight to search out the land.” 3 Then the king of Jericho sent to Rahab, saying, “Bring out the men who have come to you, who entered your house, for they have come to search out all the land.” 4 But the woman had taken the two men and hidden them. And she said, “True, the men came to me, but I did not know where they were from. 5 And when the gate was about to be closed at dark, the men went out. I do not know where the men went. Pursue them quickly, for you will overtake them.” 6 But she had brought them up to the roof and hid them with the stalks of flax that she had laid in order on the roof. 7 So the men pursued after them on the way to the Jordan as far as the fords. And the gate was shut as soon as the pursuers had gone out. 8 Before the men* lay down, she came up to them on the roof 9 and said to the men, “I know that the Lord has given you the land, and that the fear of you has fallen upon us, and that all the inhabitants of the land melt away before you. 10 For we have heard how the Lord dried up the water of the Red Sea before you when you came out of Egypt, and what you did to the two kings of the Amorites who were beyond the Jordan, to Sihon and Og, whom you devoted to destruction.* 11 And as soon as we heard it, our hearts melted, and there was no spirit left in any man because of you, for the Lord your God, he is God in the heavens above and on the earth beneath. 12 Now then, please swear to me by the Lord that, as I have dealt kindly with you, you also will deal kindly with my father’s house, and give me a sure sign 13 that you will save alive my father and mother, my brothers and sisters, and all who belong to them, and deliver our lives from death.” 14 And the men said to her, “Our life for yours even to death! If you do not tell this business of ours, then when the Lord gives us the land we will deal kindly and faithfully with you.” 15 Then she let them down by a rope through the window, for her house was built into the city wall, so that she lived in the wall. 16 And she said* to them, “Go into the hills, or the pursuers will encounter you, and hide there three days until the pursuers have returned. Then afterward you may go your way.” 17 The men said to her, “We will be guiltless with respect to this oath of yours that you have made us swear. 18 Behold, when we come into the land, you shall tie this scarlet cord in the window through which you let us down, and you shall gather into your house your father and mother, your brothers, and all your father’s household. 19 Then if anyone goes out of the doors of your house into the street, his blood shall be on his own head, and we shall be guiltless. But if a hand is laid on anyone who is with you in the house, his blood shall be on our head. 20 But if you tell this business of ours, then we shall be guiltless with respect to your oath that you have made us swear.” 21 And she said, “According to your words, so be it.” Then she sent them away, and they departed. And she tied the scarlet cord in the window. 22 They departed and went into the hills and remained there three days until the pursuers returned, and the pursuers searched all along the way and found nothing. 23 Then the two men returned. They came down from the hills and passed over and came to Joshua the son of Nun, and they told him all that had happened to them. 24 And they said to Joshua, “Truly the Lord has given all the land into our hands. And also, all the inhabitants of the land melt away because of us.”

Josua 2 | Библия, синодално издание English Standard Version

Rahab Hides the Spies