Josua 17 | Библия, синодално издание

1 И падна се жребието на коляното на Манасия, защото той беше Иосифов първороден син. На Манасиевия първороден син Махира, баща на Галаада, който беше храбър в битка, се падна Галаад и Васан. 2 Паднаха се дялове и на другите Манасиеви синове, според племената им; и на синовете Авиезерови, и на синовете Хелекови, и на синовете Асриилови, и на синовете Шехемови, и на синовете Хеферови, и на синовете Шемидови. Това са децата от мъжки пол на Иосифовия син Манасия, според племената им. 3 Салпаад пък, син на Хефера, който беше син на Галаада, а тоя – син на Махира, Манасиев син, нямаше синове, а (само) дъщери. Ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца. 4 Те дойдоха при свещеник Елеазара и при Иисуса, син Навинов, и при началниците, и рекоха: Господ бе заповядал на Моисея да ни даде дял между нашите братя. И даде им се дял, по заповедта Господня, между братята на баща им. 5 И паднаха се на Манасия десет части, освен земята Галаадска и Васанска отвъд Иордан; 6 защото дъщерите (на синовете) на Манасия получиха дял между синовете му, а Галаадската земя се падна на останалите Манасиеви синове. 7 Границата (на синовете) Манасиеви върви от Асир към Михметат, който е срещу Сихем; оттука границата върви надясно към жителите на Ен-Тапуах. 8 Земята Тапуах се падна на Манасия, а градът Тапуах при Манасиевата граница – на Ефремовите синове. 9 Оттука границата слиза към поток Кана, на юг от потока. Тия градове принадлежат на Ефрема, макар и да са между градовете на Манасия. Манасиевата граница е на север от потока и се свършва при морето. 10 Което е на юг, то е Ефремово, а което е на север, то е Манасиево; морето пък беше тяхна граница; с Асира се допираха откъм север и с Исахара откъм изток. 11 На Манасия принадлежаха в земите на Исахара и Асира: Бет-Сан и подчинените нему селища, Ивлеам и подчинените нему селища, жителите на Дор и подчинените нему селища, жителите на Ен-Дор и подчинените нему селища, жителите на Таанах и подчинените нему селища, жителите на Мегидон и подчинените нему селища и третата част от Нафет (със селата му). 12 Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тия градове, и хананейци останаха да живеят в тая земя. 13 Когато пък Израилевите синове се заселиха, направиха хананейците свои поданици, ала да ги изгонят – не ги изгониха. 14 Иосифовите синове говориха на Иисуса и казаха: защо ни даде за наследство едно жребие и един дял, когато ние сме многолюдни, понеже тъй ни е благословил Господ? 15 Иисус им отговори: ако сте многолюдни, идете в горите и там, в земята на ферезейци и рефаимци, си разчистете (място), щом планината Ефремова ви е тясна. 16 Иосифовите синове казаха: планината не ще можем удържа, защото хананейците, които живеят в долината, имат железни колесници, както тия, които са в Бет-Сан и в подчинените нему селища, тъй и ония, които са в Изреелската долина. 17 Но Иисус каза на Иосифовия дом, на Ефрема и Манасия: ти си многолюден и имаш голяма сила; не само едно жребие ще имаш: 18 и планината ще бъде твоя, и тая гора; ти ще я разчистиш, и тя ще бъде твоя до самия си край; понеже ти ще изгониш хананейци, макар те и да имат железни колесници, макар и да са силни (ти ще им надвиеш).

English Standard Version

1 Then allotment was made to the people of Manasseh, for he was the firstborn of Joseph. To Machir the firstborn of Manasseh, the father of Gilead, were allotted Gilead and Bashan, because he was a man of war. 2 And allotments were made to the rest of the people of Manasseh by their clans, Abiezer, Helek, Asriel, Shechem, Hepher, and Shemida. These were the male descendants of Manasseh the son of Joseph, by their clans. 3 Now Zelophehad the son of Hepher, son of Gilead, son of Machir, son of Manasseh, had no sons, but only daughters, and these are the names of his daughters: Mahlah, Noah, Hoglah, Milcah, and Tirzah. 4 They approached Eleazar the priest and Joshua the son of Nun and the leaders and said, “The Lord commanded Moses to give us an inheritance along with our brothers.” So according to the mouth of the Lord he gave them an inheritance among the brothers of their father. 5 Thus there fell to Manasseh ten portions, besides the land of Gilead and Bashan, which is on the other side of the Jordan, 6 because the daughters of Manasseh received an inheritance along with his sons. The land of Gilead was allotted to the rest of the people of Manasseh. 7 The territory of Manasseh reached from Asher to Michmethath, which is east of Shechem. Then the boundary goes along southward to the inhabitants of En-tappuah. 8 The land of Tappuah belonged to Manasseh, but the town of Tappuah on the boundary of Manasseh belonged to the people of Ephraim. 9 Then the boundary went down to the brook Kanah. These cities, to the south of the brook, among the cities of Manasseh, belong to Ephraim. Then the boundary of Manasseh goes on the north side of the brook and ends at the sea, 10 the land to the south being Ephraim’s and that to the north being Manasseh’s, with the sea forming its boundary. On the north Asher is reached, and on the east Issachar. 11 Also in Issachar and in Asher Manasseh had Beth-shean and its villages, and Ibleam and its villages, and the inhabitants of Dor and its villages, and the inhabitants of En-dor and its villages, and the inhabitants of Taanach and its villages, and the inhabitants of Megiddo and its villages; the third is Naphath.* 12 Yet the people of Manasseh could not take possession of those cities, but the Canaanites persisted in dwelling in that land. 13 Now when the people of Israel grew strong, they put the Canaanites to forced labor, but did not utterly drive them out. 14 Then the people of Joseph spoke to Joshua, saying, “Why have you given me but one lot and one portion as an inheritance, although I am a numerous people, since all along the Lord has blessed me?” 15 And Joshua said to them, “If you are a numerous people, go up by yourselves to the forest, and there clear ground for yourselves in the land of the Perizzites and the Rephaim, since the hill country of Ephraim is too narrow for you.” 16 The people of Joseph said, “The hill country is not enough for us. Yet all the Canaanites who dwell in the plain have chariots of iron, both those in Beth-shean and its villages and those in the Valley of Jezreel.” 17 Then Joshua said to the house of Joseph, to Ephraim and Manasseh, “You are a numerous people and have great power. You shall not have one allotment only, 18 but the hill country shall be yours, for though it is a forest, you shall clear it and possess it to its farthest borders. For you shall drive out the Canaanites, though they have chariots of iron, and though they are strong.”

Josua 17 | Библия, синодално издание English Standard Version